О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41 гр. София, 10 март 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на десети март, 2014 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
С участието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА
Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.351/14 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
С разпореждане № 458/14.02.14 г., постановено по Н.А.Х.Д.271/14 г. по описа на РС-Русе, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност, решаема от ВКС на РБ на основание чл.44, ал.1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за изпращане на делото по подсъдност на РС- Русе.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното:
По административно-наказателните производства, които се разглеждат пред първостепенен съдебен състав, подсъдността се определя по ЗАНН, а за въпросите, повдигани във връзка с нея, се прилагат правилата на НПК вр. чл.84 ЗАНН. В този смисъл компетентен да се произнесе по повдигната от първоинстанционен съд в случай като посочения препирня за подсъдност, е ВКС на РБ по реда на чл.44 НПК.
Първоначално пред РС-София /СРС/, НО, 99 състав е образувано Н.А.Х.Д. 6022/13 г., предмет на което е наказателно постановление № К-023262/ 24.01.12 г. на упълномощен да издава наказателни постановления член на Комисията за защита на потребителите. В същото жалбоподателят е насочен да изрази недоволството си, ако желае, пред РС-София. С разпореждане на съдията-докладчик от СРС от 06.02.14 г. е прекратено съдебното производство и делото е изпратено за разглеждане на РС-София. Прието е,че нарушението е извършено в района на този съд, тъй като адресът на твърдения изпращач на съответното електронно съобщение е в гр.Русе.
Въз основа на това е образувано Н.А.Х.Д.271/14 г.по описа на РС-Русе. За да повдигне процесната препирня за подсъдност, съдията-докладчик от този съд е намерил, че поради липса на данни откъде точно е изпратено електронното съобщение, следва да се приеме,че нарушението е довършено в съдебния район на СРС, тъй като в София е получено съобщението и адресатът се е запознал с него именно там. Наред с казаното, ако не се приемат тези аргументи, се иска промяна на местната подсъдност по реда на процедурата по чл.43,т.1 НПК, тъй като актосъставителят е с адрес на управление в гр.София и призоваването му и всяко потенциално събиране на доказателства би създавало процесуален проблем, ако производството се разглежда в гр.Русе.
За да се разреши релевираната препирня за подсъдност, е необходимо да бъдат анализирани разпоредби на Закона за електронната търговия /ЗЕТ/, в контекста на фактологията по инкриминираната дейност, залегнала в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление. Видно от същата, е установено изпращане на непоискано търговско съобщение от онлайн магазин със седалище и адрес на управление в гр.Русе, до дружество с електронен адрес в гр.софия. Последното изрично е вписано в регистър на юридическите лица, нежелаещи да получават непоискани търговски съобщения. В тази връзка е констатирано нарушение на чл.6, ал.3 ЗЕТ.
Съгласно посочения текст се забранява изпращане на непоискани търговски съобщение на електронни адреси на юридически лица, вписани в регистъра по ал.2. Такова изпращане е възможно да бъде осъществено от доставчик на услуги, който по смисъла на чл.3,ал.1 от третирания закон представлява физическо или юридическо лице, предоставящо услуги на информационното общество. Точно в светлината на казаното е намерено, че съответното лице- доставчик, изпратило непоискано търговско съобщение на електронен адрес на дружество, нарочно вписано в електронен регистър за нежелаещите да получават подобни, е допуснало вмененото му нарушение.
Описаното току-що не е самоцелно. То определя същността на нарушението, което пък е решаващо за съответната местна подсъдност. Запретеното поведение се изразява в „изпращане на непоискано търговско съобщение”, а не в получаване на същото. Доколкото, без да се взема отношение по съществото на производството, има доказателствени материали, установяващи седалището и адреса на управление на дружеството-доставчик, както и регистрацията на неговия домейн в гр.Русе, на този етап е достатъчно да се приеме, че нарушението е осъществено именно в района на РС-Русе.
Що се касае до искането на съдията-докладчик от РРС, алтернативно подсъдността да бъде решена на плоскостта на чл.43,т.1 НПК, ВКС изразява категорично несъгласие. Извън обстоятелството, че един брой актосъставител не отговаря на изискването за „много” по смисъла на коментираната разпоредба, подобен подход би означавал винаги,когато актосъставителят и административнонаказващият орган са от и в гр. Русе, което е често явление поради концентрацията на такива специализирани органи в столицата на РБ, да се постига реално игнориране на нормата на чл.59 ЗАНН.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд-Русе Н.А.Х.Д.271/14 г., за образуване и разглеждане на РС-Русе.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС- София за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |