Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 532 гр. София, 06.07. 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети юни през две хиляди и десета година в състав:        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1459 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 93 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 520/08 г. Окръжен съд гр. Б. е оставил в сила решение № 4* от 10.11.2006 г. по гр. д. № 931/05 г. на Районен съд гр. Б. в обжалваната му част, в която е признато за установено по отношение на Е. И. С., че не е собственик на 5/9 ид. ч. от стая за живеене на приземния етаж с площ 13.64 кв. м. и на стая за живеене под приземния етаж с площ 11 кв. м. от жилищна сграда построена в УПИ * на кв. 11 по плана на гр. Б. и е отменил нот. акт № 112/01 г. досежно 5/9 ид. ч. от двете стаи. Срещу решението е постъпила касационна жалба от Е. С. Ответниците по касация К. К. И. и С. К. И. оспорват жалбата. Ответниците по касация Б. Г. С., И. Г. С., Е. И. С. и Н. М. С. не вземат становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Съдът е приел че И. Я. учредил в полза на децата си К. и Е. право на строеж. Е. получила право да изгради приземен етаж, а в последствие и правото да построи още две стаи към приземния етаж. Сградата била построена на два етапа - през 1959 г. и през 1970 г. Процесната стая от 13.64 кв. м. била незаконно изградена от Е. , но била узаконена като собственост на всички наследници. Стаята от 11 кв. м. не отговаряла на строителните правила и норми и за нея не е била учредена суперфиция. Затова съсобствениците на земята по приращение получили право на собственост върху тези два обекта, съобразно квотите им на съсобственост. Изложени са и съображения, че помещенията не могат да се придобият по давност от Е. , тъй като не са обособени като самостоятелни обекти, а са реална част от жилищата. В касационната жалба се твърди че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск с който не бил сезиран. Квотите на съсобственост били незаконосъобразно определени, а и не били преценени всички доказателства по делото. Стаите били обособени като самостоятелни обекти и можели да се придобият по давност, тъй като били владяни от касаторката повече от 10 г. Въпреки че били предвидени за складово помещение, те се ползували за жилищни нужди, затова била без значение тяхната височина. С определение № 152 от 16.02.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по формулираните в изложението въпроси: за задължението на съда да извърши преценка на всички доказателства; за възможността обособен обект да бъде придобит от един от съсобствениците му по давност; дали липса на отстъпено право на строеж е достатъчно основание за да се приеме че построеното е приращение и дали когато спомагателните складови помещения са изградени с отклонение, следват статута на жилището. Отговорът на първия въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./, сега чл. 235 ГПК. При постановяване на решението съдът следва да съобрази по свое вътрешно убеждение всички доказателства които страните са ангажирали, както и техните доводи. По въпроса за придобиване на имот по давност от съсобственик, практиката на ВКС е категорична, че съсобственикът владее имота както за себе си, така и за останалите съсобственици. Той може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите съсобственици, ако манифестира непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 г. своето намерение спрямо тях и волята за това владение да достигне до тяхното съзнание. По отношение на въпроса дали е приращение построеното без отстъпено право на строеж практиката е също категорична. Вещното право на строеж е точно определено по обем. Ако титулярът на вещното право на строеж изгради постройката извън обема, т. е. в повече от уговореното, то не му принадлежи. Построеното извън договореното е приращение към терена и става притежание на собственика на земята, съгласно чл. 92 ЗС. Това се отнася и за складовите помещения, когато са изградени в недоговорен обем. По основателността на жалбата настоящият състав приема следното: Установено е, че Е. С. , К. И. и С. И. имат общи наследодатели - И. Я. починал на 02.08.1981 г. и Л. Я. починала през 1990 г. Техни наследници били децата им Я. , К. и Е. Ищците К. и С. И. са наследници на сина К. , починал през 1997 г. През 1966 г. Иван Я. отстъпил на децата си К. и Е. правото да построят нова сграда в парцел ****Х-268 по плана на Б. с площ 367.50 кв. м., сега УПИ *, до сградата на сина Я. С договора е предвидено че целия приземен етаж ще бъде за Е. , а целия първи етаж за К. През 1970 г. наследодателите отстъпили на Е. правото да построи още две стаи към приземния етаж, а на К. правото да построи две стаи към първия етаж който е над приземния и едно севроизточно мазе от пристройката която ще се построи до съществуващата жилищна сграда по одобрен план. С нот. акт № 12 от 17.08.2001 г. Е. била призната за собственик на 4/9 ид. ч. от парцела, заедно с приземния етаж от жилищната сграда представляващ самостоятелно жилище със застроена площ 147.44 кв. м. от които 92 кв. м. първоначално изграден приземен етаж и 41.80 кв. м. изградена пристройка към приземния етаж, като жилището се състои от кухня, четири стаи, баня и тоалетна, две антрета, тераса със застроена площ 13.64 кв. м., тераса с площ 6 кв. м., заедно със стая за живеене под приземния етаж намираща се под терасата с площ 13.64 кв. м. и стая за живеене под приземния етаж с площ 11 кв. м. находяща се между пристройката и терасата и югозападно мазе под приземния етаж под пристройката застроено на площ 18 кв. м., заедно с правото на строеж на пристройка и надстройка на втори етаж. Според приетите технически експертизи, в процесния имот, който бил с денивелация от 3.5 м., била изградена двуетажна масивна сграда от полуподземен етаж /на ответницата/, надземен етаж /на ищците/ и таван. Терасите били изградени към етажа на ответницата, двете стаи били в полуподземния етаж, а мазето в пристройката. Стаята за живеене с площ 13.64 кв. м. била изградена под терасата със същата площ. Имала светла височина 2.07 м. с вход от дворното място. Стаята с площ 11 кв. м. била под приземния етаж, между пристройката и голямата тераса, като също имала светла височина 2.07 м. и вход от дворното място. Застрояването било реализирано на два етапа. През 1959 г. били построени два жилищни етажа /етаж и партер/ по одобрен проект и изградено мазе в югозападната избена част. През 1970 г. по одобрен проект била изградена пристройка към съществуващата сграда - две помещения на сутеренния /избен/ етаж и по две стаи на първи и втори етаж. По проект нямало тераси от 13.64 кв. м. и от 6 кв. м. и стая за живеене под приземен етаж, а стая за живеене под приземен етаж застроена на 11 кв. м. между пристройката и сградата. Сутеренният етаж по проекта от 1970 г. не отговарял на приземния етаж по архитектурен проект от 1959 г. По проекта от 1959 г. били предвидени две стаи за живеене под приземния етаж, но била изградена само една. Доводът на касатора че решението е недопустимо е неоснователен. Предмет на въззивно и касационно обжалване са двете стаи с площ съответно 13.64 кв. м. и 11 кв. м. Както е установила и техническата експертиза, има несъответствие в двата архитектурни проекта, което при денивелацията на терена създава объркване при обозначаването на етажите. Не е било спорно обаче, че процесната стая от 13.64 кв. м. се намира под терасата с площ 13.64 кв. м., затова като е постановил решение по отношение на стая намираща се на приземния етаж, но под терасата, съдът не е постановил нещо различно от това, с което е бил сезиран. Неоснователно е и твърдението че решението е недопустимо и в частта, в която съдът е приел че касаторката не е собственик на 5/9 ид. ч. Действително, в мотивите на решението съдът е посочил незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта, в която е определена квотата на съсобственост на касаторката, но тъй като решението в тази част не е било обжалвано, в диспозитива на решението си съдът не е променил квотите на съсобственост. Тъй като мотивите нямат сила на пресъдено нещо, няма основание да се приеме че решението е недопустимо. Като основание за недопустимост на решението е посочена и липсата на правен интерес от страна на ищците, тъй като в исковата молба не били наведени обстоятелства относно тяхното право на собственост. Този довод е също неоснователен. При отрицателния установителен иск правото на собственост на ищеца не е предмет на спора. Ответникът по този иск по силата на чл. 127 ал. 1 ГПК /отм./ е длъжен да посочи и докаже основанието на което твърди че е придобил собствеността. Положението на ищеца по отрицателния установителен иск е идентично с това на ответник по положителен установителен иск за собственост. Затова решението е допустимо и няма противоречие с решение № 1* от 26.11.2008 г. по гр. д. № 5758/07 г. на ВКС ІІ ГО, в което се разглеждат основанията за предявяване на положителен установителен иск за собственост. Неоснователно е оплакването на касатора и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно изричната норма на чл. 188 ал. 1 ГПК /отм./, съдът се е произнесъл по същество след преценка на ангажираните доказателства, затова решението на въззивния съд не е постановено в отклонение с практиката на ВКС изразена в решения № 394 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2760/03 г. на ВКС IV ГО и № 1* от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/05 г. на ВКС ІV ГО. Въззивното решение не противоречи и на материалния закон. Законосъобразно въззивният съд е приел че спорните стаи са приращение към терена. Обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който е учредено. Построеното извън тези рамки, дори и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение, се придобива по приращение. В § 184 ал. 6 ПР на ЗУТ, се съдържат разпоредби които касаят незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими имоти и в етажна собственост. Предвидено е, че когато те са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, съответно на собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. В този случай споровете относно правата върху узаконения строеж се решават по общия исков ред. Затова административният акт, с който строителството е узаконено, не е достатъчен за да създаде право на собственост върху незаконния строеж по отношение на извършилия строителството. Доводът на касаторката, че с оглед практиката на ВКС процесните помещения са придобити от нея по давност е неоснователен. Както е установила техническата експертиза, двете помещения не отговарят на строителните правила и норми за стаи, т. е. те могат да бъдат разглеждани само като обекти представляващи складови помещения. Действително, в решение № 1* от 07.07.1995 г. по гр. д. № 1439/94 г. на ВС IV ГО е прието че не съществува забрана да се придобие по давност мазе когато две страни притежават апартаменти и мазета и ако някоя от тях владее мазето на другата. Фактическата обстановка в настоящият случай обаче е различна, затова няма противоречие с цитираното решение. Касаторката не е доказала действия на отблъснато и необезпокоявано владение по отношение на наследодателите, а в последствие и по отношение на другите наследници. Настоящият състав счита, че въззивното решение не противоречи и на решение № 3* от 11.12.1972 г. по гр. д. № 1817/72 г. на ВС I ГО в което е прието, че ако архитектурното изграждане на стая е станало така че тя е включена в жилището, не представлява отделен обект на реална собственост и етажните собственици следва да уредят отношенията си по реда на чл. 40 ал. 2 ЗС. В случая хипотезата е различна, тъй като вещите лица са установили че двете стаи не са част от жилището на касаторката. Няма противоречие и с решение № 2* от 19.01.2005 г. по гр. д. № 613/02 г. на ВКС IV ГО, според което складовите помещения винаги следват правата на собственост на жилището, което обслужват и нямат самостоятелен правен статут. Както се твърди и в касационната жалба, помещенията не се ползуват като складови, а и касаторката притежава отделно мазе като част от жилището. При тези данни и съгласно чл. 291 ал. 1 т. 1 ГПК следва да се приеме, че становището, изразено в обжалваното въззивно решение е правилно, поради което касационната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 520/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: