О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 486 София, 08.10.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№437 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №521 от 16.07.12г. по ч.гр.д.№399/12г. на Сливенския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на А. А. Х. против определението от 08.06.12г. по гр.д.№2511/09г. на Сливенския районен съд, с което е отказано разглеждането на претенцията и по сметки по чл.346 ГПК във втората фаза на делбата. Въззивният съд е приел, че в указания от съда срок не са отстранени всички недостатъци на тази претенция, поради което тя е нередовна и правилно е оставена без разглеждане. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от А. А. Х.. Жалбоподателката поддържа, че претенцията и е била достатъчно ясна и конкретна и съдът е следвало да се произнесе по нея. Ако все пак тя е страдала от някакви недостатъци, следвало е да бъдат дадени съответните указания в проведеното открито съдебно заседание, вместо направо да се прекратява производството по нея. Обжалваното определение било в противоречие със съдебната практика по чл.7 ГПК във връзка със задължението на съда да напътва страните до изясняване на обективната истина – ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, определение №14/2009г. по ч.гр.д.№346/09г. на ОС В.Т.; определение №29/10.01.12г. по ч.гр.д.№711/11г. на ІV ГО на ВКС и определението по адм.д. №415/11г. на АС Смолян. Ответникът в производството М. А. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя не отговаря на изискванията за допускането и до касационно обжалване, евентуално – че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като има за предмет въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащо определение на първата инстанция. Повдигнатите от жалбоподателката въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Претенциите по сметки, които се предявяват в първото съдебно заседание след допускане на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание. Във всички случаи обаче те трябва да съдържат елементите, от които да се определи спорното право: фактическите твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането, както и цената на претенцията. В случай, че не са спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, а ако е насрочено съдебно заседание и страната присъства, могат да се зададат при необходимост и доуточняващи въпроси. Само ако и тогава не може да се изясни претенцията по сметки, съдът следва да я остави без разглеждане. В настоящия случай жалбоподателката А. Х. е представила в първото съдебно заседание от втората фаза на делбата писмена молба, в която е посочила, че през 1971г., заедно със съпруга си В. М. Х., б.ж. на [населено място], с изричното съгласие на наследодателите, е започнала да строи в техния имот свой дом с лични средства и труд. Строежът е бил завършен през 1977г. и понастоящем представлява две сгради с посочени идентификатори по кадастралната карта на населеното място. Посочена е общата стойност на сградите – 15 000лв. Посочено е също, че през 1990г. с техни средства и труд е построена и друга сграда на стойност 456лв. Въззивният съд е оставил претенцията без движение. Указал е на страната да представи два броя молби с посочване на цената на иска и какво се иска от съда. В изпълнение на указанията е постъпила последваща молба, в която е уточнено, че молителката и съпругът и са увеличили наследството със сумата от 17 956лв., като са построили с техни средства и труд посочените в първата молба постройки на стойност 15 000лв. и 456лв., а освен това съпругът и е построил до покрив и една друга сграда през 1981г., чийто труд е оценен на 2500лв. В проведеното след тази дата съдебно заседание, без да зададе някакви уточняващи въпроси на пълномощника на молителката, съдът е приел, че не са изпълнени указанията му за отстраняване на недостатъците на претенцията по сметки и е отменил определението си за приемането и. Прекратителното определение е неправилно. Двете молби на А. Х. съдържат достатъчно данни, от които може да се извлече какво е основанието, петитумът и цената на предявения иск. Разгледани в контекста на данните по делото, от молбите става ясно, че посочените от А. Х. сгради са построени от нея и съпруга и приживе на нейните родители, в тяхно дворно място и представляват увеличение на наследството им, което е предмет на делбата. Това сочи на претенция по чл.12, ал.2 ЗН. Ищцата не е била длъжна да сочи правната квалификация на претенцията, тъй като определянето и е задължение на съда. Достатъчно е, че е изложила обстоятелствата, от които произтича тази претенция. Макар и да не е казано изрично, ясно е, че се иска присъждане на посочените в молбата суми. Обстоятелството, че две от сградите са посочени с обща цена не е недостатък на претенцията, тъй като вещото лице е изяснило по делото, че на практика те представляват една сграда, за която е определило обща цена от 15000лв. Включването на една нова сграда във втората молба, което е извън срока по чл.346 ГПК, дава основание да се остави без разглеждане претенцията по сметки само в тази част, но не и в частта, която е била своевременно предявена. Като е приел, че прекратителното определение на първата инстанция е законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на претенцията по сметки. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №521 от 16.07.12г. по ч.гр.д.№399/12г. на Сливенския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №521 от 16.07.12г. по ч.гр.д.№399/12г. на Сливенския окръжен съд и оставеното с него в сила протоколно определение от 08.06.12г. по гр.д.№2511/09г. на Сливенския районен съд. ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по претенцията на А. А. Х. по чл.346 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: