РЕШЕНИЕ № 265 София, 10. септември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 703 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд от 29.12.2010 г. по гр.д. № 325/2010, с което е потвърдено решението на Габровския районен съд от 21.07.2010 г. по гр.д. № 388/2010, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи, кои правно релевантни факти счита за установени, както и за доказателственото значение на установяването на определени обстоятелства в наказателното производство и по материалноправния въпрос за правното значение обективните и субективни елементи на фактическия състав на престъплението, когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК. По първия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че за да формира вътрешното си убеждение (вж. решение № 554/08.02.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1163/2010), съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани (вж. решение № 127/05.04.11, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1321/2009). По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото или в производство за обезпечаване на доказателства. Единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне на иска. Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки, се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи. Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания. Протоколите от разпитите на свидетели доказват единствено съществуването на свидетел, който има впечатления за правнорелевантни факти. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективните – знанието на определени факти от претендирания деец. Констатациите на съда по съответните факти не е необходимо да бъдат посочени и в диспозитива на решението, достатъчно е тези констатации да са извършени в мотивите, а в диспозитива да бъде посочено само извършено ли е от дееца претендираното престъпление. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците не са ползвали неистински документ –нотариално заверено пълномощно, за което са знаели, че не е подписано от тях, тъй като от разпита на пълномощника им, който заявява, че го е получил от тях, не може да се установи по несъмнен начин те да са му го предали лично. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване на престъпното обстоятелство, че през месец октомври 1994 г. ответниците (със знанието, че не са го подписали) са ползвали пълномощно за продажба на техен имот, като са го предали на мнимия пълномощник, за да се легитимира с него пред трети лица. Също правилно съдът е приел, че пълномощното е неистинско, тъй като (макар и нотариално заверено) то не е подписано от упълномощителите. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е обсъдил единствено показанията на разпитания като свидетел по делото пълномощник, който е заявил, че е получил пълномощното лично от упълномощителите, без да ги прецени съвкупно с останалите доказателства за правнорелевантни факти – признанията на ответника, че се е познавал с пълномощника по сделката от 1992 г. (в очна ставка от 22.11.2000 г. по сл.д. № 1202/2000) , което противоречи на твърденията му в исковата молба, с която е предявил иск за прогласяване недействителността на извършената от пълномощника сделка; противоречивите му обяснения за участието на руския гражданин М. при закупуването на имоти в т.ч. процесния – в следствието, че той няма никакво участие, а пред съда, че са били съдружници и той е участвал в придобиването на имот в Б., като е платил половина цена, както и в придобиването на процесния имот в К., като е платил 30% от цената; както и противоречивите обяснения на ответниците – на ответницата че не познава и не е вземала консултации от адв. С. (довереник на съдружника му М.) и на ответника, че адвокатът е братовчед на съпругата му – ответницата и са ползвали негови консултации. Нарушенията на съдопроизводствените правила обаче не са съществени, тъй като не са се отразили на правилността на крайното решение. Всяко от тези обстоятелства и всички заедно не доказват нито правнорелевантия факт „предаване на пълномощното на мнимия пълномощник” нито правнорелевантия факт „знание, че пълномощното е неистинско”. По същество правилно въззивният съд е приел, че за тези обстоятелства пряко свидетелства единствено пълномощникът Т., който едва в производство по делото започва да твърди, че е получил пълномощното лично от ответниците, но той е заинтересован да се освободи от отговорността си по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, а посочените по-горе косвени доказателства не подкрепят спорните престъпни обстоятелства. От това, че ответникът и бил съдружник с руския гражданин М. и е закупувал имотите с неговото финансово участие, двамата ответници познават доверителя на негов приятел руския гражданин Б. (който е получавал пълномощни за други сделки) и ответникът е виждал мнимия представител Т. през 1992 г. не може да се направи категоричен извод, че през месец октомври 1994 г. ответниците (със знанието, че не са го подписали) са ползвали пълномощно за продажба на техен имот, като са го предали на мнимия пълномощник, за да се легитимира с него пред трети лица. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответниците по иска Н. Н. Н. и Б. В. Н. не претендират разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Габровския окръжен съд от 29.12.2010 г. по гр.д. № 325/2010. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.