Р Е Ш Е Н И Е № 216 София, 28.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2182 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Х. и Б. Г. Х. срещу решение № 362 от 13.01.2016 г. по в.гр. д. № 20100/14 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите поддържат, че неправилно съдът отказал да ги признае за собственици на имота на основание чл.79, ал.2 ЗС – изтекла петгодишна придобивна давност. Считат, че владението им не е било прекъснато с предявените от собственика на имота срещу тях искове за прогласяване нищожност на придобивното им основание и за обезщетение за лишаване от ползване, както и с иск за собственост, но предявен срещу трето лице-държател. Ответникът в производството А. К. Д. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С водените от нея дела тя е прекъснала придобивната давност на жалбоподателите, както правилно е приел въззивният съд. С определение №407 от 29.06.2016 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя. По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното: Владението представлява упражняване на фактическа власт върху една вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – чл.68, ал.1 ЗС. Една от най-важните последици на упражняваното владение е възможността да се придобие собствеността върху вещта с изтичането сроковете по чл.79 ЗС. Собственикът на вещта има на разположение различни искове срещу владелеца, с които да защити свои субективни права. Когато владението е придобито чрез нищожна прехвърлителна сделка, собственикът може да предяви иск за прогласяване на тази нищожност. При уважаване на такъв иск ще бъде установена липсата на придобивно основание за владелеца. Правният ефект на съдебното решение по чл.26 ЗЗД не се разпростира по въпросите за собствеността и владението на вещта. На следващо място собственикът може да предяви срещу владелеца и иск по чл.59 ЗЗД за обезщетяване за лишаването му от ползването на вещта. При уважаване на такъв иск ще бъде присъдено парично обезщетение. Съдебното решение няма да формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, тъй като произнасянето е само в мотивите на съдебния акт. Собственикът би могъл да предяви и установителен или осъдителен иск за собственост на вещта. Една от най-важните последици от предявяването на тези искове е смущаване на владението и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този момент. Тези последици настъпват при уважаване на исковете – чл.116, б.”б” ЗЗД, вр.чл.84 ЗС. Само исковете за собственост, но не и исковете по чл.26 или чл.59 ЗЗД смущават владението и прекъсват придобивната давност. Това следва от приетото в т.VІ.13 на ППВС №6/1974 г.; решение №705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, І ГО; решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г. на ВКС, І ГО и др. Изрично в практиката на ВКС се приема, че исковете за нищожност на придобивното основание на ответника не прекъсват придобивната давност – решение № 401/12.01.2012 г. по гр.д. №895/2010 г. на ВКС, І ГО. Същото следва и от решение №170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№961/2011 г. ва ВКС, І ГО. За да прекъсне придобивната давност, искът за собственост следва да е предявен срещу владелеца на вещта, а не срещу държателя. Именно владелецът упражнява фактическата власт, макар и чрез държател. На владелеца принадлежи и намерението за своене. Затова правните действия по смущаване на владението и прекъсване на придобивната давност следва да бъдат предприети спрямо него. Именно той следва да бъде обвързан и от силата на пресъдено нещо на иска за собственост. Ако се приеме, че придобивната давност може да бъде прекъсната и с иск на собственика срещу държателя, ще се препятства възможността владелецът, който има правен интерес, но не участва в съдебния процес, да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност до предявяване на иска за собственост. Така придобивната давност ще бъде прекъсната, без да е дадена възможност на материалноправно легитимираната страна да се позове на последиците на вече изтеклата придобивна давност, които се зачитат към един минал момент - момента на изтичането на давностния срок, съгласно приетото в т.2 на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Поради неучастието в процеса, владелецът няма да може да противопостави и други правоизключващи възражения, които да доведат до отхвърляне на иска за собственост, а оттам и до настъпване на последицата на чл.116, б.”б” ЗЗД за отпадане на ефекта на прекъсването на придобивната давност. Същото важи и за препятстване на възможността той да се позове на недопустимост на предявения иск и да постигне прекратяване на производството по него, отново с ефекта на отпадане на прекъсването на придобивната давност. В теорията също е застъпено разбирането, че искът, предявен срещу държател, не прекъсва придобивната давност на владелеца, който осъществява фактическата власт чрез този държател. В този смисъл проф.В. Т., „Владение”, издателство „С.-Р” 2001 г., стр.228 и проф.П. В. – „Система на българското вещно право”, Университетска печатница 1947 г., стр. 312 (№372 /361/ от изложението). В същия смисъл е и цитираното под линия в последния труд решение №135/1925г. на ВКС, ІІ отделение, чийто диспозитив е поместен на стр.309 в сборник „Юриспруденция на Върховния касационен съд” от 1925 г. със съставител С. И., в което се приема, че ревандикационен иск, предявен срещу наемателя, не прекъсва придобивната давност на наемодателя. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № I-42-83 от 22.06.2014 г. по гр. д. №35353/2012 г. на Софийски районен съд, 42 с-в, с което е бил отхвърлен предявеният от Ц. Л. Х. и Б. Г. Х. срещу А. К. Д. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на ¾ ид.части от апартамент в [населено място] на основание изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС през периода 01.05.2001 г. – 01.05.2006 г. По делото е установено, че процесният апартамент е бил собственост на съпрузите Г. Т. М. и Н. М. Н.. С нотариален акт от 1986 г. двамата са прехвърлили този апартамент на А. Б. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. С нотариален акт от 06.06.1994 г. А. Д. и К. Д. са продали апартамента на дъщеря си А. Д. – ответник в производството по настоящото дело. С нотариален акт от 26.03.2001 г. първоначалната собственичка Г. Т. М. е дарила на ищеца Ц. Л. Х. процесните ¾ ид.части от апартамента. Към този момент дарителката не е била собственик на дарените идеални части, но владението върху тях е установено от приобретателя Ц. Х. и съпругата му Б. Х.. С влязло на 17.10.2013 г. решение по гр. д. № 41368/2008 г. на Софийски районен съд е бил уважен иск по чл.108 ЗС на А. К. Д. срещу Л. А. Х. /баща на ищеца по настоящото дело Ц. Х./ за установяване на собствеността и предаване владението върху същия апартамент. В мотивите на окончателното решение по гр.д. № 1690/2013 г. на ВКС, ІІ ГО, е изложено съображението, че дарението от 2001 г., извършено от Г. М. в полза на Ц. Х., няма вещен прехвърлителен ефект. Исковата молба по предявения от дарителката Г. М. срещу А. Д. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане от 1994 г. е вписана на 30.06.1994 г., след вписване на нотариалния акт, с който А. Д. е прехвърлила собствеността на А. Д., затова по правилото на чл.88, ал.2 ЗС развалянето е непротивопоставимо на А. Д.. Установено е също, че през периода 2003 г. – 2010 г. между А. Д. и Ц. Х. са водени дела по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на дарението от 2001г. и по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетения за лишаване от ползването на имота. За да отхвърли предявения установителен иск за собственост въззивният съд е разгледал признаците на владението, установени в чл.68 ЗС; посочил е в кои случаи се прекъсва придобивната давност, съгласно чл.84 ЗС, вр. чл.116 ЗЗД и е приел, че едно от тези действия е предявяването на иск за собственост на имота, с който владението се смущава. Приел е, че в настоящия случай А. Д. е водила срещу Ц. Х. и Б. Х. няколко дела, с които е оспорила наличието на основание ответниците да се намират в собствения и имот. Стигнал е до извод, че е било налице „противопоставяне от нейна страна за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот, поради което „фактическата власт не е осъществявана спокойно /несмущавано, необезпокоявано/”. Решението е неправилно. Ищецът Ц. Л. Х. формално се легитимира като собственик на процесните ¾ ид.части с нотариалния акт №219/26.03.2001г. за дарение, извършено в негова полза от Г. Т. М.. Тъй като сделката няма вещен прехвърлителен ефект, защото Г. М. не е била собственик на идеалните части към този момент, предявеният по настоящото дело установителен иск за собственост на същите части се основава на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, която е текла по време на брака между двамата ищци Ц. и Б. Х.. Периодът на давностния срок е от момента на сделката – 26.03.2001 г. до предявяването на иска – 23.07.2012 г. По делото не се спори, че надареният Ц. Х. е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Правният спор се е съсредоточил върху въпроса дали придобивната давност е била прекъсната на основание чл.116, б.”б” ЗЗД, вр. чл.84 ЗС с предявяването на няколко иска, приключили с влезли в сила решения: 1. решение от 25.02.2003 г. по гр.д.№ 13462/2002 г. на СРС, 37 с-в, потвърдено с решение по гр.д.№1747/2003г. на СГС, ІV ГО и решение №137/30.03.2006 г. по гр.д.№963/2004 г. на ВКС, ІІ ГО, с което е бил отхвърлен предявеният от А. К. Д. срещу Ц. Л. Х. иск за установяване нищожност на дарението по същия нотариален акт № 49/2001 г.; 2. решение от 30.12.2003 г. по гр.д. № 9685/2003 г. на Софийски районен съд, 30 с-в, с което Ц. Л. Х. е осъден да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД на А. К. Д. сумата от 320 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на същия имот през периода 01.05.2001 г. – 31.12.2001 г.; 3. решение от 19.01.2010 г. по гр. д. № 41368/2008 г. на Софийски районен съд, потвърдено в частта за собствеността с решение № 2976/27.04.2012 г. по гр. д. № 2690/2010 г. на СГС, ІІ-г въззивен състав и решение №178 от 17.10.2013 г. по гр.д.№1690/2013 г. на ВКС, ІІ ГО, с което е бил уважен предявен от А. К. Д. срещу Л. А. Х. /баща на ищеца по настоящото дело Ц. Л. Х./ иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху същия недвижим имот, който е предмет и на настоящото дело. Неправилен е изводът на въззивния съд, че воденето на изброените дела има някакво отношение към придобивната давност, която е текла в полза на ищеца по настоящото дело Ц. Л. Х. и неговата съпруга. Както бе посочено, давността не се прекъсва с предявяване на искове по чл.26 ЗЗД за нищожност на придобивното основание на владелеца, нито пък с искове по чл.59 срещу него за присъждане на обезщетение за това, че е ползвал чуждия имот. Придобивната давност не е била прекъсната и с иска по чл.108 ЗС, предявен от собственика срещу държателя Л. Х., който в случая е баща на владелеца Ц. Л. Х.. Не може да се приеме и тезата на въззивния съд, че воденето на изброените дела смущава владението на Ц. Л. Х. и на неговата съпруга Б. Г. Х.. Един от признаците на владението е то да бъде спокойно /несмущавано, необезпокоявано/. Според теорията и съдебната практика, спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа с насилие – решение №376/12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012 г. на ВКС, І ГО. Правните действия, извън изброените в чл.116 ЗЗД, не могат да смутят владението и да прекъснат придобивната давност. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно приетото от настоящата инстанция. Не е необходимо делото да се връща на въззивния съд, тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводсвени действия. Владението на ищците от момента на дарението от 26.03.2001 г. до предявяването на иска – 23.07.2012 г. е достатъчно, за да покрие както кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, така и десетгодишната давност по чл.79, ал.1 ЗС. С изтичането на давностния срок и с позоваването на изтеклата давност в исковата молба по настоящото дело е настъпило и придобиването на собствеността от ищците върху процесния имот. Затова предявеният от тях установителен иск за собственост следва да бъде уважен. С оглед изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноските за касационното производство. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 362 от 13.01.2016 г. по в.гр. д. № 20100/14 г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че ищците Ц. Л. Х. и Б. Г. Х., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] са собственици по силата на изтекла придобивна давност на следния недвижим имот: ¾ /три четвърти/ идеални части от АПАРТАМЕНТ № 43, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 58,25 кв. м., при съседи: от изток – зелена площ, от запад – зелена площ, от север – апартамент №27 от вх.Б, от юг – апартамент №44, отгоре – апартамент №46, отдолу – апартамент № 40, заедно с мазе №13 при съседи: от изток – зелена площ, от запад – коридор, от север – мазе № 9, от юг – мазе № 14, заедно с 0,826 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото. ОСЪЖДА А. К. Д. да заплати на Ц. Л. Х. и Б. Г. Х. разноските за касационното производство в размер на 640 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: