О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

гр. София 06.07.2022 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 28 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1469 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. М. П., с постоянен адрес населено място, чрез адв.А. П. срещу определение № 288/24.01.2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7237/08.11.2021 г. по гр.дело № 79/2021 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл.5,ал.1 от Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е нищожно, съответно недопустимо, като не са изложени аргументи за тези основания. Поддържат се също основания за неправилност на определението по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя в случая е приложима Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. Сочи, че детето О. П. живее с разделени родители, от които майката И. Х. живее в държава членка на Европейския съюз – България, видно от представените доказателства от друго гр.дело, в което участници са и двете страни, а бащата К. П. ведно с детето О. живее в трета държава, която е извън ЕС – Великобритания. В частната жалба се сочи, че жалбоподателят не твърди, че обичайното местопребиваване на детето не е Великобритания. Поддържа, че в случая следва да намерят приложение разпоредбите на чл.9, пар.1 от посочената Конвенция – ако органите на договарящите държави, посочени в чл.8, пар.2 сметнат, че имат повече възможности в конкретния случай да съобразят как най-добре да се защити висшият интерес на детето, те могат: да замолят компетентния орган на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето, пряко или посредством централния й орган, да им се позволи да упражняват компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито те сметнат за необходими. Счита, че съдът следва да изхожда винаги от висшия интерес на детето. Според жалбоподателя висшият интерес на детето предполага, сезираният Съд да прецени дали органите на договарящата държава България имат повече възможности в конкретния казус, в който да съобразят как най-добре да се защити висшият интерес на детето О.
В частната жалба се поддържа, че от всички представени по делото многобройни доказателства в подкрепа на твърденията за поведението на ответницата, най-сериозните от тях са се случили на територията на РБългария, че тук са подадени сигналите и тук са получени отговорите – Постановление на ВРП за опит за убийство на жалбоподателя и прераснали в опит за самоубийство от страна на ответницата. Поддържа се, че органите на договарящата държава България имат повече възможности в конкретния казус, в който да съобразят как най-добре да се защити висшият интерес на детето. Според жалбоподателя съгласно предвиденото в чл.9,пар.1 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата органите на договарящата държава България могат: да замолят компетентния орган на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето, пряко или посредством централния й орган, да им се позволи да упражняват компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито те смятат за необходими. Поддържа се, че с оглед изключенията, визирани в чл.9, пар.1 от посочената Конвенция делото може да бъде разгледано от Български съд и Български съд е компетентен да се произнесе по спора. Искането е да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на ВОС по поставените въпроси в изложението, да се отмени същото и делото да се върне на ВРС за разглеждане на предявения иск.
В изложението са формулирани въпросите: 1. При наличие на представени доказателства по делото за обстоятелства случили се на територията на РБългария, а именно Постановление на ВРП за опит за убийство на жалбоподателя и прераснали в опит за самоубийство от страна на ответницата следва ли това обстоятелство да се приеме като наличие на изключенията, съдържащи се в хипотезата на чл.9,пар.1 от Конвенцията, а именно:ако органите на договарящите държави, посочени в чл.8,пар.2 сметнат, че имат повече възможности в конкретния случай да съобразят как най-добре да се защити висшият интерес на детето да замолят компетентния орган на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето, пряко или посредством централния й орган, да им позволи да упражняват компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито те смятат за необходими? 2. Хипотезата за обичайно местопребиваване относно международната компетентност за мерки за закрила на личността и лишаване от родителски права, съгласно Конвенцията, предполага ли сезираният с ИМ Съд в България да прецени от наличните по делото доказателства, без да е изготвян Проекто Доклад по делото, майката да бъде лишена от възможността да бъде изслушана и разпитана в с.з., ако делото се образува и води във Великобритания, или тук намират приложение изключенията на Конвенцията, съдържащи се в текста на чл.9, пар.1? 3. Хипотезата за обичайно местопребиваване относно международната компетентност за мерки за закрила на личността и лишаване от родителски права, съгласно Конвенцията предполага ли сезираният с ИМ Съд в България да прецени от наличните по делото доказателства, в условия на военен конфликт, какъвто е налице в момента в Украйна и майката няма да бъде допусната във Великобритания, поради отказа на последната да допуска на територията си украински граждани, майката да бъде лишена от възможността да бъде изслушана и разпитана, ако делото се образува и води във Великобритания, или тук намира приложение изключенията на Конвенцията, съдържащи се в текста на чл.9, пар.1? Въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че К. М. П., като баща на детето О. П., чрез адв. А. П. е поискал да бъде лишена от родителски права майката И. Х., дата на раждане в Украйна, гражданка на Украйна, на осн. чл. 131, ал. 1, т. 1 от СК, тъй като има поведение по отношение на сина им, застрашаващо живота, здравето, личността и възпитанието му, в условията на евентуалност понеже не се интересува от детето, не полага грижи и не дава издръжка. Моли да бъде определен изключително тесен режим на лични отношения на майката И. Х. с детето О., който се осъществява в присъствието на социален работник. Иска майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 500лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 143 от СК, както и сумата от 6000лв., представляваща дължима издръжка в размер на 500лв. месечно, за периода от 04.11.2020г. до 04.11.2021г., на осн. чл. 149 от СК. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Възприети са мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че делото е неподведомствено на българските съдилища, тъй като ищецът и баща на детето и самото дете О. живеят в Лондон, Великобритания. Посочено е, че Великобритания вече не е страна – член на ЕС.
Прието е, че за своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.
Въззивният съд е приел, че приложима по настоящия казус е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., която е ратифицирана и от Република България, и от Обединеното Кралство. Посочил е, че в чл. 1, т. 1 от Конвенцията са определени целите, които се преследват и в б. „а“ е посочено като цел, да се определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето. Прието е, че мерките, посочени в член 1, б. „а“, могат по-специално да се отнасят до предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската отговорност, както и нейното делегиране. Изведен е извод, че искането за лишаване на И. Х. от родителски права по отношение на детето О., р. 03.03.2019г., като мярка за защита, попада в предметния обхват на Конвенцията. Съдът се е позовал на чл. 5, § 1 от Конвенцията, според който съдебните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. Под обичайно местопребиваване според въззивния съд следва да се разбира мястото, в което детето е интегрирано в социална и семейна среда.
Посочено е, че ищецът К. П. е навел твърдения, че детето О. е родено в Лондон, там живеят двамата, той работи по постоянен трудов договор и има собствено жилище, има статут на постоянно пребиваващ и на 15.09.2021г. са подадени документи за промяна на статуса на детето на постоянно пребиваващ, то има личен лекар в Лондон и са подадени документи за безплатно ранно обучение на сина му. Прието е, че всички тези обстоятелства водят до извод, че обичайното местопребиваване на детето е в Лондон, Великобритания. Съдът е приел, че освен българското гражданство нищо не свързва детето О. П. с България. Прието е, че в исковата молба е посочено, че само веднъж е било на територията на страната, докато с родителите си е било на почивка през м.май 2020г. И. Х. заминала за Украйна на 17.07.2020г., а след това баща и син се завърнали в Лондон. Посочено е, че по време на престоя в България е бил подаден сигнал за инцидент и се е намесила полиция, но такива е имало и в Испания и във Великобритания, където е сезиран Полицейския участък в П. в Лондон. Прието е, че възможността за ползване на видеовръзка с чужбина и изпращането на съдебни поръчки би могло да се осъществи и при разглеждането на спора във Великобритания.
Въззивният съд е приел, че посочената компетентност по обичайното местопребиваване на детето е абсолютна, като хипотезите, в които е възможна дерогацията й, са изрично предвидени в чл. 8–10 от Конвенцията, че в конкретния казус нито една от тях не е налице. Приел е, че България не е замолена държава по смисъла на чл. 8, § 1 от Конвенцията, за да е възможно приложението на чл. 9, § 1 от Конвенцията. Прието е, че по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ, Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Прието е още, че предметът на спора не е сред резервите на РБ в Закона за ратифициране на Конвенцията, обн. ДВ бр. 9/27.01.2006г., доколкото не се отнася до имущество на детето. Поради това според съда, предвидената в чл. 5, § 1 от Конвенцията международна компетентност по обичайното местопребиваване на детето относно исковете за лишаване на родител от родителски права, на двете предвидени в СК основания, предявени в условията на евентуалност и за определяне на режим на лични отношения, изключва международната компетентност на българските съдилища и по съединените с горните искове, искове за издръжката на детето, предвидена в чл. 11 от КМЧП. Приел е, че след като според българското право и по-точно в разпоредбата на чл. 134 от СК, при ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя издръжката на детето, ако не е присъдена и мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8, то разглеждането на въпроса за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е задължителен елемент от решението на съда и при положение, че въпросът за лишаване от родителски права и определяне на режим на лични отношения на родителя спрямо ненавършилите пълнолетие деца е в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по обичайното местопребиваване на детето, следва да се приеме, че компетентността по въпроса за лишаване от родителски права и определяне на режим на лични отношения ще предопредели и международна компетентност на съд във Великобритания по исковете за издръжка.
С оглед на тези съображения е формиран извод, че българският съд не е компетентен да се произнесе по спора. Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния определението на последния съд е потвърдено.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваното определение. Същото е постановено от надлежен съд, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона форма и е подписано. Определението на Варненския окръжен съд е допустимо, тъй като няма процесуални пречки за неговото постановяване.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи и втори въпрос от изложението. Поставените въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а са фактически. Отговорът на въпросите изисква преценка на приложените към исковата молба доказателства, което съдът следва да извърши само ако се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.274,ал.3 ГПК произнасянето по основателността на касационната частна жалба от ВКС е предпоставено от преценката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. Само при установено наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК ВКС разглежда касационната частна жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът приема, че първи и втори въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК – не са правни въпроси, а фактически и касаят правилността на обжалваното определение. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Същият не е разрешаван от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение № 288/24.01.2022 г. по ч.гр.дело № 2940/2021 г. на Варненския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 6330/15.03.2022 г., подадена от ищеца К. М. П., ЕГН, с постоянен адрес населено място, С.О. „П.”, № , чрез адв. А. П..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: