5 Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 24.04.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2657 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. М. Р. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 95 от 22.06.2016г. по в. гр. дело № 247/2016г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение. С влязлото в сила решение въззивната инстанция е отменила решение № 310 от 14.04.2016г. по гр. дело № 4682/2015г. на Сливенски районен съд и е осъдила ответника [фирма], [населено място] да заплати на ищеца ПК „Н.“, [населено място] сумата 15 960 лв. с включено ДДС, представляваща неплатена наемна цена за определен период по договор от 30.10.2013г. за наем на недвижим имот, представляващ съгласно описание по нотариален акт „дискотека П.“ с административен адрес [населено място], пл. „Ал. С.“ № 1, със застроена площ 646 кв. м., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.12.2015г. до окончателното плащане, както и сумите 788,40 лв. и 819,22 лв. – разноски съответно за първоинстанционното и въззивното производства. Молителят прави оплакване, че решението е постановено при противоречие с изискванията за постановяване на съдебното решение, които изключват възможността решенията по граждански и търговски дела да се постановяват незабавно, т. е. още в съдебното заседание или в твърде кратък срок след него. Поддържа, че са нарушени нормите на ГПК, регламентиращи дейността на съда при постановяване на решението, а именно: относно провеждане на съвещание по чл. 21 ГПК, което не може да се извърши преди приключване на разглеждане на спора в открито съдебно заседание; относно съставянето след съвещанието на мотивите на решението от съдията докладчик; относно прочитане и осмисляне на мотивите и от останалите членове на съдебния състав; необходимостта от технологично време за обявяване на решението по чл. 235, ал. 5 ГПК. Молителят излага съображения, че решението не може да се постанови по-рано от седем дни преди приключване на съдебното заседание и поради това, че страните биха били лишени от процесуалната възможност на чл. 151 ГПК, като в определени случаи поправката на протокола би имала решаващо значение за изхода на спора. Поддържа, че за краткия период от 11.40 часа, когато младши съдия К. е приключила със съдебните заседания, до около 15.00 часа на 22.06.2016г., от който има един час обедна почивка, е невъзможно от технологична страна извършването на горепосочените действия и изготвяне на мотивите на решенията по две от разгледаните в същото съдебно заседание дела – в. гр. д. № 247/2016г. и в. гр. д. № 240/2016г. по описа на Сливенски окръжен съд. Молителят прави извод, че всички или част от процесуалните действия по решаване на делото са извършени по-рано, преди приключване на устните състезания. Излага съображения, че с нарушаване на основните правила и принципи страните и техните правни позиции да бъдат изслушани, взети предвид и оценени от съда, на практика въззивният съд е лишил страните от възможността да участват в делото. Поддържа, че въпреки редовното призоваване на страните за откритото съдебно задедание, на молителя е дадено само формално право на участие в делото и същият е бил лишен от възможността ефективно да участва в процеса, тъй като съдът е извършил в нарушение на процесуалните правила действия по решаване на спора преди приключване на откритото съдебно заседание. Молителят прави оплакване за неправилност на въззивното решение, тъй като същото се основава на внушението, направено от ищеца, че пред първоинстанционния съд е налице признание от ответника по исковата молба относно размера на наемната цена и относно момента на нейната изискуемост. Моли решението да бъде отменено, делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав. Ответникът Потребителна кооперация „Н.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. М. оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната неоснователност. Поддържа становище, че в съдебното заседание на 22.06.2016г. са присъствали упълномощен процесуален представител на молителя и един от неговите управители. В отговора на исковата молба молителят не е поискал събирането на други доказателства, нито кооперацията е поискала доказателства с въззивната жалба. Ответникът моли молбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Молбата за отмяна е допустима - подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца, като във въззивната жалба и представения от ответника /въззиваем в производството пред Сливенски окръжен съд и молител пред ВКС/ отговор не са направени доказателствени искания. Във въззивното производство е проведено едно съдебно заседание – на 22.06.2016г., на което са присъствали процесуалният представител на въззивника ПК „Н.“ адв. М., управителят на [фирма] В. Г. и процесуалният му представител адв. Р.. В съдебното заседание е направен доклад на делото, оставено е без уважение доказателственото искане на въззивника ПК „Н.“, процесуалният представител на въззиваемото дружество не е направил доказателствено искане, даден е ход на устните състезания и след приключването им съдът е определил, че ще обяви решението си същия ден на 22.06.2016г. Видно от представеното в настоящото производство удостоверение изх. № СД-03-01-587/21.03.2017г. на Окръжен съд Сливен, на 22.06.2016г. са насрочени и разгледани в Сливенски окръжен съд 11 въззивни граждански дела, като младши съдия Н. К. е участвала във всички насрочени за тази дата открити съдебни заседания, последното приключило в 11.40 ч. Решенията по разгледаните въззивни граждански дела на 22.06.2016г. са обявени, както следва: на 22.06.2016г. са обявени решенията по в. гр. д. № 240/201г. в 13:56:10 ч. и по процесното в. гр. д. № 247/2016г. в 14:02:47 ч.; на 23.06.2016г. - по в. гр. д. № 235/201г. в 10:33:31 ч., по в. гр. д. № 239/2016г. в 10:44:28 ч., по в. гр. д. № 229/2016г. в 14:31:05 ч. и по в. гр. д. № 233/201г. в 14:43:14 ч. При тези фактически данни се налага изводът, че молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е неоснователна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда възможност за отмяна на влязлото в сила решение на няколко основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез представител в съдебното производство: 1/ когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото; 2/ или не е била надлежно представлявана; 3/ или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай предпоставките, посочени в цитираната правна норма, не са налице. Д., че въпреки редовното призоваване на страните за откритото съдебно задедание, на молителя е дадено само формално право на участие в делото и същият е бил лишен от възможността ефективно да участва в процеса, тъй като съдът бил извършил в нарушение на процесуалните правила действия по решаване на спора преди приключване на откритото съдебно заседание, е неоснователен. Молителят /ответник по предявения иск/ не е лишен от възможността да участва в делото пред Сливенски окръжен съд. Молителят е участвал активно във въззивното производство, упражнил е правото си на отговор на въззивната жалба по чл. 263 ГПК, не е направил доказателствени искания пред въззивната инстанция нито в отговора, нито в съдебното заседание, в откритото съдебно заседание му е предоставена възможност да се запознае с писмената защита на въззивника и е изразил становище по нея. Неоснователен е доводът, че решението е постановено при противоречие с изискванията за постановяване на съдебното решение, които изключват възможността решенията по граждански и търговски дела да се постановяват незабавно, т. е. още в съдебното заседание или в твърде кратък срок след него. Разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ГПК предвижда едномесечен срок, в който следва да бъде постановено и обявено съдебното решение, но не урежда задължение решението да бъде постановено след изтичане на определен срок след приключване на устните състезания. В правомощията на съдебния състав е да прецени с оглед натовареността си кога да проведе съвещанието по чл. 21 ГПК и да постанови решението си. Неоснователен е доводът, че за периода от 11.40 часа, когато младши съдия К. е приключила съдебните заседания, до около 15.00 часа на 22.06.2016г. е невъзможно от технологична страна провеждане на съвещание за произнасяне на съдебния състав по спора по двете дела, чиито решения са постановени и обявени на 22.06.2016г., изготвянето на окончателните мотиви и обявяването на решенията. Съдията – докладчик е длъжен да проучи делото преди провеждане на закритото и откритото съдебни заседания по аргумент от чл. 267, ал. 1 и необходимостта от извършване на преценка при заявени доказателствени искания по чл. 266, ал. 2 ГПК във връзка с тяхната относимост, необходимост и допустимост. Предварителното проучване на делото дава възможност на съдебния състав да проведе по-ефективно и експедитивно съвещание при решаване на спора и произнасяне на съдебния акт. Действително съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. В настоящия случай молителят не твърди, че в протокола са допуснати грешки или че е непълен, което да се е отразило на правилността на решението, поради което обстоятелството, че въззивното решение е постановено и обявено преди изтичане на срока по чл. 151, ал. 1 ГПК не може да обуслови извод за лишаване на молителя от възможност да участва във въззивното производство. Оплакванията за неправилност на въззивното решение, тъй като същото се основава на внушението, направено от ищеца, че пред първоинстанционния съд е налице признание от ответника по исковата молба относно размера на наемната цена и относно момента на нейната изискуемост, не представляват основания за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и същите не могат да бъдат преценявани в настоящото производство. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото, т. е. не е налице твърдяното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК молителят /ответник по иска/ следва да заплати на ответника /ищец в първоинстанционното производство/ направените от последния разноски за настоящото производство в размер 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 95 от 22.06.2016г. по в. гр. дело № 247/2016г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. Б, ап. 6 да заплати на Потребителна кооперация „Н.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 300 лв. /триста лева/ - направени разноски за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.