Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
София, 21.02 . 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 22.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №594/2012 година
Производството е по член 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5681/21.05.2012г.,подадена от А. В. Д.,чрез пълномощника й адвокат М. Н. Б. против решение №220/12.04.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д.№225/2012г. по описа на същия съд,с което е отменено Решение №2346/19.12.2011г. на Русенски районен съд по гр.д.№7385/2009г. по описа на съда и вместо него е постановено:намалява на основание член 30 ЗН извършеното с нот.акт №117,т.ІІІ от 22.10.2007г. на нотариус с рег .№218,с район на действие РРС,извършено от Д. К. Д.-починал на 03.04.2009г.,в полза на А. В. Д.,дарение на ½ идеална част от недвижим имот-апартамент „В”,на първия жилищен етаж в жилищен блок „П.” в [населено място],със застроена площ 79,07кв.м,прилежащото му избено помещение №9 от 8,42 кв.м и 4,86 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,до размер на 14312,67/40058 ид.части за допълване запазената част на К. Д. В. и до размер на 11312/40058 ид.части за допълване на запазената част на наследника С. Д. К..
С определение №585/16.11.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по предпоставките ,предвидени в член 280,ал.1,т.1 ГПК по правни въпроси,а именно:”1.Има ли право надарено лице,което не е страна в производството по приемане на наследство по опис от наследниците по закон,да прави своите възражения относно неспазване на срока по член 61,ал.1 ГПК в други производства,включително и в производството по член 30 от ЗН? и 2.Какъв е характерът на срока по член 61,ал.1 ЗН за приемане на наследството по опис от наследниците с право на запазена част,в хипотеза,когато наследодателят им се е разпоредил със свои недвижими имоти в полза на трето лице,което не е призовано да наследява,чрез дарение?”
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е недопустимо,или евентуално неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба К. Д. В. и С. Д. К.,в писмения си отговор,считат че жалбата е неоснователна и молят да се остави същата без уважение.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното:
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че ищците К. В. и С. К.,са законни наследници на Д. К. Д.-починал на 03.04.2009г.,който приживе дарил на ответницата А. В. Д.,с нот.акт №117,т.ІІІ,нот.дело №431/2007г. на нотариус К. П.,с рег.№218 на НК,с район на действие РС Р.,собствената си ½ идеална част от недвижим имот-апартамент в [населено място],като надарената не е от кръга на призованите към наследяване лица, което не се спори по делото.Съдът е посочил,че с оглед данните по приложеното гр.д.№7384/2009г. по описа на Русенски районен съд,се установява че ищците са приели наследството по опис и според изводите на първоинстанционния съд,същото е направено след изтичане на тримесечния срок по член 61,ал.1 ЗН,което обстоятелство се потвърждава и от събраните по делото доказателства,установяващи факта на откриване на наследството и узнаването за това от всеки от законните наследници.Във връзка с оценката на правното значение на приемането на наследството по опис, след изтичане на срока по член 61 от ЗН, за упражняване на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството по реда на член 30,ал.2 ЗН,съдът се е позовал на едностранния характер на производството по приемане на наследството,поради което единствено съдът,пред когото то е висящо, може да прецени дали срокът по член 61 от ЗН е спазен.Съдът е стигнал до заключението,че тъй като законът не предвижда неблагоприятни последици за наследника при искане,направено извън този срок, лицата,в чиято полза е направено завещание или дарение,не могат да оспорват в производството по член 30,ал.2 ЗН,акта на приемане на наследството по опис по отношение на срока по член 61 от ЗН,като то може да бъде оспорено само относно обстоятелствата дали наследниците са посочили всички известни им наследствени имоти,с оглед последиците предвидени в член 64 ЗН.В резултат на това, въззивният съд е стигнал до извода,че са налице предпоставките за надлежно упражняване на иска по член 30,ал.2 от ЗН и във връзка с установеното с доказателствата по делото е приел същия за основателен,произнасяйки се по съществото на спора с обжалваното въззивно решение.
По въпросите,по които е допуснато касационно обжалване:
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.1 от ГПК,поради произнасяне на съда по цитираните по-горе правни въпроси,разрешени в противоречие с практиката на ВКС/Решение №135/06.07.2011г.,постановено в производството по реда на член 290 от ГПК,по гр.д.№1482/2010г. по описа на ВКС,ІІго./
Със постановената задължителна практика на ВКС,а именно с Тълкувателно решение №3/19.02.2013г. по тълк.д.№32013г. по описа на ОСГК на ВКС е прието че/цитирам/:
„т.5.Ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от наследството по член 30 от ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в член 61,ал.1 ЗН срок за приемане на наследството.”,
което е мотивирано с характера на производството по приемане на наследството по опис.Последното е едностранно,охранително и в него е недопустимо участие,а и оттам възражения на трети лица.Отправяйки заявление за приемане на наследството по опис до районния съдия,призованото към наследяване лице декларира кога е узнало,че наследството е открито,като представя доказателства за това,но това негово твърдение не може да бъде оспорвано в производството по член 61 ЗН от трети лица,дори правата им да са засегнати от правните последици на вписаното приемане по опис.Съставянето на опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис засягат правната сфера на кредиторите на наследството,както и лицата,в чиято полза наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез завет или дарение,както е в настоящия случай,тъй като има за последица ограничаване отговорността на наследника по закон само до стойността на вписаното в описа имущество,както и като дава възможност правото на възстановяване на запазена част от наследството да бъде упражнено от лицата по член 28 ЗН и спрямо заветниците и надарени,които не са призовани към наследяване/последната хипотеза е налице в случая/.И тъй като тези лица не разполагат с възможност в производството по член 61 ЗН да оспорят твърденията и доказателствата на призования към наследяване за момента,в който е узнал,че наследството е открито,следва да бъде признато правото им да заявят възраженията си за неспазване на срока за приемане на наследството по опис в производството по член 30,ал.1 ЗН.По своя характер,предвидения в разпоредбата на член 61,ал.1 ЗН срок за приемане наследството по опис е преклузивен,като след изтичането му за наследника остава възможността да приеме наследството,но губи своето право да стори това по опис,каквато възможност законодателят е ограничил със срок,с всички неблагоприятни правни последици.
По основателността на касационната жалба:
Съгласно даденото разрешение на поставените правни въпроси,обжалваното въззивно решение е неправилно.
С исковата си молба,ищците К. Д. В. и С. Д. К. са предявили обективно и субективно съединени искове с правно основание член 30,ал.1 от ЗН,в качеството си на наследници по закон на общия са наследодател Д. К. Д.,б.ж. на [населено място],починал на 03.04.2009г.,по който въпрос не се спори между страните.Ответницата по заявената от ищците претенция А. В. Д.,в полза на която наследодателят на ищците приживе се разпоредил с притежавания от него недвижим имот,като го е дарил на племенницата си А. В. Д.,видно от удостоверение за наследници на Д. К. Д. под №004170/24.08.2009г. на [община]/лист 4 от делото/,последната не е от кръга на призованите към наследяване лица.
Съгласно разпоредбата на член 30,ал.2 ЗН,когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,на каквато хипотеза се позовават ищците,упражнява това право спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той да е приел наследството по опис.Съобразно данните по приложеното гр.д.№7384/2009г. по описа на Русенски районен съд,VІІІгр.с.,наследниците на Д. К. Д.-поч.03.04.2009г.-К. Д. В. и С. Д. К.,чрез пълномощника си адвокат Е.М.,са депозирали молба вх.№53568/16.11.2009г. за приемане наследството останало от общия им наследодател по опис,на основание член 61,ал.1 ЗН,като съгласно удостоверение от 22.02.2010г. по горното дело,Русенският районен съд,с определение №1209/22.02.2010г. е вписал в особената книга при съда за приемане наследство,приемането от К. Д. В. и С. Д. К. на наследството,останало след смъртта на Д. К. Д.-поч.03.04.2009г.,което е вписано под №13/22.02.2010г.
При преценка спазването тримесечния срок за приемане на наследството опис,следва да се изхожда от момента на узнаване на смъртта на общия наследодател Д. К. Д. от неговите наследници-съответно ищците К. В. и С. К.,който трайно живеят в чужбина,по което не се спори между страните.За първата от тях К. Д. В.,видно от приложеното на лист 64 от делото пълномощно,с което е упълномощила адвокат Е. В. М.,да се снабди от [община] с акт за смърт и удостоверение за наследници на нейния баща Д. К. Д.,заверено от Консулската служба на РБ в О. на 30.07.2009г.,към която дата очевидно на последната е известно за смъртта на нейния наследодател.При тези данни,тримесечния срок предвиден в член 61,ал.1 ЗН тече за ищцата К. В. от тази дата 30.07.2009г. ,който изтича на 30.10.2009г.,т.е към датата на депозиране на молбата по член 61,ал.1 ЗН-16.11.2009г. този преклузивен срок е изтекъл.След като приемането на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част,спрямо лице,което не е призовано към наследяване,приемането на същото след изтичане на срока води до загубване на възможността да иска това,респективно не е налице активна материалноправна легитимация по иска с правно основание член 30 от ЗН.
По отношение на втория ищец С. К.,с оглед установеното с депозираните показания на свидетелите Н. А.,Д. К. и Ж. К.,ясно и безпротиворечиво се установява,че последният е узнал за смъртта на наследодателя Д. К.,негов баща,към датата на неговото погребение-05.04.2009г.,поради което подаденото заявление на 16.11.2009г. за приемане по опис на наследството останало от наследодателя му,също е след изтичането на тримесечния срок по член 61,ал.1 ЗН.Ето защо,за него не е възникнало правото да иска намаляване на извършеното дарение,поради липса на този елемент за упражняване на правото му по член 30,ал.2 ЗН.
С оглед изложеното следва,че искането за намаляване на извършеното приживе от общия наследодател на ищците , дарение на недвижим имот на ответницата Д.,до размера необходим за допълване на запазените им части от наследството на прехвърлителя,е неоснователно.
Ето защо, въззивното решение следва да се отмени и касационният съд се произнесе по съществото на спора.
На основание член 78 ал.2 от ГПК на А. В. Д. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 126 лева/две хиляди сто двадесет и шест лева/ за всички съдебни инстанции.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №220/12.04.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№225/2012г. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. В. и С. Д. К. против А. В. Д.,иск с правно основание член 30,ал.1 от Закона за наследството-за намаляване на извършеното с нотариален акт №117,т.ІІІ,рег.№5454,нот.дело №431/2007г. на нотариус К. П.,рег.№218 на НК,с район на действие Русенски районен съд,дарение в полза на ответницата А. В. Д. на следния недвижим имот,а именно: 1/2 идеална част от апартамент”В” на първия етаж в жилищен блок „П.”,състоящ се от две стаи,столова,кухня,бокс,баня,клозет,антре и два балкона с площ от 79,07 кв.м в [населено място],при граници: югоизток- апартамент”Б”,югозапад и североизток-двора на блока,северозапад-стълбище,заедно с избено помещение №9 от 8,42 кв.м при граници: югоизток-коридор,югозапад- изба №8,северозапад- [улица]и североизток- изба №10,представляващ самостоятелен обект в сграда идент.№63427.2.3927.1.1,с административен адрес [населено място], [улица],ет.1,и 4,86 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, за допълване на запазените части на ищците от наследството,оставено от Д. К. Д.-починал на 03.04.2009г.
ОСЪЖДА К. Д. В. и С. Д. К. да заплатят на А. В. Д. сумата от 2 126 лева/две хиляди сто двадесет и шест лева/разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |