Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
С о ф и я, 02 юли 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 22 ю н и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАПКА КОСТОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 312/2009 година.
Делото е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. М. К. от Димитровград адв. Н. К. от АК-Хасково.
Предмет на жалбата е решение № 47 от 30.03.2009 г. по ВНОХД № 15/2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, алтернативно изменяването му с намаляване на размера на наказанието на подсъдимия по чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК – лишаването му от право да управлява МПС.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалния представител на подсъдимия адв. Н. К. от АК-Хасково с писмени бележки.
Частният обвинител и граждански ищец Р. Р. и повереникът му адв. Вл. М. не се явяват в третоинстанционното производство, редовно призовани и не са взели отношение по жалбата.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 217 от 20.11.2008 г., постановена по НОХД № 209/2008 г. на Окръжен съд-Хасково подсъдимият Н. М. К. от Димитровград е признат за виновен в това на 03.04.2008 г. в Димитровград, при управляване на МПС – автобус “С” с рег. № * да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на 74-годишната Й. К. Д. от същия град и на основание чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”от НК му е наложено наказание “пробация” с налагане на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК за срок от 1 година и 6 месеца “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, считан от влизане на присъдата в законна сила.
Уважен е предявеният от пострадалия Р. Р. граждански иск за сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 03.04.2008 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 100 000 лв е отхвърлен като неоснователен.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия К с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, явна несправедливост на наложеното му наказание “лишаване от право да управлява МПС” и завишеност на присъденото в гражданско-осъдителната й част обезщетение с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му за деянието, което да се приеме като случайно, съгласно чл.15 от НК, алтернативно за изменяването й с намаляване на размера на наложените му наказания, а така също и намаляване на размера на присъденото обезщетение на пострадалия, със законните последици от това.
С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като е намален размерът на наложеното на жалбоподателя наказание пробация и за двете определени му задължителни пробационни мерки от 1 година и 6 месеца на 7 месеца и е потвърдена в останалата й част.
В касационната жалба от името на подсъдимия защитникът му адв. Н. К. поддържа наново оплакванията си за незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на правно релевантните факти и за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание лишаване от право да управлява МПС, като прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, алтернативно изменяването му и намаляване на размера на наказанието по чл.343г от НК.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.
В оплакването си за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК защитата на жалбоподателя влага липсата или превратен анализ от въззивния съд на доказателства по делото, поради което без адекватна оценка останало поведението на пострадалата, което вижда като единствена причина за настъпилото ПТП с фаталното й увреждане. В тази насока съзира необсъдени противоречия между заключенията на първоначалната и повторна КМАТЕ и непълнота на доказателствата. И ако последното не е касационно основание, то останалите им възражения не отчитат резултатите от проведеното от съдилищата по фактите съдебно следствие и изложените от тях съображения по аналогични на настоящите за невиновността на подс. Краев. Твърденията на последния са ползвани от експертите по най-благоприятен за него начин, доколкото намират подкрепа в останалите доказателства по делото, главно показанията на св. Б св. Делчев. Обсъдени и с основание са отхвърлени обясненията му за наличие на насрещно движещи се МПС, включително и на товарен автомобил, преди предприемане на пресичане от пострадалата в лентата за насрещно движещите се МПС, с показанията на св. Б за видимостта му към нея, която дори е била по-ограничена от тази на жалбоподателя. Оборено е и твърдението пешеходката да е пресякла почти напълно лентата за движение на подс. К. , след което да се е върнала назад, което той да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди. Именно св. Д, на когото защитата се позовава е изяснил, че поглеждайки напред към пътното платно заради “полюшването” на автобуса наляво, забелязал пешеходката в пътната им лента да спира и да се връща 2-3 крачки назад до осевата линия, където била застигната и ударена с дясната предна част на автобуса малко преди окончателното му спиране. Анализът на тези им показания идва да потвърди извода на съда за късното забелязване от подсъдимия на опасността за движението му от предприетото внезапно и неправилно пресичане на пътното платно от пострадалата, а оттам – забавената му реакция по спиране на управляваното от него МПС и неправилното му решение да я заобиколи. Въззивният съд е уважил искането на защитата на подсъдимия и е допуснал и изслушал повторна, и то комплексна медико-автотехническа експертиза, която и при най-благоприятни за водача на автобуса от техническа гледна точка данни за начина, времето на пресичане и престоя на пешеходката на пътното платно е потвърдила изводите на първоначалната АТЕ относно скоростта на движение на автобуса, отстоянието му от мястото на удара в първоначалния момент на възникване на опасността за движението му и възможността да се предотврати настъпването на ПТП с екстрено спиране и без промяна на посоката на движение на автобуса към насрещната пътна лента. По никой начин не може да се приеме, че със спирането на пострадалата в пътната лента на управляваното от жалбоподателя МПС и връщането й назад 2-3 крачки е била създадена нова опасност за движението му, тъй като първоначално възникналата от предприетото от нея пресичане на пътното платно отляво надясно по посока движението на автобуса не е била приключила и която е могла да бъде преодоляна при адекватната реакция на водача му чрез аварийно спиране, нещо, което е закъсняло поради късното й виждане, за което няма оневиняващи го обективно съществуващи причини. Или, упрекът на жалбоподателя за дефекти в аналитичната дейност на съда по извличане на правно релевантните на предмета на доказването факти е неоснователен, колкото и да са лаконични мотивите на съда по тези съществени за отговорността му обстоятелства. Съдът е съобразил доказателствата и доказателствените средства по делото според действителното им съдържание, няма игнорирани или превратно ценени и е извел фактическите си изводи при спазване на правилата на формалната и житейска логика. Отговаряйки и на възраженията на страните, той в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК, поради което ВКС не намира за налично касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и няма как да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Не е налице и неправилно приложение на материалния закон, доколкото за водача на автобуса К. деянието му не се явява случайно по смисъла на чл.15 от НК и константната практика на съдилищата по приложението му. В много свои решения, принципно в Тълкувателно решение № 106/83 г. на ОСНК на ВС, както и в решение № 146 от 11.03.2005 г. по н.д. № 592/2004 г. на ВКС – ІІ н.о., ВКС е изяснил, че първото условие за невиновно поведение за водача, според чл.15 от НК, е да е спазил определени предписания, с оглед на което няма задължението и не е длъжен да предвиди възможните общественоопасни последици при конкретната пътна обстановка. Следващото условие е той да е бил поставен в невъзможност да предвиди и предотврати тези последици поради внезапно възникнала пряка и непосредствена опасност от неправомерното поведение на участници в движението, която не може да се преодолее по начините, предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП – чрез намаляване на скоростта на движение или чрез спиране. В случая е установено безспорно закъснялата реакция на подс. К. и неудачният му опит да преодолее опасността чрез заобикаляне на пешеходката по насрещната пътна лента, когато обаче тя вече е попаднала в опасната за спиране зона. И в тази насока въззивният съд е дал законосъобразен отговор, приемайки допуснатото от последния нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, което пък изключва оневиняването му на основание чл.15 от НК. Неправомерно предприетото пресичане на пътното платно от пострадалата още от самото начало е създало опасност за движението му и не изисква преценката му дали тя ще продължи движението си напред, ще спре на пътя или ще предприеме връщане назад. Именно и затова законодателят в чл.20 ал.2 от ЗДвП като първо изискване към водачите на МПС е поставил изискването те да направят всичко възможно да намалят скоростта на движение на управляваното от тях МПС или дори да го спрат, пред възможността да преодолеят опасността по друг начин. Макар да е допуснал фактическа грешка в мотивите си (вместо чл.20 е посочил чл.21 от ЗДвП), съдът в съображенията си е коментирал като нарушение на правилата за движение това по чл.20 ал.2 от ЗДвП, състоящо се в движението му с несъобразена с възникналата опасност скорост при реална възможност да я намали и дори да спре до конфликтната точка. Изписвайки го текстово като едно нарушение, съдът е посочил като допуснато и друго нарушение на правилата за движение - това по чл.20 ал.1 от ЗДвП – че подс. К. не бил контролирал непрекъснато превозното средство, нещо, което не е вярно и от фактическа страна. Обратно, прието е, че именно заради късното възприемане на опасността за движението му в лицето на неправилно пресичащата пешеходка той “предприел маневра заобикаляне в ляво, като изнесъл почти изцяло предницата на автобуса в лентата за насрещно движение”. Тази констатация предопределя липсата на нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, а пък доказаното по безспорен начин нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП относно скоростта на движение на автобуса не дава възможност предприетата от водача му маневра за заобикаляне на пешеходката да бъде счетена за спасителна, а оттам и той да бъде оневинен за причинения вредоносен резултат. Това неправилно приложение на закона следва да бъде коригирано от настоящата инстанция с оглед правомощието й да следи за еднаквото и точно прилагане на законите от съдилищата и доколкото това е в интерес на подсъдимия, въпреки липсата на оплакване в жалбата му в тази насока.
Относно поддържаното пред въззивната инстанция оплакване за несправедливост на кумулативно наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца ВКС намира наведените доводи за неоснователни. При преценката си относно тежестта на дължимата се на жалбоподателя кумулативно налагана санкция съдът е обсъдил с нужното внимание наличните относими към нея обстоятелства и като е съобразил степента на съпричиняване на съставомерния престъпен резултат от пешеходката, както и вината на дееца и неговата личност е приел, че следва да намали срока на изтърпяване на наложените му задължителни пробационни мерки от 1 година и 6 месеца на 7 месеца. Доколкото обаче се касае за извършено престъпление по транспорта, макар и по непредпазливост, налагането на кумулативно предвидената в закона санкция по чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК изисква да се отчете характера и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение, а то в случая е сред първопричините за ставащите ПТП на територията на страната. И ако съдът е намерил основание да смекчи наказанието пробация, то правилно е отказал да коригира размера на наказанието за лишаване подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. ВКС намира, че такава корекция не се налага и като следствие на промяната в обема на нарушенията на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пешеходката. През този период жалбоподателят следва да извърши преоценка на поведението си зад волана, особено когато това е в основата на упражняваната досега от него трудова дейност, свързана с превоз на хора при усложнена пътна обстановка. Затова оплакването му за явна несправедливост на наложеното му наказание, свързано с възможността да управлява МПС е неоснователно и жалбата му в тази насока следва да бъде оставена без уважение.
Няма наведени оплаквания против гражданско-осъдителната част на обжалваното решение.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.3 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 47 от 30.03.2009 г. по ВНОХД № 15/2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, като признава подсъдимия Н. М. К. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението при осъществяване на деянието да е допуснал и нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: