1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 158 гр.София, 09.05.2022 г. Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. №1355 mf описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 03.02.2022г- по гр.д.№3624/2021г. на АС София, с което е потвърдено разпореждане за връщане искова молба на М. Д. с вх.№303714/17.12.2020г. на ГС София. Жалбоподателят - М. Д. Д. поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като същото е нищожно, като постановено от ненадлежен състав, както и че е постановено в противоречие с европейскто право. Поддържа, че обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, като бъде даден ход на исковата му молба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, намира следното: По иск на М. Д. предявен срещу Република България за присъждане на обезщетение в размер на 745 000- стойност на оборудване и 29 000 000 лева пропусната полза, който ищецът е посочил, че е с правно основание чл.2а ЗОДОВ, е образувано производството по гр.д.No №13947/2020г по описа на ГС София. С разпореждане от 29.01.2021г съдът като е приел, че исковата претенция е по чл.49 ЗЗД , ГС София е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 1 189 800лв. С молба с вх. №279524/15.02.2021г ищецът е намалил исковите претенции на 24 000лв. и е направил искане делото да бъде изпратено на РС-София. С определение от 19.02.2021г съдът е оставил без уважение искането за изпращане на делото по подсъдност, като това определението е влязло в сила като не подлежащо на обжалване, какъвто извод е направен в определение № 1604/17.06.2021г по в.ч.гр.д.№ 1538/2021г на АС-София, потвърдено с определение №60313/23.09.2021г. по ч.гр.д. №3200/2021г. на ВКС. За постановеното разпореждане с указания за внасяне на държавна такса, ищецът е бил уведомен на 08.02.2021г, като в определения срок същият не е изпълнил дадените указания, като и съобразно направеното изменение на исковите претенции по отношение на техния размер не е внесена дължимата държавна такса. С разпореждане No 274569/11.10.2021г, постановено по гр.д.№ 13947/2020г. е върната искова молба с вх. №303714/17.12.2020г . на М. Д. и е прекратено производството по гр.д.№13947/2020г по описа на ГС- София. Това разпореждане е обжалвано от М. Д. и въззивният съд е счел за неоснователно възраженията му, за това че съдът е следвало да изпрати делото на РС София след направеното изменение на исковите претенции, а не да връща исковата молба поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, тъй като няма пречка дело, подсъдно на районен съд, да се разгледа от окръжен съд, а и на компетентния съд следва да се изпраща редовна искова молба, каквато настоящата не е. Съдът е приел за неоснователни и доводите на частния жалбоподател за това, че неправилно е определена дължимата държавна такса, като не е съобразено, че предявените искови претенции са по чл.2а ЗОДОВ, тъй като въз основа на изложената фактическа обстановка в исковата молба, същите следва да се квалифицират като такива по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че поради неизпълнение на указанията на първоинстанционния съд за завнасяне на държавна такса в определения срок , правилно е прието, че исковата молба е нередовна и следвада бъде върната, а производството по делото прекратено. По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане за връщане на частната жалба. В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят е посочил доводи за това, че обжалваното въззивно определение е нищожно, както и че същото е постановено в противоречие с практиката на европейстките съдилища относно осигураване право на справедлив процес на страната по делото и за разглеждане на делото от безпристратен съд. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на сочените основания. Обжалваното определение не е нищожно, тъй като същото е постановено от надлежен състав , в кръга на компетентността му. Що се касае до поставевения за разглеждане въпрос относим към правото на жалбоподателят за справедлив процес и разглеждане на делото му от безпристрастен съд, то по отношение на същия не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не се позовава на конкретни решения на СЕС , в които да е възприето разбирането, че съдът дължи произнасяне и по нередовна искова молба. Задължението за внасяне на държавна такса от страна на ищеца е посочено в разпоредата на чл.128 ГПК, а неговото неизпълнение съобразно разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК обуславя връщане на исковата молба като нередовна. От прогласеният в чл. 2 ГПК принцип на дължимост на защита и съдействие непосредствено следва, че въпросът за редовността на всяка една искова молба е съществен процесуалноправен въпрос, решаването на който в нарочното производство по проверката й от първостепенния съд, се поставя винаги в зависимост от това доколко тя отговаря на лимитативно изброени в процесуалния закон императивни изисквания досежно реквизитите на нейното съдържание, както и за нейните приложения: тези по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК. Позоваването от страна на жалбоподателя на Регламент ЕС 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) и чл.32 от Конституцията на РБ относно неприкосновеността на личния живот на гражданите , също не сочи на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като тези разпоредби нямат отношение към преценката на съда за нередовност на исковата молба. Не съставляват основание за допускане на касационно обжалване и твърдяното от страна на жалбоподателя нарушаване от страна на въззивния съд на разпоредбите на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, относно правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, на чл.14 от Международния пакт за гражданските и политически права предвиждащ , че всички лица са равни пред съдилищата и трибуналите и всяко лице има право при разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение срещу него или при оспорване на правата и задълженията му в граждански процес на справедливо и публично разглеждане на делото от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен със закон, и чл.11 от Общата декларация за правата на човека относим към презумпцията за невиновност, на всеки човек, който е обвинен в престъпление. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК вместо да формулира конкретни правни въпроси от значение за изхода по процесуален спор по приложението на чл.129, ал.3 ГПК, които да се подложат на селекция по допълнителните основания в т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят е изложил доводи за необосноваността на преценката на съдилищата за нередовност на исковата молба, позовавайки се на цитираните международни разпоредби. Касационното обжалване на определения, съгласно чл.274 ал.3 ГПК, е поставено в зависимост от изпълнение на визираните в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускането му и пропускът на жалбоподателят да обоснове тези предпоставки чрез прецизна формулировка на правни въпроси, обусловили произнасянето на съда в обжалвания акт, само по себе си е основание за недопускане до касация - т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г., поради което и такова не следва да се допуска. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.02.2022г. по гр.д.№ 3624/2021г. на АС София. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: