Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 463   София, 05.07.2010 година              Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в съдебно заседание на деветнадесети май  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                                                                              при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 896/2009 година по описа на Първо гражданско отделение   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Д. В. Т. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд №42 от 19.03.2009г. по гр.д. № 768/2008г. Ответниците са подали отговор по чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ от К. П. Д. , Д. П. К. , К. П. Г. и С. П. А. против Д. В. Т. и К. С. Т. за установяване, че ответниците Д. С. Т. не са собственици на имот № 105 по плана на новообразуваните имоти по §4к ПЗР ЗСПЗЗ с площ от 300 кв.м. в кв.”М” м.”Б”, гр. Б.. В. съд е приел, че ответниците не са имали право да изкупят по реда на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ собствеността на земята, върху която им е било предоставено право на ползване , защото е налице предвиденото в закона изключение – тя се намира на по-малко от 10 км. от крайбрежната ивица. По възражението на ответниците за придобивна давност съдът е изложил съображения, че то е неоснователно, защото по силата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ върху процесния имот не е текла придобивна давност до 21.11.1997г. и не са събрани категорични доказателства, установяващи непрекъснато упражнявана фактическа власт в продължение на десет години след тази дата. Касационното обжалване е допуснато по въпроса може ли да се противопостави кратка придобивна давност след влизане в сила на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ по отношение на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, както и налице ли е добросъвестност на владението , основано на унищожаем административен акт, върху който се упражнява косвен контрол от съда, разглеждащ гражданскоправен спор. Спорът за собственост по настоящото дело е породен от това, че в полза на ищците е постановено решение по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ , с което е признато правото на възстановяване на нива от 21.700 дка в стари реални граници в земи по §4к ЗСПЗЗ като същевременно ответниците, на които е било предоставено право на ползване върху част от тази нива с площ от 300 кв.м. са заплатили стойността на земята въз основа на оценителен протокол от 20.11.1993г. Съгласно разпоредбата на §4б ПЗР ЗСПЗЗ собствеността на гражданите се възстановява на земеделските земи върху които е предоставено право на ползване. Правото на изкупуване на собствеността се признава само на ползуватели на лозя, овощни градини или земеделската земя, които са единствени на семейството им ако живеят постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Това право не може да се упражни ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. В случая е налице последното изключение и ответниците не са могли да придобият собствеността, поради което като евентуално те са направили и възражение за придобивна давност. Имотът обаче е земеделска земя, която поради отсъствието на предпоставките на §4б ПЗР ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване на бившите собственици. По силата на новелата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ О. ДВ, бр. 107 от 1997 г. от 18.11.1997 г. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. За да гарантира възстановяването на собствеността на бившите собственици, законодателят е предпочел да защити правата на собственика пред тези на владелеца. С влизане в сила на закона следва да се приемат за отпаднали последиците на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност – заличени са както срокът на владението, така и основанието му имащо значение за неговата характеристика като обикновено или добросъвестно, затова владелците не могат да се позовават на кратка придобивна давност по чл.79 ал.2 ЗС на основание, което е възникнало преди 21.11.1997г.. От друга страна добросъвестното владение по легалното определение на чл.70 ЗС трябва да е установено на правно основание, годно да направи вледелеца собственик. При отсъствие на изискванията на §4б ПЗРЗСПЗЗ оценяването на имота от комисия при общинския народен съвет /друг административен акт няма данни от приложената преписка да е издаван/ не представлява годно придобивно основание , защото то е само една от предпоставките за изкупуване на собствеността и не прави бившия ползувател добросъвестен владелец. С оглед на изложеното изводът на въззивния съд , че ответниците не са придобили собствеността на спорния имот по давност е законосъобразен , не са налице основания за отмяна по чл.281 ал.1 т.3 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Бургаския окръжен съд №42 от 19.03.2009г. по гр.д. № 768/2008г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: