Р Е Ш Е Н И Е № 177 Гр. София, 17 октомври 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора И. Чобанова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 746/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на защитниците на подс. П. В. З. против присъда № 6/20. 04. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 38/2016 год. по описа на Окръжен съд – Търговище. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила защитниците изтъкват следното: в диспозитива на присъдата не е посочено от коя година е делото, по което е постановена първоинстанционния съдебен акт; подсъдимата е оправдана частично по обвинението по чл. 205 вр. чл. 26 от НК без да има яснота за кое от деянията, включени в продължаваното престъпление, се отнася оправдаването; въззивната инстанция е приела, че размерът на вредите, причинени от престъплението по чл. 210 от НК е по-малък от този, посочен в обвинителния акт, но не е оправдала подсъдимата за разликата до пълния размер на обвинението. Наред с това се изтъква, че са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, като по всеки от пунктовете на обвинението са игнорирани доказателствата, оневиняващи подсъдимата, а същевременно са направени вътрешно противоречиви изводи относно правно значимите обстоятелства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Не са изложени конкретни аргументи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Направено е искане присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана и по двете обвинения или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание подс. З., редовно призована, не изразява становище по жалбата. Защитниците и поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 22/03. 02. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 54/2015 год. Районният съд – гр.Попово е признал подс. П. В. З. за невиновна в това, че за времето от началото на 2009 год. до м. декември 2013 год., в [населено място], при условията на продължавано престъпление като длъжностно лице – Директор на Основно училище „А. С.” присвоила чужди пари и движими вещи на обща стойност 5 409,05 лева, собственост на [община], връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като присвоеното имущество е внесено и заместено до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 205, ал.1, т.1, във връзка с чл.201 и чл.26 от НК. С присъдата подс. З. е призната за невиновна и в това, че за времето от началото на м. юни 2012 год. до края на м. юни 2013 год., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – Директор на Основно училище „А. С.” в кръга на службата си, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у други лица, и с това им е причинила имотна вреда общо в размер на 882 лева. Първоинстанционният съдебен акт е проверен от въззивната инстанция по протест на прокурора и с присъда № 6/20. 04. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 38/2016 год. по описа на Окръжен съд – Търговище, е отменен изцяло. С въззивната присъда подсъдимата е призната за виновна по обвинението по чл. 205 от НК и е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода и на лишаване от право да заема ръководна длъжност в сферата на образованието за срок от три години, като е оправдана за разликата до пълния размер на обвинението. Подсъдимата е призната за виновна и по обвинението за престъпление по чл. 210 от НК и е осъдена на една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду така определените наказания, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема ръководна длъжност в сферата на образованието за срок от три години. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил направените по делото разноски на подсъдимата. Касационната жалба е основателна. Касационната инстанция се солидаризира с аргументите на защитата, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност. Без да отрича суверенното му право да кредитира един или друг доказателствен източник настоящият съдебен състав не може да се съгласи с подхода на Търговищкия окръжен съд към доказателствената съвкупност и особено към обясненията на подсъдимата. Същите не са съпоставени с останалите доказателствени средства, а са отхвърлени декларативно, като на стр. 6 от мотивите е прието, че обвинението по п. 1 от обвинителния акт, касаещо присвояване на средствата, получени като рента от земеделската кооперация в [населено място], е доказано категорично и в тежест на подсъдимата е да „даде сносни обяснения“ за какво са разходвани тези пари. Подобен подход индицира на предубеденост на съдебния състав като същевременно недопустимо измества доказателствената тежест от прокурора към подсъдимата в нарушение на чл. 103, ал. 1 от НПК и игнорира забраната на ал. 3 от същата норма да се правят изводи във вреда на обвиняемия поради това, че не е доказал възраженията си. Контролираната инстанция е приела, че заявеното от подсъдимата относно средствата, получени от земеделската кооперация като рента, е недостоверно, защото не се подкрепя от други доказателствени източници. Подходът на окръжния съд към това доказателствено средство е едностранчив и необективен, защото твърденията на З. за заплащане на ландшафтен архитект с част от средствата, получени като рента от земеделската кооперация в селото изобщо не са били съпоставени с показанията на свид. А. Ш., съгласно които пред него подсъдимата заявила, че за проекта за облагородяване на училищния двор е платено именно със средства от рентата. Обсъждането на обясненията на подсъдимата в светлината на заявеното от свидетеля е било абсолютно необходимо, защото изводът дали подсъдимата е присвоила цялата или част от рентата е в пряка зависимост от обстоятелството дали и каква част от средствата, платени от земеделската кооперация, е използвана за заплащане на дейности, необходими за подобряване на условията в училището. В същото време с оглед задълженията за обективност, всестранност и пълнота, както и за разкриване на обективната истина въззивният съд е бил длъжен да прояви процесуална активност и да допусне разпит на този свидетел, доколкото същият е твърдял освен това и че той е предал на подсъдимата парите, с което е извършено заплащането на проекта. За да приеме за установено, че подс. З. е присвоила сумата от 500 лева, дарена от земеделската кооперация за издаване на юбилеен вестник, контролираната инстанция се е позовала на книгата за дарения, в която посочената сума не е отразена, а също и на намиращите се в материалите от досъдебното производство фактура и преводно нареждане, съгласно които отпечатването на вестника било заплатено на издателя [фирма] със средства от бюджета на училището. В същото време са игнорирани доказателствата, че дарението на земеделската кооперация е било предназначено за издаване на книга, посветена на юбилея на училището в [населено място]. Този факт е следвало да бъде обсъден в светлината на извършената констатация в съдебно заседание на 20. 04. 2016 год., че през м. януари 2012 год. от Б. Н. действително е издадена книга, озаглавена „Основно училище „А. С. – 130 години учебно дело“. На пръв поглед разликата изглежда несъществена, но в действителност обстоятелството дали се касае за две различни издания – вестник и книга, или само за едно от двете е от особено значение за законосъобразността на извода дали подсъдимата е присвоила инкриминираната сума. Ето защо с оглед изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК съдът е бил длъжен да събере доказателства за този факт, както и да установи как и с какви средства е извършено заплащането на юбилейната книга. Вместо да прояви дължимата процесуална активност, произтичаща от чл. 107, ал. 2, пр. 2 от НПК, въззивната инстанция се е задоволила единствено да констатира, че не е станало ясно по какъв начин книгата е заплатена на издателя. Като вътрешно противоречиви и непоследователни следва да бъдат оценени мотивите на проверявания съдебен акт, касаещи присвояване на футболните екипи, осигурени по проект „На училище без отсъствия“. Окръжният съд е следвало да съобрази, че съгласно обвинителния акт предмет на обвинението са самите спортни артикули, а не парите, предназначени за закупуването им. Това обстоятелство не е осмислено от него и на стр. 5-6 от мотивите към присъдата първоначално е прието, че облеклото действително е закупено, но не е заприходено по съответния ред и не е раздадено на нуждаещите се ученици. Малко по-надолу, на същата стр. 6, позовавайки се на одитния доклад, изготвен от свид. Д. М., съдът е отбелязал, че фактурите, удостоверяващи закупуването на екипите, са „фиктивни“ и в действителност подобни вещи изобщо не са били доставени в училището, а подсъдимата е присвоила сумата, посочена в счетоводните документи. Аналогично е положението и когато контролираната инстанция обосновава изводите си по доказателствата. Веднъж е посочено, че З. е присвоила вещите, а след това, анализирайки обясненията и, контролираната инстанция е изложила пространни разсъждения относно обстоятелство, оставащо извън предмета на доказване – каква е причината да бъдат фактурирани само петнадесет екипа, след което е направен извод, че това е така вероятно защото на такава стойност са възлизали средствата по проекта, отпуснати на училището и останали неусвоени от него, които средства са предмет на присвояване. По този начин, освен че е влязъл в противоречие сам със себе си, въззивният съд е нарушил и забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата да почива на предположения. Контролираната инстанция е приела, че с действията си подсъдимата е въвела в заблуждение свидетелите Г. Т., М. М., С. Н., С. Г. и К. Ж. относно необходимостта да заплатят част от разходите за участие в семинар през 2012 год. и целия престой в [населено място] на друг семинар, проведен на следващата година, а в действителност разходите за това били поети от училищния бюджет. Не е съобразил обаче, че петимата не са депозирали ясни и категорични показания относно правно значимите обстоятелства – от кого са научили, че заплащането на техния собствен престой в [населено място] няма да бъде поето от бюджета на училището и на кого са дали парите за това. При наличието на подобна непълнота и липса на конкретност в показанията им е било наложително въззивният съд да ги разпита отново, за да изясни дали са получили тази информация от подсъдимата и съответно дали на нея са предали сумите, необходими за заплащане на собствения им престой в морския хотел, тъй като едва след като бъде установено, че именно подсъдимата е предоставила на пострадалите невярна информация относно начина на плащане на престоя им в [населено място], може да бъде направен законосъобразен извод за съставомерността на деянието. Като не е отстранил пропуска на първата инстанция да разпита свидетелите за тези обстоятелства окръжният съд отново е нарушил изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Единствено за прецизност и пълнота на изложението касационната инстанция обсъди и останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до съдържанието на диспозитива на присъдата. Като израз на краен формализъм следва да бъде оценено изтъкнатото от защитата непосочване в проверявания акт на окръжния съд на годината на образуване на първоинстанционното производство. Безспорно налице е технически пропуск на въззивната инстанция, но той не може да бъде третиран като съществено нарушение на процесуалните правила, защото не създава неяснота относно проверения нея съдебен акт и очевидно не затруднява подсъдимата да разбере, че оправдателната присъда на Поповския районен съд е отменена и вместо това З. е призната за виновна по повдигнатите и обвинения. Аналогична оценка следва да бъде дадена и на друго възражение в касационната жалба – че подсъдимата не може да разбере кое от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, касае частичното и оправдаване по обвинението за престъпление по чл. 205 от НК. Съдът поначало няма задължение в диспозитива на присъдата да изброява всяка една отнетите вещи или всяко отделно присвоено имущество и да посочва единичната им стойност, както и да описва подробно всяко от деянията, извършени при условията на чл. 26 от НК. Тъй като диспозитивът представлява концентриран израз на съдебната воля, в него е достатъчно да бъдат изведени времето и мястото на извършване на престъплението, неговите обективни и субективни признаци, видът и размерът на наказанието и начинът на изтърпяването му, а при преценка, че обвинението не е доказано в пълен обем – и оправдаването на подсъдимия за разликата до пълния му размер. Конкретизацията за кое от деянията – елемент от продължаваното престъпление се отнася това оправдаване следва да бъде извършена в мотивите към съдебния акт. Отделен е въпросът, че частичното оправдаване стеснява обхвата на обвинението и по необходимост облекчава наказателно правното положение на подсъдимата, поради което няма как да бъде нарушено правото и на защита. Независимо от неоснователността на тези два довода, изложеното по- горе дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение, които са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и имат за последица отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 6/20. 04. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 38/2016 год. по описа на Окръжен съд – Търговище. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Търговище за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.