Р Е Ш Е Н И Е
№ 50107 гр. София, 01.12.2022г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1412 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. Н. срещу решение № 528 от 21.05.2021г. по гр.д. №3313/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение от 10.07.2020г. по гр.д.№239/2019г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав, е отхвърлен предявеният от него срещу ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 12.05.2017г. по вина на водача М. Д. И., застрахован при ответното дружество, за разликата над 70 000 лева до предявения като частичен размер от 150 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че определеното от въззивния съд обезщетение е занижено по размер и не репарира в максимална степен претърпените от него неимуществени вреди. Поддържа,че при определяне размера на обезщетението съставът на САС не е съобразил релевантните обективно съществуващи факти – всички установени телесни увреждания, високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД изразява становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г. и практиката на ВКС.
С определение №212 от 18.04.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 12.05.2017г. около 22ч. в [населено място] по главен път Е79, I-1 с посока на движение от [населено място] към [населено място], е настъпило ПТП между лек автомобил „ БМВ 320И“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. Д. И., и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Т. В. Н.. Управляваният от М. И. лек автомобил се е движил по главния път с посока на движение от [населено място] към [населено място], със скорост от 117 км./ч., при допустима скорост от 50 км./ч. Лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се е движил по земен път в посока от [населено място] към [населено място]. В района на 188 км. на главен път Е79, I-1 Т. Н. е предприел маневра ляв завой с цел да се включи в движението по главния път, като не е пропуснал движещия се по същия път лек автомобил „БМВ“. Съдът е установил, че ищецът не е спрял преди да навлезе в главния път, въпреки, че там има поставен знак „Стоп“. С оглед на тези данни, въззивният съд е направил извод, че настъпването на ПТП се дължи на противоправното поведение и на двамата водачи, като е преценил, че в по – голяма степен за произшествието е допринесъл водачът на лек автомобил „ БМВ 320И“, който се е движил с превишена скорост от 117 км./ч. и същевременно е извършил маневра изпреварване при пътна маркировка, забраняваща това.
При анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на комплексната експертиза съдът е установил, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил множество травматични увреждания: травматичен шок, политравмаконтузия на гръдния кош, корема и главата; мозъчна контузия, линейна фрактура на черепа челно- теменно, контузия на лицето и главата; оток на корнеята и склерата на двете очи; разкъсно- контузна рана в лявата слепоочна област на главата и над дясната вежда, разкъсно- контузна рана на езика, контузия и разкъсно- контузна рана в дясната скулна област; фрактура на втори шиен прешлен С2; фрактура на напречните израстъци на първи и втори поясен прешлен в ляво Л1-Л2; контузия на гръдния кош; фрактура на 3-10 ребро в ляво; хемопневмоторакс в ляво; травматично разкъсване на диафрагмата в ляво; диафизарна фрактура на лявото бедро; разкъсноконтузна рана на пети пръст на лявата ръка; разкъсно- контузни рани - 2 бр. отпред в областта на лявата раменна става; седем повърхностни ранидорзално горна трета на лява предмишница. Изтъкнал е, че според медицинската експертиза възстановителният период за всяка отделна травма е бил различен, като най- продължителен е този на шийната гръбначна травма – 12 месеца. С оглед на това съставът на САС е приел, че общо възстановителният и оздравителен период при ищеца е бил една година. Съобразено е, че травматичните увреди, които е получил Т. Н. са средни телесни повреди, като по своя медикобиологичен характер две от тях са предизвикали временно разстройство на здравето, временно опасно за живота. Въззивният съд е отчел затрудненията в движението на ищеца, причинено от всяка от травмите, проведеното оперативно лечение за поставяне метална остеосинтеза /пирон/, както и нова операция за изваждането на застопоряващите винтове, но не и на пирона. Също е взел предвид, че като резултат от ПТП ищецът е претърпял още две оперативни интервенции по метода на лапароскопската хирургия във връзка с разкъсване на диафрагмата на 06.11.2019г. и получена последваща херния на 13.12.2019г. Установил е, че травматичните увреждания на Т. Н. са предизвикали сериозен битов дискомфорт, създали са му затруднения в обичайния начин на живот и в движението му, тъй като той се е нуждаел от чужда помощ и грижи. Взети са предвид установените от експертизата множество белези в областта на гръдния кош, корема, които представляват козметичен дефект, както и посочените от вещото лице бъдещи възможни усложнения на високата шийна травма- фрактура на С2 с антеролистеза първа- втора степен. Съобразена е и получената от ищеца остра стресова реакция, промените в неговия характер, свързани с ограничаване на социалните контакти, травматичният стрес, който е придобил хроничен характер с персистиране на палитрата от негативни емоции и усещане за непълноценност. Отчетено е и обстоятелството, че понастоящем ищецът е в добро общо състояние, с ясно съзнание, адекватен, критичен и ориентиран всестранно, работоспособността му е възстановена като съобщаваните оплаквания не нарушават трудовата му и социална дейност.
При тези фактически констатации съдът е приел, че с оглед на характера, тежестта и вида на травмата, интензитета, степента и продължителността на лечебния и възстановителен период, емоционалните и психически преживявания, както и стадия на обществено-икономическото развитие на страната, вкл. и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 100 000 лв. Приел е за доказано възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е нарушил разпоредбата на чл.49 от ЗДвП, като е предприел маневра ляв завой за навлизане на главен път Е79, като не е пропуснал движещия се по този път лек автомобил „БМВ“. Приносът на пострадалия е определен в размер на 30% .
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №56/04.05.2017г. по т.д. №3584/2015г. на ВКС, II т.о., решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По – конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, претърпените от ищеца пет оперативни интервенции, не са съобразени в достатъчна степен и продължителният период, през който той е търпял болки и страдания, настъпилата негативна промяна в професионалния, социалния и личния живот на пострадалия. Решаващият въззивен съд не е отчел в пълна степен, не само характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни психични изживявания. Не са обсъдени претърпените от ищеца интервенции непосредствено след приемането му в болница, които също са свързани с интензивни болки и страдания: ищецът е бил интубиран и поставен на изкуствена белодробна вентилация, впоследствие трахеостомиран, а на 14.05.2017г. е претърпял първата от поредица операции, като е извършена левостранна торакоцентеза с евакуация на 500 мл. кръв. Тази оперативна интервенция не е взета предвид от съда при определяне на размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Също така съставът на САС не е съобразил значимостта на негативната прогноза, която вещото лице дава за възможните усложнения от страна на високата шийна травма – фрактурата на С2 с антеролистеза на първа – втора степен, изразяващи се във възможни неврологични и съдови усложнения с напредване на възрастта. Не е взета предвид и отчетената от експертизата възможност за дихателни проблеми в бъдеще като намален витален капацитет на белия дроб, вследствие на гръдно – коремната травма. По изложените съображения, определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост и се явява занижено, включително при съобразяване на обществено-икономическата обстановка в страната през 2017г.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Съобразявайки вида и обема на получените от ищеца травматични увреждания, подробно изброени по – горе, вида и продължителността на проведеното лечение /пет оперативни интервенции за периода 13.05.2017г. – 11.03.2020г. и проведено медикаментозно и болнично лечение/, общият лечебен и възстановителен период /дванадесет месеца след злополуката/, който обаче е бил продължен поради осъществените впоследствие през 2019г. и 2020г. операции на диафрагмата и получилата се следоперативна херния; интензитетът и продължителността на претърпените от ищеца физически и емоционални болки и страдания /болки и страдания за период от дванадесет месеца, които са били интензивни в първите три месеца и значителни в следващите три/, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие – 12.05.2017г., справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение е в размер на сумата 150 000 лв. Този размер е съобразен с нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл.492, т.1 от КЗ/, съставляващи отражение на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Съдът отчита и възрастта на пострадалия към момента на произшествието - 28 години, получените трайни усложнения – болка и дискомфорт при натоварване на левия крак вследствие на бедрената фрактура, фиброзни изменения вследствие гръдно – коремната травма, зарастване на фрактурата на втори шиен прешлен със значително разместване /дислокация/ между втори и трети шиен прешлен – спондилолистеза с около 0,52 см. които и занапред ще бъдат източник на страдания за ищеца. Следва да бъде взето предвид, че поради младата възраст на пострадалия дългата принудителна изолация, наред с физическия дискомфорт, е била източник на много негативни емоции. Поради възрастта му за него са особено травматизиращи и множеството трайни видими белези по лицето, тялото и крайниците / всеки от които с дължина между три и двадесет сантиметра/, които пораждат за ищеца усещане за непълноценност и притеснителност в общуването. Наред с това като значими следва да бъде отчетени и трайните промени в психичното състояние на ищеца, установени от съдебно – психологичната експертиза, съгласно която травматичният стрес при ищеца е придобил хроничен ход като следствие на влошеното му здравословно състояние и загубата на възможността за труд и активен социален живот.
Обезщетението следва да бъде намалено съобразно приетия от въззивния съд принос на ищеца, т. е. с 30%, доколкото в касационната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на Софийски апелативен съд относно наличието на съпричиняване от страна на ищеца, нито срещу определения размер на съпричиняването. С оглед изложеното дължимото от ответника по иска обезщетение за причинените на касатора - ищец неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП възлиза на 105 000 лв.
Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Т. В. Н. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, ведно със законната лихва, която следва да бъде присъдена от посочената от касатора дата - 27.06.2018г. до окончателното плащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора адвокат В. Ораткчиев, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и касационната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 3843,25 лева, без ДДС /допълнително 607 лева за първата инстанция и 1954,38 лева за въззивната, както и 1281,87 лева за касационната инстанция /, съответно 4611,90 лева, с ДДС.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като не е направено такова искане. Присъдените му с въззивното решение разноски за въззивната инстанция следва да бъдат намалени на 1431,82 лева, съставляващи дължимото съобразно изхода на спора адвокатско възнаграждение. Предвид уважената част от иска въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД се явява изцяло неоснователна, с оглед на което на дружеството не се дължат разноски за държавна такса за въззивното производство.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 2800 лева за трите инстанции.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293 ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №528 от 21.05.2021г. по гр.д. №3313/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта му, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение от 10.07.2020г. по гр.д.№239/2019г. на Софийски окръжен съд, ТО, 4 състав, е отхвърлен предявеният от Т. В. Н. срещу ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 12.05.2017г. по вина на водача М. Д. И., застрахован при ответното дружество, за разликата над 70 000 лева до размера от 105 000 лева, както и в частта, с която Т. В. Н. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски за въззивното производство за разликата над 1431,82 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на Т. В. Н., [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.2, адв. В. О., допълнително сумата 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 12.05.2017г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат В. В. О., САК, с адрес [населено място], [улица], ап.2, сумата 4611,90 лева, с ДДС, /четири хиляди шестстотин и единадесет лева и деветдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2800 лева / две хиляди и осемстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №528 от 21.05.2021г. по гр.д. №3313/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|