О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 124 София, 25.02.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.д. № 3390/2014 година Производство по реда на чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. К. А. в качеството му на съдружник в [фирма] срещу определение № 1436 от 2014 г., постановено по ч.т.д.№ 804/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 996 от 2014 г., постановено по т.д. № 42/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. С това определение първоинстанционният съд е прекратил производството по иск с правно основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ, поради липса на предпоставките за допустимост, включително и липса на правен интерес. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. В изложението на основанията за касационно обжалване, твърди че съдът не е съобразил спецификата на разглеждания случай, тъй като се касае за упражнено потестативно право по чл. 125, ал.2 ТЗ от съдружник в О., което се състои само от двама съдружници. Поставя въпроса: „може ли да се превърне автоматично О. с двама съдружници в Е. с изтичане срока на писменото предизвестие, отправено при условията на чл. 125, ал.2 ТЗ от единия съдружник в О.?” Ответникът по частната касационна жалба- Н. Н. Ч., редовно уведомена не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Ответникът по частната касационна жалба Н. Н. Ч. е била съдружник в [фирма], [населено място]. Тя напуснала доброволно дружеството като упражнила потестативното право, което чл. 125, ал.2 ТЗ й предоставя. Съгласно трайната съдебна практика в т.ч. и Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 556/ 2006г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004г. по т.д. № 165/2004г. на ВКС и др., прекратяване участието на съдружник в О. в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок- тримесечен, съгласно диапозитивната норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, ако такъв е предвиден в дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, следва да се счита настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на членственото правоотношение. По настоящия казус е установено, че ответникът по частната касационната жалба е спазил стриктно изискването на чл. 125, ал. 2 ТЗ като е изпратил два броя нотариални покани – едната до дружеството, а другата до съдружника П. А.. Видно от поканите, те са връчени от Нотариус с рег. № 645 на НК на 20.01.2014г., което означава, че конститутивният ефект на съобщението е породил своето действие на 20.04.2014г., т.е. от тази дата Н. Ч. е престанала да бъде съдружник в [фирма]. Отттук и изводът на първоинстанционния и въззивния съд, че искът по чл. 155, ал.1, т. 1 ТЗ е недопустим, поради липса на правен интерес, е напълно правилен. Към датата на постановяване на първоинстанционния съдебен акт, собственик на капитала на дружеството е само едно лице – П. А., което самостоятелно може да вземе решение относно съдбата му. Съгласно ал. 3 на чл. 125 ТЗ имуществените отношения се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Това означава, че отговорността на напускащия съдружник ще може да бъде ангажирана по отношение на отрицателния финансов резултат на дружеството, ако е налице такъв. Имайки предвид трайната съдебна практика по прилагането на чл.125, ал.2 ТЗ, както и липсата на основание за стеснително тълкуване на цитираната разпоредбата, настоящият съдебен състав смята, че е недопустимо ограничаване на възможността на съдружник в О., което се състои от двама съдружници, да може да прекрати участието си в дружеството по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ. Както вече бе изложено, упражняването на потестативното право по чл. 125, ал.2 ТЗ и пораждането на правния му ефект е поставено в зависимост единствено от спазването на две условия - писмено предизвестие и изтичането на определен срок не по-кратък от 3 месеца. В поставения въпрос частния жалбоподател използва израза „автоматично превръщане”, който не е легален. Законът си служи с термина преобразуване, което обаче по смисъла на търговския закон в конкретния случай не е налице. Законът урежда два основни начина на преобразуване и те са чрез промяна на правната форма и без промяна на правната форма. За да е налице първата хипотеза е необходимо преминаване на преобразуващото се дружество от една правноорганизационна форма в друга. В настоящия случай определено не се касае до такава промяна. Едноличното дружество с ограничена отговорност е разновидност на дружеството с ограничена отговорност, поради което не е включено като самостоятелна правноорганизационна форма в чл. 64, ал.1 ТЗ. Както е известно, видовете търговски дружества са numerus clausus и са изчерпателно изброени в чл. 64, ал.1 ТЗ. От това следва, че твърдението за настъпило превръщане в друга правна форма на процесното търговско дружество е правно несъстоятелно. Преобразуване щеше да е налице, ако дружеството от О. се беше превърнало в АД, СД, К. или КД. Вторият вариант за преобразуване на търговско дружество е без промяна на правната форма и то се постига чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне. Имайки предвид предпоставките и последиците от използването на тези способи за преобразуване става ясно, че в настоящия случай не се касае за такова преобразуване. От друга страна, за да възникне нов правен субект или да се постигне някаква промяна в правноорганизационната форма или устройството на търговско дружество, е необходимо вписване в Търговския регистър. Това вписване има правопораждащо действие, т.е. това е моментът, от който възниква нов правен субект или промяната се счита за настъпила. Преди да бъде извършено такова вписване не е налице правна промяна. Видно от извършена справка в Търговския регистър към 24.02.2015г., правната форма на процесното дружество все още е О.. Като съдружник е отбелязан единствено частният жалбоподател, който към момента е и едноличен собственик на капитала. Това му позволява да предприеме действия както към запазване на дружеството чрез приемане на нови съдружници, така и към неговото прекратяване. Всичко гореизложено обосновава извода, че в конкретния случай не е налице автоматично превръщане на О. в Е. поради наличието на изрична законоустановена процедура. Следователно въззивният съдебен акт, предмет на обжалването по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК е правилен и като такъв следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1436 от 15.07.2014 г., постановено по търг. дело № 804/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1436 от 15.07.2014 г., постановено по търг. дело № 804/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: