3 Р Е Ш Е Н И Е № 78 София, 22 март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 25/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по касационна жалба на частния тъжител А. Я. М. срещу протоколно определение № 272 от 30.11.2011 г., постановено по ВНЧХД № 1336/2011 г. от Окръжния съд – Стара Загора. Касационната жалба се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Претендира се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 334, т. 4 от НПК не се е произнесъл с решение, а с определение. Претендира се още, че е допуснато и нарушение на чл. 307 от НПК при прекратяване на производството по предявения граждански иск. В съдебното заседание частният тъжител М. не се явява, редовно призован. Не се явява и неговият повереник. Подсъдимият С. М. Г. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 16/10.02.2011 г., постановена по НЧХД № 48/2009 г. от Районния съд – Елхово, подсъдимият С. М. Г. е бил признат за невинен в това през месец юни 2008 г. да е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя М. обстоятелства, като му е преписал престъпления, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 2 във вр. с чл. 147 от НК. Отхвърлен е предявеният срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща претендираното от частния тъжител обезщетение за неимуществени вреди. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител М., като след промяна на местната подсъдност е било образувано въззивно производство пред Окръжния съд – Стара Загора. В хода на въззивното разглеждане на делото, с протоколно определение от 30.11.2011г. окръжният съд на основание чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 2, ал.2 от НК във вр. чл. 317 във вр. с чл. 289, ал.2 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 88, ал.3 от НПК е отменил изцяло обжалваната присъда и е прекратил производството по делото, както в наказателната, така и в гражданската част. ІІ. Определението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Приложимостта на правилата за производството пред първата инстанция, установена с разпоредбата на чл. 317 от НПК, е ограничена от наличието на особени правила, визирани в глава двадесет и първа от НПК. Очевидно е, че такова правило, относимо към конкретния случай, съществува и то е визирано в чл. 334, т. 4 от НПК, която разпоредба предвижда правомощия на въззивния съд да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите на чл. 24, ал.1, т. 2-8 и 10 и ал. 4 от НПК. Това законодателно решение е обяснимо, защото прекратяването на наказателното производство в хода на съдебното следствие пред първата инстанция при предпоставките на чл. 289 от НПК е в момент, в който все още няма съдебен акт, поради което и съдът се произнася по основанието за прекратяване с определение, което подлежи на въззивна проверка по глава двадесет и първа – виж чл. 341, ал.1 от НПК. След като е образувано въззивно производство по инициатива на някоя от страните, втората инстанция също може да прекрати наказателното производство при наличието на съответните предпоставки, свързано обаче и с изричното правомощие, предвидено за нея – „да отмени присъдата”, защото вече е постановен краен първоинстанционен съдебен акт (независимо какъв по съдържание – оправдателен или осъдителен). Упражняване на това правомощие от въззивния съд не може да стане с протоколно определение, а с решение. Прекратявайки наказателното производство с определение, какъвто акт е предвиден за първата инстанция с оглед вече цитираната разпоредба на чл. 289, ал.1 от НПК, въззивният съд всъщност се е опитал да заобиколи/предреши съществения въпрос: поначало дължи ли се произнасяне по гражданския иск в случаите на прекратяване на наказателното производство при постановена първоинстанционна присъда, предвид противоречивата съдебна практика, и основателна или не, е жалбата на частния тъжител срещу гражданската й част. А повече от ясно е, че разрешаването на тези въпроси е по съществото на делото, което следва да стане с решение (чл. 32, ал.1, т. 2 от НПК). Обобщено, атакуваният съдебен акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение № 272 от 30.11.2011 г., постановено по ВНЧХД № 1336/2011 г. от Окръжния съд – Стара Загора. ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.