Р Е Ш Е Н И Е № 50133 гр. София, 23 ноември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 532/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подс. Б. К. Б., чрез защитника му адв. Т. К. срещу решение № 86/25.05.2022 г. постановено по внохд № 60/22 г. на Апелативен съд- Пловдив. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Претендира се, че при определяне на размера на наказанието, съдът не е отчел състоянието на афект, в което е действал подсъдимия и смекчаващите отговорността му обстоятелства, а телефонирането на телефон 112, некоректно е било отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Изводът, че подсъдимият е потърсил помощ на 27.12.20 г., според защитата, не кореспондира с доказателствата по делото. Настоява се за отмяна на въззивния акт, като се приложи закон за по- леко наказуемо престъпление, алтернативно за намаляване на наказанието и на присъденото обещетение на гражданските ищци. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът поддържа касационната жалба с развитите в нея доводи. Подс. Б. заявява, че не е доволен от наложеното наказание , моли да бъде оправдан или са му бъде намалено наказанието. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наложеното наказание - справедливо. ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба на подс. Б. депозирана чрез защитника му адв. К. е неоснователна. С присъда № 51 от 31.11.2021 г. постановена по нохд № 1826/21 г. Окръжен съд – Пловдив, признал подс. Б. К. Б. за виновен в това, че на 25.12.2020 г. в [населено място], в комплекс /име/ , [жилищен адрес] по непредпазливост причинил смъртта на Т. К. Е., в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на шест години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК зачел предварителното задържане под стража. Осъдили подс. Б. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение на гражданските ищци в размер на по 80 000 лв. на всеки един от тях и отхвърлил исковете до пълния им размер. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия в АС-Пловдив е образувано внохд № 60/22 г., по което с решение № 86 от 25.05.2022 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционния акт. Проверката на наведените от касатора доводи, налага извод, че те не намират опора в материалите по делото и не разкриват наличието на релевираното касационно основание по чл. 348, ал.1,т. 1 и т. 3 от НПК. Съдебното производство пред ОС-Пловдив е потекло по диференцираната процедура по реда на глава 27 от НПК- чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Б. признал изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, провел е съкратено следствие и е постановил съдебен акт, с който е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 124 от НК и му определил наказание в размер на десет години лишаване от свобода, което съобразно правилата в чл. 58а от НК, намалил с една трета. В жалбата, с оглед оплакването за явна несправедливост на наказанието е заявено несъгласие с правната квалификация на деянието като се настоява, за това че е извършено при афект, което обосновава необходимост от преквалифицирането му в по- леко наказуемо престъпление по чл. 124, ал. 2 от НК. Аргументи в тази връзка не се съдържат в жалбата, като с твърдението очевидно се цели определянето на по- ниско наказание. Липсата на доводи в подкрепа на заявената теза затруднява даването на отговори въпреки това ВКС следва да посочи, че въпросът за това дали деянието е извършено в състояние на силно раздразнение е бил поставен на вниманието на контролираната съдебна инстанция и на него тя е дала аргументирани отговори на л. 44-46 в своя акт. Отказът на съда да преквалифицира деянието по чл. 124, ал.2 от НК е обоснован с липсата на доказателства подс. Б. да се намирал в състояние на афект към момента на извършване на деянието, като още с обвинителния акт, чиито факти той е признал, не са описани неправомерни действия от страна на жертвата, с които тя да е предизвикала действията на подсъдимия, довели до настъпване на съставомерните последици. На следващо място описаните факти в обвинителния акт и направеното самопризнанието на подсъдимия, са именно онази обвързващата рамка, по която настоящата инстанция следва да осъществи своя контрол на плоскостта на заявената от касатора претенция за явна несправедливост на наказанието. Наведените доводи в негова подкрепа са напълно произволни. Въззивният съдебен състав е изпълнил задълженията си и при индивидуализиране на наказателната отговорност на подс. Б. е проверил правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на първия съд. Отчетени са в достатъчна степен както смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, изразеното съжаление, съдействие на органите на досъдебното производство, така и многобройните отегчаващите, като на последните съдът не е придал незаслужена тежест пред останалите. Констатиран е техният значителен превес, като е прието, че характеристиките на деянието надхвърлят обичайните за престъпления от този вид. Това е така, защото се касае за жесток и продължителен побой, който не е непредизвикан от действията на жертвата. С оглед приетия алкохол и конкретната житейска ситуация, тя е била лишена от самозащита. Причинени са й множество телесни повреди, които се поглъщат от най -тежката, а именно тежката телесна повреда – тежка черепно мозъчна травма. Освен нея пострадалата е получила допълнително : лицева травма, кръвоизлив под твърдата мозъчна покривка, линейно счупване на тилната кост в дясно, счупване на носни кости, травматични увреждания по крайниците, охлузвания, кръвонасядания по лицето и тялото и др. Констатираните увреждания, надхвърлят причинената телесна повреда по чл. 129, ал. 1 от НК, както и обичайният интензитет на упражняване на въздействие над телесния интегритет на жертвата. Действията на подс. Б. след извършване на престъплението : неоказването на помощ и на практика оставянето на жертвата два дни след побоя в тежкото състояние, заблуждаването на общите им познати и на оператора от телефон 112, че тя спи, поради изпития алкохол, скриването на действителната причина за състоянието й, разкриват личността на дееца като безцеремонен и коравосърдечен човек, определяйки го с висока степен на обществена опасност. Претенцията на защитата, че сигнализирането на телефон 112 от подсъдимият, е оценено неправилно от съда в неблагоприятна за него светлина е лишена от основание, тъй като съдът коректно е отразил, че подс. Б. телефонирал на 112 на 26.12.20 г., и дал подвеждаща информация за състоянието на жертвата, като казал, че тя „се е напила и не се събужда“, пропускайки факта за нанесения тежък побой още предишния ден – на 25.12.20 г. При следващото обаждане на телефон 112, на 27 декември, около 17 часа, подсъдимият дал същите сведения, с които отново прикрил действителните причини за състоянието й, а на пристигналият на място екипа от „Бърза помощ“ съобщил, че това не се случва за първи път. Обсъдените комплексно факти, налагат извода, че определеното на подс. Б. наказание в размер на десет години лишаване от свобода, което съобразно правилата на чл. 58а от НК е редуцирано с една трета, съответства на тежестта на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК и за това не е явно несправедливо. Поради това, ВКС прецени, че релевираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК е неизводимо от материалите по делото и не дава основание за изменение на атакувания съдебен акт. Изложено до тук, не позволява да се приеме, че съдът е завишил размера на присъдените на гражданските ищци обещетения за претърпените от тях неимуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД. Те са съобразени с принципите на справедливост в съответствие с чл. 52 от ЗЗД. Обстоятелствата, че гражданските ищци не са живеели в едно домакинство с жертвата, че тя е страдала от алкохолна зависимост, поради което не са били особено близки с нея са били коректно отчетени, като тяхното естеството не е в състояние да доведе до отричане на духовната и кръвна връзка между тях, нито да снижи интензитета на преживените от тях болки и страдания, в следствие причинената насилствена смърт. Поради изложеното до тук, ВКС прецени, че атакувания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци, които да станат основание за неговата отмяна, поради което следва да остане в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 25.05.2022 г., постановено по внохд № 60/22 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.