Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

гр. София, 22.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от председателя СОНЯ НАЙДЕНОВА ч.гр. дело № 2066/2022 г.


Производство по чл. 274, ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано по частна жалба с вх. № 2058/07.03.2022 г. подадена от Р. Д. Д. против Определение № 29 от 14.02.2022 г. по гр.д. № 4941/2021 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на въззивно решение № 1466 от 23.10.2015 г. по в.гр.д. № 3810/2014 г. на Районен съд - Плевен.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови и приеме, че подадената от Р. Д. молба за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на I – г.о. на ВКС е приел, че производството по отмяна на влязло в сила решение е извънреден способ, който може да се допусне само ако е осъществена някоя от изрично предвидените в чл. 303 ГПК хипотези, които не се покриват с касационните основания на чл. 281 ГПК, а молбата за отмяна следва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията съгласно чл. 306, ал.1 ГПК, въз основа на които се претендира отмяна на влязлото в сила решение.
Съставът на I – г.о. на ВКС е приел, че в молба за отмяна на Р. Д. вх. № 268510 от 16.11.2021 г. се съдържат доводи за неправилност на влязлото в сила решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на РС - Плевен, но тези доводи не покриват нито едно от отменителните основания по чл. 303 ГПК, а и същата е подадена повече от пет години след влизане в сила на решението на районния съд, извън преклузивните срокове.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна по следните съображения:
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че са налице сочените основания за отмяна на решение № 1466 от 23.10.2015 г. по гр. д. № 3810/2014 г. на РС – Плевен. В молбата за отмяна са изложени доводи за неправилност на влязлото сила решение на РС – Плевен, като молбата за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по смисъла на чл. 306, ал.1, изр.2 ГПК. Съгласно т. 10 от т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не е съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК е недопустима.
В молбата за отмяна в случая са релевирани само бланкетни твърдения, че е налице отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като решението при постановяването на решението са взети предвид неверни свидетелски показания на посочени в молбата лица.
В практиката на ВКС, обективирана напр. в Решение по гр.д. № № 5029/2017 г. на II – г.о., е застъпено становище, че в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е уредил като отменително основание хипотези за случаите "когато по надлежен съдебен ред се установи неистинността на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпна дейност на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решението по делото". Посочените фактически състави касаят хипотези на формирана решаваща воля на съда по съществото на спора въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, а именно при неистинност на свидетелските показания; неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител или член от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - тоест по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. В настоящия случай с молбата за отмяна на Р. Д. не се твърди да е налице влязла в сила присъда или решение на граждански съд по чл. 124, ал.5 ГПК, от които да е видно, че са установени неистинността на свидетелските показания на лицата, визирани в молбата за отмяна, които да покрият отменителните основания по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, нито към молбата за отмяна е представено такова доказателство - влязла в сила присъда или решение на граждански съд по чл.124, ал.5 ГПК относно същите тези свидетелски показания. Изложеното изключва допустимостта на молбата за отмяна на соченото с текст отменително основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалваното определение като правилно подлежи на потвърждаване.
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 29 от 14.02.2022 г. по гр.д. № 4941/2021 г. по описа на ВКС на I – г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: