Ключови фрази
Ревандикационен иск * етажна собственост * общи части * предаване на владение * съпружеска имуществена общност * таван


2
гр. д. № 524/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 95

София, 24.06.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 12 май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 524/2015 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 149 от 20.03.2015 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 03.11.2014 г. по гр. д. № 2277/2014 г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на от М. Х. и И. Х., по въпроса представлява ли обща част на сградата подпокривното пространство, когато е изпълнено като свободно пространство между покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон.
Ответниците по касация В. Х., Й. Х. и С. Г. считат жалбата за неоснователна. Позовават се на установено от тях фактическо ползване на таванското помещение.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
По поставения материалноправен въпрос настоящият състав приема следното:
Подпокривното пространстнство между покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция представлява обща част на сграда по естеството си, когато в нея не могат да бъдат обособени тавански помещения, а когато с оглед височината му това е възможно, но такива не са изпълнени то е обща част по предназначение. В този смисъл са и разясненията дадени в т. 1 на ТР № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС.

По същество на касационната жалба :
Касаторите М. и И. Х. са предявили срещу В. Х., Й. Х. и С. Г. ревандикационен иск за признаване за установено, че ищците са собственици в режим на СИО на 48.30% от подпокривното пространство и от изграденото външно стълбище с площадки с външна входна врата и врата, водеща до подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ Х-306, кв. 27 по плана на [населено място] поле и за осъждане на ответниците да им предадат владението на тези идеални части от подпокривното пространство, стълбите, площадките и вратите, които водят към него.
От фактическа страна по делото е установено, че касаторите, ищци по иска, се легитимират като собственици на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ Х-306, кв. 27 по плана на [населено място] поле на основание договор за покупко-продажба срещу поето задължение за издръжка и гледане, сключен с В. и С. А., родители на ищеца, по време на брака му с ищцата И. Х. през 1982 г. Към датата на придобиване на тези вещни права, сградата се е състояла от два етажа, вторият от които е собственост на ответниците по иска. Той е бил построен през 1977 г. на основание отстъпено право на строеж в полза на З. Х. от баща му В. Х. и със съгласието на майка му С. А. за пристрояване и надстрояване на съществуващата в имота сграда. Обемът и вида на извършеното строителство е установен с приета техническа експертиза, която е установила, че пристрояването е изпълнено на 18 кв. м. на два етажа, а надстрояването се изразява в построяването на един етаж на площ от 83 кв. м. и подпокривно пространство.
В пристройката се включва запазване на входа на жилището за първия етаж като е оформено и входно антре и едно рамо на стълбището, осигуряващо достъп до следващите етажи в сградата. По двураменна стълба на горната площадка е осигурен достъп за втория етаж и подпокривното пространство.
Функционално новоизграденото стълбище обслужва и двете жилища, въпреки, че до него се стига посредством два отделни входа. За да се ползват стълбите, които осигуряват достъп до втория етаж и подпокривното пространство, се минава през външния вход от към двора. Частта от стълбището, която води до втория етаж не е функционално свързана с първия етаж. Стълбището за втория жилищен етаж е и таван за някои от помещенията на първия етаж. Констатациите на експертизата са направени въз основа и на архитектурния проект.
По архитектурен проект таванският етаж е с конструктивно предназначение, определен функционално като подпокривно пространство. За построяването на надстройката и пристройката не е издавано разрешение за строеж.
След анализ на така установените факти въззивният съд е намерил, че след като входа на пристройката, в която е изпълнено второ стълбище, осигурява достъп до втория етаж и подпокривното пространство и от него не може да се мине за първия етаж, то това стълбище обслужва функционално само един етаж от сградата, поради което не представлява обща част по предназначение. То е несамостоятелен обект, обслужващ само втория жилищен етаж, поради което е принадлежност към него. От това е направил извод, че собственикът на втория етаж е собственик и на подпокривното пространство, което е изпълнено като принадлежност към него.
Изводът не съответства на установените факти и е незаконосъобразен. Стълбището в пристройката, е проектирано и изпълнено след разрешаване на пристрояване и надстрояване на сградата, поради което е проектирано като обща част, осигуряваща достъп до етажите на сградата и подпокривното пространство. Това негово функционално предназначение сочи, че то е със статут на обща част по предназначение. Обстоятелството, че фактически не се използва за достъп до първия етаж, не променя предназначението му и статута му на обща част.
Необоснован е и изводът, че таванското помещение е собственост на собственика на втория етаж. Установено е, че по архитектурен проект таванският етаж е с конструктивно предназначение, определен функционално като подпокривно пространство. При построяването му също е изпълнен като покрив с елементи на носеща дървена конструкция. Предназначението му е конструктивно и в подпокривното пространство няма изградени преградни стени. При билото на покрива височината му е 2.45 м. Тези характеристики сочат, че то е обща част по предназначение. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС.
Направеният от въззивния съд извод в обратен смисъл е довел до постановяването на необосновано и незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяната му.
На основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено друго решение по съществото на спора.
При така установените данни относно статута на подпокривното пространство и външното стълбище, което осигуряват достъп до него и до втория етаж, ищците се легитимират като собственици на припадащите им се части от тези общи части на сградата. Размерът им е определен с приета по делото техническа експертиза (л. 76 от гр. д. № 18562/13 г.) като за собствениците на първия етаж те възлизат на 48.30%, а за собствениците на втория етаж на 51.70%. След като ответниците отричат правата на ищците и упражняват самостоятелно владение върху тези части от сградата, като препятстват достъпа им до тях, предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. Ответниците ще бъдат осъдени да ревандикират на ищците притежаваните от тях в режим на СИО 48.30% ид. общите части на сградата, представляващи външно стълбище, осигуряващо достъп до втория етаж и подпокривното пространство, и подпокривното пространство.
При този изход на касационното производство ответниците по иска ще бъдат осъдени да заплатят на ищците М. и И. Х. направените от тях разноски за касационното производство съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, които възлизат общо на сумата 767 лв., както и за предходните две инстанции, които възлизат на сумата 572.80 лв. или общо разноските по делото са в размер на 1339.80 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. З. Х. с ЕГН [ЕГН], Й. А. Х. с ЕГН[ЕИК] и С. З. Г. ЕГН [ЕГН], всички с адрес [населено място] поле, [община], [улица], ет. 2, че М. В. Х. ЕГН [ЕГН] и И. Н. Х. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място] поле, [община], [улица], ет. 2, са собственици в режим на семейна имуществена общност на 48.30% идеални части от общите части на сградата, съставляващи подпокривно пространство и външно стълбище с площадки, с външна входна врата на стълбище и врата, водеща към подпокривното пространство на двуетажната масивна сграда построена в УПИ Х-306, кв. 27 по плана на [населено място] поле с площ от 785 кв. м. и с административен адрес [улица].

ОСЪЖДА В. З. Х. с ЕГН [ЕГН], Й. А. Х. с ЕГН[ЕИК] и С. З. Г. с ЕГН [ЕГН] да предадат владението им на М. В. Х. и И. Н. Х. на собствените им идеални части от описаните общи части на сградата – подпокривно пространство и външни стълби, водещи до него, в двуетажната масивна сграда построена в УПИ Х-306, кв. 27 по плана на [населено място] поле.
ОСЪЖДА В. З. Х. с ЕГН [ЕГН], Й. А. Х. с ЕГН[ЕИК] и С. З. Г. с ЕГН [ЕГН], всички с адрес [населено място] поле, [община], [улица], ет. 2, да заплатят на М. В. Х. с ЕГН [ЕГН] и И. Н. Х. с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място] поле, [община], [улица], ет. 2, сумата 1339.80 (хиляда триста тридесет и девет и 0.80) лева, разноски за всички инстанции.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: