4 Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр. София, 25 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……......…. Аврора Караджова…........…и в присъствието на прокурора……..................Кирил ИВАНОВ..........…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 528 по описа за 2015 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу нова присъда, постановена по внохд № 4367/14г. на Софийски градски съд – V въззивен с-в. С въззивния съдебен акт била отменена присъдата на Софийски районен съд, НО – 17 състав, постановена по нохд № 1261/10г., а подсъдимата Р. И. Р. - Р. била оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.311, ал.1 от НК. В протеста се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се предлага новата присъда да се отмени, а делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. В допълнително изложение към протеста се сочат конкретни доводи за допуснато от градския съд съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата, довело до нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимата. Пред касационния съд протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура със същите аргументи и искане. Защитниците на подсъдимата - адвокати Б. и Ж. пледират атакувания съдебен акт да се остави в сила. Според адв. Б. не са допуснати твърдяните от прокуратурата нарушения на процесуални правила, тъй като от доказателствата се установява, че подсъдимата е изпълнила служебните си задължения съгласно закона. В допълнение адв. Ж. заявява, че основателно въззивната инстанция не е кредитирала показанията на св. К.. В последната си дума подсъдимата Р. - Р. моли въззивната присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 05.12.2012г. на Софийски районен съд, НО – 17 с-в, постановена по нохд № 1261/10г., подсъдимата Р. И. Р. - Р. била призната за виновна в това, че на 14.08.2002г. в [населено място], [улица], като длъжностно лице - нотариус рег. № 104 на Нотариална камара в кръга на службата си съставила официален документ - нотариална заверка на пълномощно рег. № 16504/14.08.2002г., с което удостоверила неверни обстоятелства, че Л. К. Б. чрез пълномощник С. А. К. упълномощил Н. С. Н. да се разпорежда с личния му автомобил "Опел Кадет" с д.к. [рег.номер на МПС] , с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1 пр.1 и чл.54 от НК й било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Присъдата била обжалвана от защитниците на подсъдимата Р. Р. - Р. пред Софийски градски съд. С присъда от 26.01.2015г., постановена по внохд № 4367/2014г. на СГС, НК – V въззивен с-в, първоинстанционната присъда била отменена и подсъдимата Р. - Р. била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадения протест за основателен. При разглеждането на делото в първата инстанция са били събрани доказателства, относими към изясняването на релевантните факти. Пред въззивния съд не е провеждано съдебно следствие и не са събирани доказателства. Преценявайки наличните такива по делото, градският съд е възприел различна фактическа обстановка в сравнение с установената от районния съд. Оценката на доказателствения материал обаче е извършена от въззивния съд в нарушение на принципите на чл.14, ал.1 от НПК. От фактическа страна градският съд е приел за установено, че св. К. е посетил кантората на подсъдимата заедно със св. Н. Коларски, като представил предварително написано и подписано пълномощно за заверяване на подпис, ведно с пълномощно заверено от нотариус С. К., по силата на което се явявал пълномощник на св. Л. Б. за разпореждане с личния автомобил на последния. След като К. дал личната си карта и потвърдил подписа си пред нотариуса Р.-Р., последната извършила заверката. Така приетите за установени обстоятелства са мотивирали въззивния съд да приеме, че подсъдимата е изпълнила задължението си да провери самоличността на явилото се лице - упълномощител по лична карта, която била на името на св. К. и да завери пълномощното след потвърждаване на подписа, което е преценено като основание за оправдаването й по повдигнатото обвинение по чл.311 от НК. Така приетите за установени от въззивния съд факти не почиват върху събраните по делото доказателства: - по отношение на факта, че св. К. е посетил кантората заедно със св. Н. Коларски, доказателства се съдържат единствено в показанията на св. Коларски, дадени в хода на проведената очна ставка пред първоинстанционния съд /л.183 - 184 съд. дело/. В показанията си последният заявил, че присъствал при сключването на сделка за автомобила заедно с продавача и купувача - съответно К. и Н.. Посочените факти се отричат както от св. К., който заявява, че не е посещавал кантората на подсъдимата по повод на това пълномощно, така и от св. Н., който заявил, че дал личната си карта на продавача "Л.", който ходил при нотариус и се върнал с договор и пълномощно. В мотивите на въззивния съд цитираните противоречия в гласните доказателствени средства не са обсъдени, а са изложени единствено съображения, поради които не са кредитирани показанията на К.. - по отношение на факта, че инкриминираното по делото пълномощно било предварително изготвено и подписано, а К. потвърдил подписа си, доказателства в делото не се съдържат. Както вече бе посочено, св. К. отрича да е подписвал пълномощното. Тези му показания са били проверени както на досъдебното производство, така и чрез назначените в хода на съдебното следствие пред първата инстанция графически експертизи, които са дали заключение, че ръкописният текст в пълномощното не е изписан от него; подписът за упълномощител не е изпълнен от него и не представлява негов автоподлог. В показанията си при очната ставка, св. Н. Коларски е заявил, че в нотариалната кантора той попълнил ръкописния текст в пълномощното, което след това К. подписал. В обясненията си на л.97 /гърба/ от съд. дело подсъдимата Р.- Р. е потвърдила заявеното от Коларски - че има в кантората си готови бланки на пълномощно и че Коларски помагал на доведените от него клиенти да попълват формулярите. За конкретния случай е заявила, че К., който не й лично познат, подписал пред нея, като умишлено преиначил подписа си. - по отношение на факта, че подсъдимата познавала лично св. К., въззивният съд е интерпретирал погрешно обясненията на подсъдимата. Последната е заявила, че К. бил клиент на кантората, което установила при проверките в регистъра, но не й е лично познат - л.98 от нохд. С оглед изложеното касационният съд намира, че е налице допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с анализа и оценката на доказателствата - игнориране на едни и превратно тълкуване на други и не на последно място извеждане на заключения по фактите, не почиващи върху доказателствения материал. Така допуснатото съществено нарушение на процесуални правила подлежи на отстраняване чрез връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изясни фактическите обстоятелства по делото чрез преценка на събраните доказателства, а ако счете за необходимо и чрез събирането на нови доказателства. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова присъда, постановена по внохд № 4367/14г. на Софийски градски съд – V въззивен с-в. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: