1 Р Е Ш Е Н И Е № 65 С., 09 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Х. П. П. при секретаря ............Ив. И............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. М.................., като изслуша докладваното от съдия П. П. наказателно дело № 830/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Х. П. за възобновяване на ВНОХД № 197/2010 г. по описа на Окръжен съд – Разград и отмяна на постановеното по него решение и оправдаването му или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В искането се посочва наличие на всички касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК, но по същество се съдържат доводи само за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. В контекста на това касационно основание се излагат аргументи за това, че инстанциите по същество са имали формален подход при оценка на доказателствата, че необосновано не са уважили доказателствените искания на осъдения за назначаване на метрологична експертиза, че не са отговорили на защитните доводи на защитата за непрецизност на техническото средство за измерване на алкохолната концентрация -„Дрегер”. С оглед на това се твърди , че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на защита на осъдения. Като последица от това в искането се излага съображение и за съществено нарушение на материалния закон /чл. 348 ал.1 т.1 от НПК/, тъй като е налице обоснована възможност алкохолната концентрация да е под 1,2 на хиляда, което прави несъставомерно деянието. Пред касационния съд защитникът на осъдения П. поддържа искането и всички изложени в него съображения, като акцентира върху допуснатото съществено нарушение на процесуалните му права. Иска възобновяването на производството по делото и връщането му за ново разглеждане или алтернативно - оправдаването на молителя. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Счита, че решението на въззивния съд отговаря на критериите на чл. 339 от НПК, няма нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закони. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 301/24.06.2010 г. по НОХД № 4550/2010 г. Р. районен съд е признал подсъдимия К. Х. П. за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК и на осн. чл. 54 ал.1 от НК му е наложил наказание четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, за това, че на 25.03.2010 г. в г. Р. е управлявал МПС- л.а. „Рено-М.” с рег.№ РР 22 74 АР, с концентрация на алкохол в кръвта 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред. С въззивно решение № 92 от 25.11.2010г., постановено от Разградски окръжен съд по ВНОХД № 197/2010 г., присъдата е била потвърдена. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6- месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения е частично основателно. Прегледът на материалите по делото сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото от двете съдебни инстанции. В писмения си отговор на обвинителния акт, депозиран на основание чл. 254 ал.3 от НПК, подсъдимият се е възползвал от правото си да направи искания по доказателствата. Същите впоследствие са били повторени от защитника му в съдебно заседание на 24.06.2010 г. двукратно – преди даване ход на съдебното следствие и непосредствено преди приключването му. Съдът ги е оставил без уважение тъй като е преценил, че доводът за евентуална непрецзност на техническото средство „Дрегер” се опровергава от приложеното по делото удостоверение за изследване на годността на техническото средство. Във въззивното производство исканията са били подновени. Съдът е отказал назначаването на експертиза, тъй като е приел, че „обстоятелствата по делото са изяснени и не е необходимо назначаването на съдебно-техническа експертиза” /л. 35 от възз. производство/. Тази констатация на съда най-малкото е невярна. По делото е налице изключително съществена оскъдност от гледна точка на доказателства по отношение на предмета на обвинението, касаещо концентрацията на алкохол, с която е управлявал осъдения. Обвинението е било подкрепено само с резултата от проведеното изследване[населено място], тъй като осъденият не се е явил в указаното му време за вземане на кръвна проба. Техническото средство, с което е изследвана алкохолната концентрация в дъха на осъдения, е отчело показание 1,26 на хиляда. При тази гранична стойност –близка до законовия минимум за съставомерност на деянието, буди недоумение решението на въззивния съд да откаже назначаването на техническа /метрологична/ експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от защитата относно прецизността на техническото измервателно средство. Първо, съдът не би могъл да се произнесе по тях, тъй като не разполага със специални знания в областта на науката метрология. Второ, по делото е приложена Наредба за средствата за измерване , които подлежат на метрологичен контрол. Съгласно Раздел ХХХVII на същата на такъв контрол подлежат и анализаторите за алкохол в дъха /какъвто е Алкотест Дрегер/. При тях чл. 774 предвижда възможност за максимално допустима грешка, предвидена в три хипотези. Предвид граничната стойност на показания резултат и възможността, която самата Наредба предвижда за наличие на максималнодопустима грешка, е било абсолютно наложително изясняване на въпроса как тази грешка би се отразила на констатирания резултат и възможна ли е въобще такава, след като апаратът е преминал последваща проверка на 08.10.2009 г. Трето, установено е, че измерената концентрация на алкохол е била 1,26 промила в дъха на осъдения П.. За съставомерността на деянието по чл. 343Б ал.1 от НК е необходимо деецът да е управлявал МПС с алкохолна концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда. Дали концентрацията в дъха съответства на тази в кръвта и ако не, как се съотнасят те, съдът не би могъл да реши, без да изследва този въпрос. Това би могло да стане чрез назначаването на техническа експертиза за това възможно ли е максималнодопустимата грешка да се отрази на резултата, констатиран при осъдения, и по какъв начин, както и на медицинска експертиза, която да даде заключение относно това при концентрация от 1,2 на хиляда в дъха, каква би била концентрацията в кръвта, а така също и с оглед посочената консумация от осъдения каква би била концентрацията на алкохол в кръвта му. Като не е уважил доказателствените искания на осъдения и защитата му и не е изследвал спорните елементи от предмета на доказване, съдът не е обезпечил делото с необходимата доказателствена съвкупност, която да удостовери, че той е взел решение по делото в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл.14 от НПК/. Не може да се приеме и че съдът е стигнал до обективната истина по делото, след като е игнорирал доказателствените искания на защитата на осъдения, които е възможно да окажат влияние върху предмета на обвинението и на доказване в настоящия процес. По този начин е нарушен принципа на чл. 13 от НПК, задължаващ съда да разкрие обективната истина, като това стане по реда, предвиден в чл. 107 от НПК. Съгласно тази норма съдът е длъжен да събира както доказателства, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават подсъдимия или смекчават отговорността му. Като е отказал да назначи исканата експертиза, съдът не е дал възможност на него и защитата му да използват евентуалните заключения на експертите, за да опровергаят посочените в обвинителния акт факти и въз основа на тях да изграждат защитата си. По този начин съдът не е достигнал до обективната истина, а също така е и ограничил правото на защита на подс. П.. Последното се реализира с възможността му да представя доказателства и да прави съответните искания въз основа на тях. Това му право е гарантирано както от чл. 55 от НПК, така и е израз на реализацията на принципа на чл. 12 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. Лишаването на подсъдимия в случая от възможността да сочи доказателства и да се позовава на тях е съществено ограничение на правото му на защита и на принципа на състезателността и равенството на страните в наказателния процес. Уважаването на искането на подсъдимия не означава във всички случаи, че съдът следва да приеме експертните заключения и да изгради изводите си върху тях. По този въпрос обаче той би могъл да се произнесе единствено след назначаването и изслушването на експертизите, което не може да стане преди експертните заключения да са приобщени към делото. Едва тогава съдът би могъл да обоснове доказателствената стойност на експертното заключение съобразно изискванията на чл. 154 от НПК. С оглед на това въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на принципите на чл. 12,13 и 14 от НПК и на правилата, уреждащи правото на защита на подсъдимия в наказателния процес. Нарушенията са особено съществени, тъй като допускането им е довело до невъзможност подсъдимият да упражни пълноценно правото си на защита, а съдът да се произнесе по неговите оправдателни аргументи. Тъй като по конкретното дело е било допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 вр. ал.3 т.1 от НПК, което е отстранимо чрез връщане на делото за ново разглеждане, е налице основание за възобновяване на наказателното производство по делото, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, където допуснатите нарушения могат да бъдат отстранени. Не е възможно касационният съд да се произнесе по искането за оправдаване на подсъдимия, тъй като констатираните процесуални недостатъци не позволяват упражняването на това правомощие. При новото разглеждане пред въззивната инстанция процесуалните пропуски следва да бъдат отстранени чрез назначаване на исканата от подсъдимия експертиза, както и на съдебно-медицинска такава, както и чрез нов цялостен задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 197/2010 г. по описа на Разградски окръжен съд. ОТМЕНЯ постановеното по него въззивно решение № 92 от 25.11.2010 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.