Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60343

гр. София, 07.06.2021 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1992 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. П., А. А. Л. и К. А. Ламджиев чрез тяхната майка и законен представител К. П. и В. А. Ламджиев със съгласието на неговата майка К. П. срещу решение № 1151 от 9. 06. 2020 г. по в. гр. д. № 3136/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3134 от 2. 05. 2019 г. по гр. д. № 3678/2017 г. на Софийски градски съд, І-12 състав предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на А. В. Ламджиев при ПТП на 18. 11. 2016 г., причинено от Л. М. Т. при управление на лек автомобил „Ауди“ А с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответното дружество със застрахователна полица № BG/03/116001722949, са отхвърлени, както следва: за разликата над 60 000 лв. до сумата от 150 000 лв. за К. Г. П. и за разликите над 70 000 лв. до сумите от 200 000 лв. за А. А. Л., К. А. Ламджиев и В. А. Ламджиев
Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърдят, че размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната практика по приложение на чл. 52 ЗЗД. Сочат, че решаващият състав не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираните с исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди. В резултат на допуснато нарушение на изискването на чл. 236 ГПК недооценени от въззивния съд останали особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между ищците и починалия А. Ламджиев, съответно интензитета и продължителността на търпените от тях страдания от нейното прекъсване. Касаторите твърдят, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен цялостното отражение на смъртта на А. Ламджиев при ПТП върху психиката и емоционалното им състояние. Изразяват становище, че в решението само формално е извършено и отчитане на съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия към датата на деликта. В касационната жалба се поддържа, че въззивният акт е постановен при допуснато нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и необоснованост на фактическите и правни изводи при произнасяне по релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва се извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване с оглед неизпълнение на задължението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП на пострадалия и евентуално - определения от съда процент съпричиняване. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационните жалбоподатели поставят следните материалноправни въпроси, за които твърдят, че са от значение за изхода на делото: „1. Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?; 2. Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ /чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?; 3. Следва ли при безспорно установени две тежки нарушения на ЗДвП, извършени първи по време от страна на единия участник в ПТП, спрямо когото има налице влязла в сила присъда по НОХД, и едно извършено нарушение на другия участник в същото ПТП, съдът да определя в тежест на участника извършил едно нарушение по ЗДвП принос за настъпване на произшествието равен на приноса на участника, чиято вина е установена с влязла в сила присъда?“. Касаторите поддържат, че по материалноправните въпроси по т. 1 и т. 2 въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по въпроса по т. 1 – с ППВС № 4/1968 г. и с постановените по реда на чл. 290 ГПК от ВКС решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 43/2010 г., ІІ т. о., решение № 259 от 19. 12. 2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г., ІІІ г. о., решение № 136 от 1. 03. 2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., ІІІ г. о., решение № 88 от 17. 06. 2014 г. по т. д. № 2974/2013 г., ІІ т. о. и решение № 158 от 17. 10. 2014 г. по т. д. № 3594/2013 г., І т. о., по въпроса по т. 2 – с ППВС № 17/1963 г. и с постановените от ВКС решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ т. о., решение № 58 от 29. 04. 2011 г. по т. д. № 623/2010 г., ІІ т. о., решение № 45 от 15. 04. 2009 г. по т. д. № 525/2008 г, ІІ т. о., решение № 54 от 22. 05. 2012 г. по т. д. № 316/2011 г., ІІ т. о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/2012 г., ІІ т. о., решение № 44 от 26. 03. 2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ІІ т. о., решение № 33 от 4. 04. 2012 г. по т. д. № 172/2011 г., ІІ т. о., решение № 151 от 12. 11. 2012 г. по т. д. № 1140/2011 г.,, ІІ т. о., решение № 67 от 15. 05. 2014 г. по т. д. № 1873/2013 г., І т. о. и решение № 66 от 1. 06. 2017 г. по т. д. № 650/2016 г., І т. о. Позовават се на значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на всички поставени материалноправни въпроси. Касационните жалбоподатели въвеждат и процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“, като сочат, че по този въпрос въззивният съд е допуснал отклонение от практика на ВС и ВКС, а именно от ППВС № 1/1953 г., решение № 470 от 16. 01. 2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г., ІV г. о. и решение № 127 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ІV г. о.
Ответникът по касация „Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп““ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач на страната на ответника Л. М. Т. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови въззивното решение, решаващият състав е приел, че са налице предпоставките за уважаване на преките искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по повод смъртта на А. Ламджиев при ПТП на 18. 11. 2016 г., тъй като с влязла в сила присъда Л. Т. е признат за виновен в това, че на цитираната дата, около 1, 18 ч., в [населено място] при управление на МПС, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0, 8 промила е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП – като водач на ППС, при избиране на скоростта на движение е превишил разрешената скорост за движение в населено място, като се е движил с 99 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лица, между които А. Ламджиев, и делинквентът е бил валидно застрахован при ответното дружество към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въззивният съд е счел, че справедливите по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетения за неимуществените вреди вследствие смъртта на А. Ламджиев възлизат на 120 000 лв. за ищцата К. П., лице с което починалият е живял на съпружески начала, а за ищците В., А. и К. Ламджиеви – негови деца на по 140 000 лв. Преценката за този размер на обезщетенията е мотивирана с обстоятелствата, че ищците са в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, живели са заедно и са се подкрепяли взаимно. Наред с горното въззивният съд е съобразил възрастта на пострадалия и на ищците към момента на увреждането, установения с подробно обсъдените от съда свидетелски показания и заключения на съдебно-психиатрична и комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза интензитет на техните болки и страдания и действащите лимити на застраховките към момента на ПТП.
По втория спорен въпрос относно приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: на 18. 11. 2016 г. около 1,20 ч. лек автомобил, управляван от третото лице-помагач Л. Т., се е движил в [населено място], по [улица] км/ч, като в същото време лек автомобил, управляван от А. Ламджиев, се е движил по същия булевард, в насрещното платно със скорост около 19 км/ч; на кръстовището с ул. Ген. Д. Н., когато автомобилът на Т. се намира на разстояние от 31 м., Ламджиев предприел маневра завой наляво, навлязъл в западната лента на посочения булевард и настъпил удар между двата автомобила. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза в атакуваното решение е установено, че на западното платно на бул. Руски е имало поставен знак Б3 „Път с предимство“, както и че ако лекият автомобил, управляван от Т., се е движил със скорост не по-висока от 52 км/ч, същият е могъл да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП. При така установения механизъм на ПТП апелативният съд е направил извод, че починалият е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, задължаващ го да спре преди да навлезе в западното платно на посочения булевард и да пропусне насрещно движещото се МПС, управлявано от Т., след което да завие наляво. Счел е, че поведението на починалия е в причинна връзка с ПТП, тъй като ако бе спрял и пропуснал насрещно движещия се автомобил, произшествието не би настъпило. Приел е за неоснователно възражението на ищците, че починалият не е имал видимост към автомобила на Т., намирал се само на 31 м. от мястото на удара, след обсъждане на показанията на свидетеля Г., на които е направено позоваване в допълнението към въззивната жалба. Решаващият състав е извършил преценка, че размерите на дължимите от застрахователя обезщетения следва да бъдат намалени с 50 %, тъй като със своето поведение починалият А. Ламджиев е допринесъл за ПТП в еднаква степен с делинквента Т..
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в обжалваната от касаторите – ищци част.
Формулирания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите материалноправен въпрос по т. 1 се отнася до прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не са налице допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В цитираните от касаторите ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на решаващия състав за размера на дължимите обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на А. Ламджиев, лице с което ищцата П. е съжителствала на съпружески начала и баща на останалите ищци, са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост. В съответствие с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС са взети предвид възрастта на пострадалия, връзката му с ищците и действителните отношения помежду им, негативните последици от смъртта на пострадалия за живота и психиката на ищците, както и лимитите на застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на деликта. Съобразяването на възприетите от задължителната практика на ВС и константната практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, критерии, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, изключва достъпа до касация на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въпросът по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос е формирана практика, намерила израз в ППВС № 17/1963 г., цитираните от жалбоподателя решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и в служебно известните на настоящия състав решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т.о. и др. В нея се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Съразмерността на действията /бездействията/ на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса за настъпването на вредите. Поради това касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС по въпроса „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ /чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)/ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?“
Що се отнася до останалите въпроси от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, то същите касаят проверката на правилността на въззивното решение. Въпросът по т. 3 от изложението е свързан с оспорване на изводите на въззивния съд относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат и не е обусловен от тълкуване на правни разпоредби, а налага отчитане на установените по делото факти и обстоятелства. Процесуалният въпрос „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“ касационните жалбоподатели поставят във връзка с доводите си, че заключението на съда за основателност на възражението за принос на пострадалия за вредоносния резултат не съответства на липсата на ангажирани доказателства от ответника, че при предприемане на маневрата „завой наляво“ увреденият е имал видимост към насрещнодвижещия се автомобил. Поради това въпросът насочва към основанията за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. По тези съображения отговорите на посочените въпроси следва да бъдат дадени в решението по съществото на спора.
Касаторите не дължат държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1151 от 9. 06. 2020 г. по в. гр. д. № 3136/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав в обжалваната част, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3134 от 2. 05. 2019 г. по гр. д. № 3678/2017 г. на Софийски градски съд, І-12 състав предявените от К. Г. П., А. А. Л., К. А. Ламджиев и В. А. Ламджиев срещу „Застрахователно акционерно дружество „Б. В. иншурънс груп““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на А. В. Ламджиев при ПТП на 18. 11. 2016 г., са отхвърлени, както следва: за разликата над 60 000 лв. до сумата от 150 000 лв. за К. Г. П. и за разликите над 70 000 лв. до сумите от 200 000 лв. за А. А. Л., К. А. Ламджиев и В. А. Ламджиев.
Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.