РЕШЕНИЕ № 114 София, 10. април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 598 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд от 14.02.3003 г. по гр.д. № 79/2003, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 13.02.2002 г. по гр.д. № 3301/2001, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Молителят В. М. П. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които той не е могъл да се снабди своевременно. Ответникът по молбата Т. у., В. я оспорва като счита, че представените писмени доказателства са били известни на молителя и при полагане на дължимата грижи за добро водене на делото, той е могъл да се снабди своевременно с тях. Ответникът счита също, че приетите след приключването на делото нови закони и постановените съдебни актове не са нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 14.02.3003 г., влязло е в сила на 06.07.2005 г., когато е оставено в сила с решение на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 508/2003, а молбата за отмяна е постъпила с вх. № 4626/21.02.2011 г., намира, че тя е подадена в срок и е редовна. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Представената заповед № 253/01.07.2002 не е новооткрито, а новосъздадено доказателство, което удостоверява новонастъпили обстоятелства. Представените протокол № 19/18.09.1995, жалба от молителя вх. № 1007/30.06.1995 и доклада по нея са новоткрити писмени доказателства, които удостоверяват факти, които са се осъществили преди приключването на устните състезания пред въззивната инстанция, но молителят е разполагал с втория документ (той изхожда от него) и е могъл при полагане на дължимата грижи за добро водене на делото да се снабди с първия и третия документи своевременно. Всички представени документи нямат значение за решаването на делото, тъй като нямат отношение към спирането и прекъсването на давностния срок. Представените жалби и писма до различни институции и взетите от тях становища след приключването на делото нямат отношение към постановеното съдебно решение. Видно от изложеното представените писмени доказателства нямат никакво значение за решаването на делото. Част от тях удостоверяват обстоятелства, които са се осъществили след приключване на неговото разглеждане, а с тези от тях, които удостоверяват обстоятелства, които са настъпили преди приключването на устните състезания пред въззивната инстанция молителят е могъл, при полагане на дължимата грижи за добро водене на делото, да се снабди своевременно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд от 14.02.3003 г. по гр.д. № 79/2003 на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.