Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 102 С., 29.04. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 1491 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Г. К. К. от [населено място], с искане на основание чл. 304 ГПК да се отмени влязлото в сила решение № 349 от 16.11.2012 г. по гр.д. № 307/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Молителят Г. К. твърди, че не е участвал в производството по делото, а с решението, чиято отмяна се иска, съпругата му Л. Н. Г. и другият ответник по касация [фирма] са били осъдени да заплатят на касатора Ж.”Български художник” обезщетение за ползване без основание за периода 19.05.2002 г. – 23.03.2006 г., на недвижим имот – апартамент № 88 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл. 59 ЗЗД, както следва – Л. Г. сумата от 2 064 лв., а [фирма] сумата от 6 000 лв. Молителят представя заверено копие от удостоверение за граждански брак. В съдебно заседание пълномощниците му адв. Е. К. от АК-С. и адв. И. М. от АК-С. поддържат молбата за отмяна. Подробни съображения излагат в писмени защити. Ответницата по молбата за отмяна Л. Г. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Я. от АК-С., не я оспорва и моли да бъде уважена. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна Ж.”Български художник” [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Р. М. от АК-С. оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], не е заявил становище в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Молбата за отмяна е подадена от Г. К. К., който в разглеждания случай се явява лице, което не е заинтересовано да търси отмяна на влязло в сила решение по дело, в което не е участвал. Това е така, тъй като изключение от правилото, че само страните по делото са легитимирани да претендират отмяна на влязлото в сила решение, се съдържа в нормата на чл. 304 ГПК, съгласно която отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото/ чл. 216, ал. 2 ГПК/. Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. В процеса няма спор, че молителят и Л. Г. Н. са съпрузи. Молителят Г. К. К. обаче няма качеството „необходим другар” в никоя от проявните му форми – задължително или факултативно. Това е така, тъй като необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Естеството на собствеността при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове, предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на общите вещи. В разглеждания случай хипотезата на необходимо другарство съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК не е налице. Влязлото в сила решение на ВКС е постановено по облигаторен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 ЗЗД. По този иск съпрузите не са необходими другари, доколкото спорното право няма посочените по-горе характеристики. С оглед на това обстоятелството, че съпругът на ответницата Л. Н., молител в настоящото производство, не е бил конституиран като страна – ответник по делото, не опорочава решението и не съставлява основание за неговата отмяна. Без значение за този извод е обстоятелството, че при извършената преценка относно основателността на иска по чл. 59 ЗЗД е обсъждан въпросът за собствеността на процесния имот, тъй като с постановеното по този иск решение не се формира сила на пресъдено нещо досежно спора за собствеността на имота. В тази насока изложените съображения в писмените защити на пълномощниците на молителя, че с оглед направеното възражение в процеса от ответницата Н. за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот, обуславя качеството на нейния съпруг като необходим другар в производството, представлява оплакване по съществото на правния спор, което не може да бъде обсъждано в това производство. Това е така, тъй като извънинстанционният контрол по чл. 303 и сл. ГПК не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 304 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. К. К. от [населено място], с искане на основание чл. 304 ГПК да се отмени влязлото в сила решение № 349 от 16.11.2012 г. по гр.д. № 307/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: