Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 518                                                        Гр.София, 18 декември  2009 г.                                                                                         В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.562/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение № 110/ 16.06.09 г.,постановено от АС-Пловдив, 3 наказателен състав, по В. Н. Д.624/08 г., е потвърдена присъда № 113/29.09.08 г.,постановена от ОС-Стара Загора по Н. О. Х. Д.230/08 г. С последната подсъдимите М. Г. и К. Х. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.343,ал.1,б. В вр.чл.342,ал.1 НК, като вр. чл.54 НК им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца,изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок то три години и шест месеца. Дейците са лишени от правоуправление на МПС за срок от по шест месеца. Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият Х, който го атакува чрез своя защитник адвокат Ч, с оплаквания за неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Моли се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на досъдебното производство за отстраняване на процесуални нарушения; или присъдата да бъде отменена и Х. да бъде признат за невиновен; или да бъде изменена с приложение на по-благоприятен закон и на нормата на чл.78 А НК. Недоволен е останал и подсъдимият Г. В касационната си жалба той посочва основанията, визирани в разпоредбата на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото-върнато на АС-Пловдив за ново разглеждане. В съдебно заседание двамата подсъдими и защитникът на Г. , адвокат Т, поддържат жалбите с посочените в тях основания. Представителят на ВКП моли решението на Пловдивския АС да бъде оставено в сила. Частният обвинител А. М. не се явява, не заявява становище по жалбите и не изпраща представител, който да стори това. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбите доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   На първо място, в хода на цялостното съдебно производство защитникът на подсъдимия Х е правил възражение за невъзможност да се разглежда дело по същество срещу подзащитния му, предвид влязло в сила постановление на ОП-Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство против това лице. И пред тази инстанция е отправен довод за несъобразяване с нормата на чл.24,ал.1,т.6,пр.2 НПК. Казаното не издържа на доказателствена проверка. И то не защото в действителност са липсвали неблагополучия в хода на производството относно връчване на постановление за прекратяване на дължима страна и за създаване на ново такова, а защото финално, за който и прокурорски акт да става дума, е налице отменяне на същия от страна на съда с влязъл в сила съдебен акт. В кориците на делото присъствуват доста материали, свързани все с оспорвания в тази връзка, които са били предмет на частните производства, разглеждани както от ОС-Стара Загора, така и от АС-Пловдив. Техният последователен и цялостен анализ навежда ВКС извод за липса на невъзможност Х. да бъде съден в един пълноценен съдебен процес,както и това е станало.   На второ място, съгласно нормите, визирани в глава “Особени правила за някои участници в движението” на ЗДП, всеки от водачите на тегленото и теглещото МПС, каквито се явяват двамата касатори Х. и Г. , има задължения, свързани с управлението на превозното средство. Такъв извод трябва да се направи не само предвид конкретно вмененото нарушение на правилото за движение по пътищата касателно дейците /чл.86 ЗДП/, но и в светлината на обмислянето на цялостната нормативна уредба в тази връзка- конкретно чл.83, чл.87 ЗДП. Това е така, предвид задължението на водачите на МПС-тата, представляващи сложна композиция и утежняващи пътната обстановка поради факта на тегленето, да осигурят безопасни условия не само за себе си, но и за останалите участници в движението. Поради казаното не може да бъде възприет доводът на защитата на подсъдимия Х за липса на задължение на последния да се грижи за състоянието на тегленото превозно средство, а само за своето /той се е явявал водач на теглещото ПС/. Разбира се, съвсем друг е въпросът, и той подлежи на доказване, ако в хода на движението се е появила някаква непреодолима пречка или повреда на някое от тегленото или теглещото МПС, за което водачът на другото не е имал обективна възможност за познание. Последното казано дава повод на ВКС да пристъпи към третия въпрос, който следва да бъде обсъден и който е свързан със същностно възражение, изложено в жалбата на подсъдимия Г. Твърди се,че решаващите по фактите съдилища не са взели отношение по съдебно-автотехнически заключения, свързани с осветеността на тегленото превозно средство, и по този начин изводите за виновността на дейците са базирани на невъзможна за установяване съдебна воля. Това от своя страна представлява касационно основание по чл.348,ал.1, т.2 НПК. Извън обстоятелството, че при разпита на автотехническия експерт в съдебно заседание на 10.07.08 г.пред ОС-Стара Загора, страните и съдът са счели за изяснени въпросите, които се поставят в жалбата и пред ПлАС, и пред ВКС, и на се разпитвали вещото лице в тази връзка, доверявайки се единствено на писмените му заключения, трябва да се отбележи, че съдилищата имат право да обмислят своите решаващи изводи в светлината на цялостния събран доказателствен материал. Съгласно нормата на чл.305,ал.3 НПК първостепенният съд е задължен да отрази в мотивите към присъдата си въз основа на кои доказателствени материали взима своето решение и при противоречие помежду им, да са разбере на кои и защо се доверява. Той няма задължение да отговаря на възражения срещу обвинението, изтъкнати от защитата, освен ако тяхната същност не се съдържа в необходимите разсъждения по силата на чл.305,ал.3 НПК. Същевременно, второстепенният съд, чийто акт стои на разглеждане пред ВКС, е длъжен да даде отговор на доводите, изложени в сезиращите го актове-протест и/или жалби-чл.339,ал.1 НПК. В конкретния случай, по повод обсъжданото възражение за осветеност и допълнителни обозначителни знаци на тегленото ПС, водещо до резонен извод по приложението на правото, АС-Пловдив е взел отношение на последната страница от своите мотиви. Пълноценната преценка на доказателствения материал, направена и от двете инстанции, не е облегната само на автотехническите заключения, а и на огледния протокол и албума, приложени към досъдебното производство. От същите категорично се установява липсата на дължимите обозначителни знаци на тегленото превозно средство /трупчета вместо фарове, неработещо отляво осветление и ръждиви фасунки на Фадромата/, изисквана съгласно нормата на чл.86 ЗДП, включително и при процесната намалена видимост. Характерът на тази липса освен това е такава, че за нея може да се изведе познание и за водача на теглещото превозно средство- Татрата. Затова правилно е прието, че ПС на Х. е имало необходимите осветителни знаци, но това не важи за втората част от композицията. В този смисъл законосъобразно решаващите съдилища са ангажирали отговорността и на двамата водачи- подсъдими, без да е допуснат порок при формиране на съдебната воля, в контекста на обмисляне на доказателствения материал. Тази инстанция приема и изводите, свързани с наличие на пряка причинна връзка между допуснатото нарушение на чл.86 ЗДП и настъпилия вредоносен резултат- смъртта на пострадалата- и на намира за нужно да ги повтаря. Отразена е мотивировка защо трябва да са налице както предпоставките на изречение първо, така и на изречение второ на посочената законова разпоредба. В жалбата на Г. от една страна е посочен чл.36 ЗДП, което вероятно е грешка при изписването, а от друга- не са изтъкнати никакви съображения по довода защо не бива да се стигне до извод за нарушаване на изр.1 на чл.86 ЗДП. Същото важи и досежно довода, изложен в жалбата на Х. Не става ясно какви са основанията, противопоставими на приетото от АС-Пловдив, за да не се изведе наличие на причинна връзка между допуснатото нарушение на чл.86 ЗДП и настъпилата смърт на Ж. М. На последно място в тази част на мотивите, обстоятелството,че и по отношение на М. е осъществена преценка за консумиран състав на престъпление във връзка със същото пътно произшествие, не изключва отговорността на Г. и Х.   Четвърто, в жалбата на касатора Х. се настоява за допускане на процесуално нарушение,свързано с необсъждане на доказателствен материал, касаещ оказана помощ на потърпевшата, която може да бъде отнесена към “направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия”. Оттук се прави извод и за необходимостта от приложение на по-благоприятен закон с прилагане разпоредбата на чл.78 А НК. Вярно е,че липсва обсъждане на подобен вариант от страна на решаващите съдилища. Но това е станало, защото сред доказателствата по делото отсъствуват такива, които да могат да бъдат осмисляни на плоскостта на приложение на нормата на чл.343 А НК. Всъщност, защитата не посочва какви доказателства има предвид, за да предяви обсъжданата претенция, а акцентира само върху нуждата от прилагане на по-благоприятната норма.   Пето, и в двете жалби са отразени възражения за явна несправедливост на наложеното наказание, обосновани с личната и генералната превенция. Не е изтъкнат никакъв аргумент, който да бъде обсъден от касационната инстанция. Само в сферата на пълнота на процесуалната проверка трябва да се отбележи съзряното и от апелативния съд нарушение на материалния закон, допуснато от ОС-Стара Загора, състоящо се в определяне на по-малък срок на допълнителното наказание лишаване от правоуправление на МПС от страна на касаторите, от този по лишаването от свобода.   Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/ 16.06.09 г., постановено от АС-Пловдив, 3 наказателен състав,по В. Н. Д.624/09 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/