Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр.София , 22 април 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1057/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото се провежда по реда на Глава XXXIII от НПК, пред петчленен състав на ВКС, с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 354, ал. 5 от НПК. Образувано е по искане от осъдения В. П. П., чрез изрично упълномощен защитник - адв. Б. Ж., за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела на решение № 26/2018г. по н.д. № 1175/2017г. на ВКС, първо наказателно отделение, постановено по реда на чл. 354, ал. 5 от НК. В искането за възобновяване на наказателното дело преди всичко се излагат подробни съображения за неговата допустимост, като те се основават на тезата, че касационната инстанция е приела нови фактически положения, анализирала е доказателства и експертните заключения и е упражнила правомощия на въззивен съд. По същество на искането се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Доводите за неправилно приложение на материалния закон се основават на съображения за незаконосъобразност на извода, че бланкетната норма на чл. 123 от НК може да бъде запълнена с правила от Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите /ПЗБУТГ/, който правилник не е обнародван и не е издаден от компетентен орган. Също така се развиват доводи, че изводите на съда са въз основа на предположения и че подсъдимият не може да отговаря за неизпълнение на задължения от страна на бригадира М., като макар обвинението да е било за лично неупражнен контрол, подсъдимият е бил признат за виновен за това, че не е определил отговорник, който да следи за недопускане на работа на лица, които не са инструктирани. Излагат се съображения за игнориране на доказателствата, респ. за необоснованост на извода, че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 15, т. 2 от ПЗБУТГ, понеже контролът върху работата на различните обекти е бил възложен на отговорниците/бригадирите и не е била съобразена фактически изпълняваната от свид. М. дейност. Освен това се посочва, че от решението на ВКС не става ясно защо е ангажирана отговорността на подс. П. – за това, че не са провеждани инструктажи, за това, че са провеждани от лице, на което това не е било възложено или за това, че са се провеждали от лице без съответна квалификация, като в тази връзка се твърди и игнориране на доказателствата. Твърди се липса на отговор в решението на касационната инстанция на възраженията на защитата за това, че като управител на дружеството подсъдимият може да отговаря за правно организационни, но не и за фактически действия или бездействия при осъществяване на дейността на дружеството. Прави се искане за отмяна на постановения от ВКС съдебен акт и оправдаване на осъдения П., като бъдат отхвърлени и предявените граждански искове. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения – адв. Л., пледира за уважаване на искането за възобновяване. Развива съображения, свързани с допустимостта на искането, като счита, че касационният съд е упражнил правомощия на въззивната инстанция. Излага доводи във връзка със заявените касационни основания, които доразвиват сезиращото искане. Прокурорът от ВКП изразява подробно и мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият П. не участва в производството пред ВКС. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, подадено от осъдения П. чрез изрично упълномощен от него защитник, настоящият състав на ВКС прецени като процесуално недопустимо. С присъда № 12 от 27.03.2014г., постановена по нохд № 289/13г. на Добрички окръжен съд, подсъдимият В. П. П. бил признат за невинен в това, че на 02.07.2012г. в [населено място] в качеството му на управител на „фирма”, е причинил смъртта на А. Т. Х., поради немарливо изпълнение на 08.06.2012г. в [населено място] на правно регламентирана дейност – механизирано поваляне на дървета, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на разпоредбите на чл.7 ал.1; чл.8; чл.10; чл.12 т.1; чл. 15 т.1 т.2 и т.3; чл. 134 ал.3 и ал.4 и чл. 137 от Правилника за ЗБУТ в горите; чл. чл.16 т.2; чл. 17 т.3 б „б” от Наредба № Н-8/2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка; чл. 11 ал.1 т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 17 т.3 от Наредба №5/11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. Отхвърлени са предявените искове срещу подсъдимия В. П. П. за причинени от престъплението неимуществени вреди от С. И. Х. в размер на 500 000 лв. и от Х. А. Т., А. А. А. и Р. А. Т. в размер на по 350 000лв. По протест на прокурор от Добричката окръжна прокуратура и по жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители е било образувано внохд № 143/14г. по описа на Варненски апелативен съд и с решение № 169 от 28.11.2014г. присъдата е била потвърдена. С решение № 133 от 07.09.2015г. по н.д. № 200/2015г. на ВКС, НК, първо отделение, инициирано по протест и по жалба от частното обвинение, е отменено решение № 169 от 28.11.2014г., постановено по внохд № 143/14г. на Варненски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото с присъда № 3 от 25.02.2016г. по внохд № 323/2015г. на Варненски апелативен съд е отменена изцяло присъдата на Добричкия окръжен съд и подс. В. П. П. е признат за виновен в това, че на 02.07.2012г. в [населено място], в качеството на управител на „фирма” причинил смъртта на А. Т. Х. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - механизирано поваляне на дървета, нарушавайки разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10, чл. 15 и чл. 134, ал. 3 от Правилника за ЗБУТ, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Подсъдимият е бил осъден да заплати на Х. Т., А. А. и Р. Т. по 60 000 лева, а на С. И. Х. – 75 000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 02. 07. 2012г. до окончателното изплащане на сумите. Отхвърлени са предявените граждански искове в останалата им част. С решение № 136/17.06.2016г. по н.д. № 483/2016г. на ВКС, НК, второ отделение, е отменена присъда № 3 от 25.02.2016г. по внохд № 323/2015г. на Варненския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При третото по ред въззивно производство с присъда № 11 от 29.06.2017г., постановена по внохд № 265/2016г. по описа на Варненски апелативен съд подс. В. П. е признат за виновен в това, че на 02.07.2012г. в [населено място], в качеството на управител на „фирма“, поради немарливо изпълнение на 08.06.2012г. в [населено място] на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механизирано поваляне на дървета, нарушавайки разпоредбите на чл. 7, ал.1, чл. 10, чл. 12, т.1 и чл. 15 от ПЗБУТГ, причинил смъртта на А. Т. Х. и на основание чл. 123, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за претърпените от деянието неимуществени вреди: на С. И. Х. в размер на 100 000 лева, а на Х. Т., А. А. и Р. Т. по 80 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2012г. до окончателното изплащане на сумите. Гражданските искове в останалата им част до пълния предявен размер са били отхвърлени като неоснователни. С решение № 26 от 17.04.2018г. по н.д. № 1175/2017г. на ВКС, НК, първо отделение въззивна присъда № 11 от 29.06.2017г. по внохд № 265/2016г. по описа на Варненския апелативен съд е изменена, като подсъдимия В. П. П. е оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 123, ал.1 от НК с допускане на нарушения на чл. 7, ал.1, чл. 12 и чл. 15, т. 1 и т. 3 от ПБЗУТГ и е намален размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди както следва: на С. И. Х. от 100 000 лева на 60 000 лева, на Х. А. Т., А. А. А. и Р. А. Т. от 80 000 лева на по 50 000 лева, намален е и размера на присъдената държавна такса от 13 600 лева на 8 400 лева. Посоченото решение на ВКС, първо НО, е при трето разглеждане на делото пред касационната инстанция. Реализираната от ВКС намеса – изменяване на въззивната присъда, е само във връзка с възприемане на липса на извършени от страна на подсъдимия нарушения на някои от нормите, с които е бил запълнен бланкета на чл. 123 от НК, без да се променя правната квалификация на деянието, за което П. е бил признат за виновен и осъден от въззивната инстанция, както и по отношение на размера на присъденото на наследниците на починалия обезщетение за неимуществени вреди. Произнасянето на третата по ред касационна инстанция следователно не е извън рамките на правната квалификация, по която подс. П. се е защитавал, така че само въз основа на характера на постановеното касационно решение не би могло да се претендира допустимост на производство по възобновяване. По-нататък, внимателният прочит на решението на ВКС, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, навежда на извод, че с постановяването на това решение съдебният състав е реализирал само правомощия на касационна инстанция, не и такива, присъщи на въззивен съд, което е ключово за преценката за допустимост на искане за възобновяване. Необходимо е да бъдат изложени принципни съображения във връзка с допустимостта на искане за възобновяване в хипотезата на решение на ВКС, постановено по чл. 354, ал. 5 от НПК. Когато върховната съдебна инстанция разглежда за трети път производството, съобразно посочената процесуална норма, са налице две възможности. Едната е в това производство да извърши само касационна проверка на подлежащия на проверка съдебен акт и постановеното в този случай решение с нищо не се отличава от останалите касационни решения, с които по окончателен начин се слага край на наказателното производство. Другата възможност е касационният съдебен състав да встъпи в правомощията на въззивната инстанция, когато констатира необоснованост на атакувания акт, като в тази хипотеза касационният съд може да събира доказателства, или ако не събира и проверява такива, може да извърши собствена преценка на събраната доказателствена съвкупност. Логическа последица от упражняване на тази предвидена от закона възможност е правомощието на касационния съд, произнасящ се за трети път по делото, да възприеме нови фактически положения, както и да извърши преценка за приложението на материалния закон въз основа на възприета за пръв път от него фактология. /В този смисъл е Решение № 35/2017г. по н.д. № 1330/2017г. на ВКС, НК, второ отделение/. Ясното разграничаване на възможностите на касационния съд при третото разглеждане на делото и разликата в пределите на извършената проверка и упражнените от този съд правомощия, предпоставя и различен подход в преценката за допустимост на искане за възобновяване на решение на ВКС, постановено в процедура по чл. 354, ал. 5 от НПК. Когато ВКС упражнява само касационен контрол, съобразно заявените пред него касационни основания, постановеният съдебен акт не се отличава от останалите касационни решения, така че следва да се приеме за недопустимо възобновяване на делото чрез отмяна на такова решение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В случаите обаче, в които ВКС встъпва в правомощията на въззивната инстанция поради необоснованост на атакувания акт, довела и до неправилно приложение на материалния закон, следва да се възприеме допустимост на искане за възобновяване на наказателното дело. И това е така, понеже касационният съдебен състав, разглеждащ делото за трети път, може да е събирал доказателства, може и без да е сторил това, да е осъществил самостоятелна преценка на доказателствената съвкупност, което да е довело до нови фактически изводи. Именно поради направената за пръв път от касационния съд нова доказателствена оценка, свързана с възприемане на различна фактология и съответната на нея преценка за приложимото материално право, законодателят е предвидил възможност за проверка на постановения от касационната инстанция акт чрез извънредния способ на възобновяване на наказателното дело, за да бъде гарантирано правото на защита на осъденото лице. Изложените принципни съображения следва да бъдат отнесени към конкретиката на настоящето производство, за да бъде преценено дали искането за възобновяване, направено от осъдения П., е допустимо. Прочитът на мотивите на решението на ВКС, първо наказателно отделение по н.д. № 1175/2028г. сочи, че касационният съд при проверката на атакуваната пред него присъда на Варненски апелативен съд е действал само като касационна инстанция и не е встъпил в правомощията на въззивен съд. На плоскостта на направените пред него възражения, съдебният състав е осъществил само касационна проверка – извършил е задълбочена и аргументирана преценка на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, както и на материално правната законосъобразност на атакувания съдебен акт. Различните изводи на касационния съд досежно нереализиране от страна на подс. П. на определени нарушения по ПЗБУТГ не са основани на възприета за пръв път фактология, а на различна преценка дали тези нарушения – на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 12 и чл. 15, т. 1 и т. 3 от ПЗБУТГ, са били допуснати от подсъдимия и дали те са били в причинна връзка с вредоносния резултат, като тя е направена изцяло в рамките на възприетите от въззивната инстанция фактически положения. В решението, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, е обективирана извършената от върховната съдебна инстанция дейност и тя се е изразила в преценката за спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд, както и на законосъобразността на изводите относно приложението на материалния закон. Видно е от съдържанието на решението, че ВКС не е встъпил в правомощията на въззивния съд по преценка и кредитиране на доказателствата, а единствено е извършил проверка на доказателствената дейност на контролирания съд, макар и излагайки съображения, свързани с анализ на доказателствата, но само и единствено във връзка с осъществяване на контрол върху дейността на апелативния съд, без да подменя направените от последния изводи със собствени и без да излиза извън фактите и тяхната доказателствена обосновка, възприети от Варненски АС. В този смисъл е лишен от основание доводът в искането за възобновяване, че ВКС при постановяване на решението е извършил собствен анализ на доказателствата. Касационният съдебен състав при третото по ред разглеждане на делото не е направил също така изводи по фактите, различни от тези, възприети от въззивния съд при постановяване на присъда. Различия са налице по отношение на правните изводи, но за касационната инстанция при осъществяване на контрола на съдебния акт няма пречка да ревизира съображенията за приложение на материалния закон в рамките на същите фактически положения. Конкретните доводите в искането, обосноваващи тезата, че касационната инстанция е упражнила по същество правомощия на въззивен съд, са лишени от основание. Искателят посочва различие в изводите на въззивната и на третата по ред касационна инстанция по отношение на фактически изпълняваните функции от свид. Х. М. – и в частност за обстоятелството дали той е бил „бригадир“; досежно причинната връзка между действията на свид. Ю. и смъртта на пострадалия; както и по отношение на обстоятелството за назначаване на орган по безопасност и здраве в дружеството, чиито управител е бил подсъдимият. Настоящият съдебен състав не констатира разлика във фактическите изводи на въззивния и на касационния съд по въпроса какви функции е изпълнявал фактически свидетелят Х. М.. Вярно е, че в мотивите на възивното решение мнозинството от съдебния състав е интерпретирало възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която този свидетел е изпълнявал функциите на бригадир, но към така възприетите факти апелативният съд се е отнесъл критично и независимо от титуловането на този свидетел като „бригадир“, е обосновал фактологически действително упражняваните от него функции. Независимо от употребата на термина „бригадир“ /изведен от свидетелските показания/ или „отговорник“ /съобразно протокол, подписан от свид. Св. Иванова/, както съставът на въззивния съд, така и този на касационната инстанция, са възприели напълно еднопосочни изводи за фактически изпълняваните от свид. М. Х. функции. Двете съдебни инстанции са приели, че този свидетел не е имал организационно-ръководна функция, не е имал задължение за извършване на контрол по допускане на работници в сечището, нито пък му е било възложено да осъществява ежедневен инструктаж. С оглед изложеното, касационната инстанция не е възприела различна фактология, относима към фактическите функции на свид. Х. М., както и се е съгласила с правната оценка на фактически изпълняваните от този свидетел функции и тяхната относимост към преценката за съставомерността на деянието на подс. П., направени в присъдата на въззивния съд. По отношение на действията на свид. Ю. по поваляне на дървото, чието падане е причинило смъртта на пострадалия, твърденията за различни фактически изводи в искането са без основание. Макар в мотивите на присъдата си въззивният съд да е приел, че в конкретната ситуация резачът е действал правилно при поваляне на дървото, което се оказало сухо и падането му станало неконролируемо, този извод касае конкретния подход на резача при механизираното поваляне на дървото. Всъщност, касационният съдебен състав не е отрекъл това съждение, като при преценката за съобразеност на поведението на резача с установените правила за извършване на дейността по механизирано поваляне на дървета, е направил правен извод за нарушение от страна на свид. Ю. не на правилата за това по какъв начин да бъде извършен разреза, а на тези, свързани с безопасното отстояние на лица – опасната зона около дървото за поваляне е била определена на 50 метра и това изискване не е било спазено от свидетеля при рязане на дървото. По отношение на въпроса за назначаване в дружеството на орган по безопасност и здраве, по отношение на който искателят твърди различни изводи, настоящият състав не намира, че решаването му от двете съдебни инстанции обосновава разлика във фактологията. По фактите въззивният съд е посочил назначаването на „орган за безопасност и здраве“ в дружеството със съответна заповед от подсъдимия. В решението си ВКС е възприел, че назначаването на такъв орган е сторено след инцидента. Всъщност и двете заповеди са част от фактите, като е различна правната им оценка. Освен това обсъжданите факти са извън преценката за съставомерността на извършеното от подс. П., доколкото нарушението на запълващото бланкета правило, е неизпълнение на задължението за осигуряване на подходящо обучение на всеки работещ за безопасни и здравословни условия на труд, като неизпълнението е свързано с това, че подсъдимият не е определил конкретно лице, което да отговаря за осъществяване на ежедневен инструктаж. Следва да се отбележи, че в решението си съставът на ВКС изрично е посочил, че при правилно установени обстоятелства, включени в предмета на доказване, въззивният съд е достигнал до „някои противоречиви и взаимно изключващи се правни изводи“ относно каузалния принос на свид. Ю., на свид. М. и този на подсъдимия за настъпване на смъртта на пострадалия. Не само заявеното в мотивите на касационния съдебен състав, но и същността на извършената от него преценка, обективирана в решението, сочи, че възприетите от въззивния съд факти не са били ревизирани, а при извършената касационна проверка са направени само различни правни изводи, при това, само във връзка с част от установените обстоятелства. Накрая настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че искането за възобновяване на делото е вътрешно противоречиво и това разколебава изложените доводи за неговата допустимост. От една страна в него се твърди, че третата по ред касационна инстанция е възприела нови фактически положения въз основа на собствен анализ на доказателствата /съображения на л. 7-8 от искането/, а от друга / в т. 7 от искането/ се посочва, че касационната инстанция е декларирала съгласие с изводите на въззивния съд относно установените факти. Описаното противоречие сочи на неубедителност на доводите за допустимост на искането за възобновяване. Изложените съображения мотивират извода, че при третото разглеждане на делото касационният съд не е встъпвал в правомощията на въззивната инстанция, а е действал изцяло като касационна инстанция, осъществяваща проверка за наличие или липса на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. След като при постановяване на решението, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, не е осъществил правомощия на въззивна инстанция, а е действал само като касационна такава, искането за възобновяване на наказателното дело следва да се приеме за недопустимо. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В. П. П. за възобновяване на н.д. № 1175/2017г. на ВКС, първо наказателно отделение. Прекратява производството по н.д. № 1057/2018г. по описа на ВКС, НК, трето отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. 3. 4.