Р Е Ш Е Н И Е № 226 София, 22 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и първи октомври ....... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ............................... .. Невена Грозева .................................. при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................. НОХД № .. 891 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. В срок е постъпило искане от осъдения В. А. Д. за възобновяване на ВНЧД № 126/16 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. С постановеното по делото решение № 114 от 12.05.16 г. е изменено определение № 23 от 12.04.16 г. по ЧНД № 100/16 г. на Великотърновския окръжен съд, с което на осн. чл. 457, ал. 2 – ал. 5 от НПК е приведена в изпълнение наказателна присъда № 381 от 29.10.15 г. на Окръжен съд – /населено място/, изменена с наказателно решение № 107/А/27.01.16 г. от Апелативен съд – [населено място], Република Румъния. Алтернативно се иска след възобновяване, да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или на прокурора, да се намали наказанието и да се направи ново групиране на наказанията, съответно да се отмени приложението на чл. 24 от НК. Искането се поддържа в съдебно заседание от страна на осъдения и неговата защита. Представя се писмена защита. Прокурорът счита, че не са налице основания за възобновяване на делото. Пледира да се остави без уважение искането на осъдения. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, сочените основание и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираното определение е приведена на осн. чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК в изпълнение наказателна присъда № 381 от 29.10.15 г. на Окръжен съд – [населено място], изменена с наказателно решение № 107/А/27.01.16 г. от Апелативен съд – [населено място], Република Румъния, с която Д. е признат за виновен и осъден за извършени престъпления – нелегално транспортиране през държавната граница на мигранти и управление на МПС без правоспособност, като на осн. чл. 280, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 1 от НК на Република България му е определено да търпи общо наказание от ТРИ години и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода. Приведени са в изпълнение допълнителните наказания, наложени на Д. с решението на Апелативен съд – [населено място], Република Румъния по чл. 37, т. 6 от НКК за срок от ДВЕ години и по чл. 37, т. 7, пр. 2 от НК за срок от ДВЕ години. Съдът се е произнесъл по типа затворническо общежитие и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието. С решението е изменено горното определение. АС – [населено място] е посочил като текст от НК на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното от Д. престъпление по чл. 263, ал. 1 и ал. 2 от НК на Република Румъния – разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 от НК на Република България. Отменено е същото в частта относно допълнителните наказания, наложени с решението на Апелативен съд – [населено място], Република Румъния – лишаване от право да бъде избиран в публични органи и за всяка друга публична длъжност и лишаване от право да заема длъжност, свързана с упражняването на държавна власт, като не е приел за изпълнение чуждата присъда в тази част. Правомощията на българския съд в това производство са очертани в разпоредбите на чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК, към които препраща нормата на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА. Той няма право да ревизира или пререшава нито фактическите и правните изводи, мотивирали постановяването на присъдата, която се приема за изпълнение, нито да проверява гарантирано ли е било правото на защита на осъдения при осъществяване на наказателното производство в чуждата държава. Българският съд единствено преценява естеството на престъпната дейност и наложеното наказание и съотнася същите към актуалното ни вътрешно законодателство, което законосъобразно е извършено от предходната инстанция, като при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, т. 5, вр. чл. 348, ал. 3 от НПК и такива не се твърдят в искането. В горния смисъл, доводите за неприсъственото разглеждане на делото от румънските съдилища (осъденият е бил редовно призован на адреса си в Република България, но не се е явил, като не е посочил уважителни причини за това си процесуално поведение), знанието на осъдения за откритите в МПС мигранти, за които е бил подведен; собствеността на микробуса и твърдението, че не е прекосявал граници са неотносими към производството по чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК. Законосъобразно е съотнесено към българското законодателство ( чл. 23 и чл. 24 от НК) и определеното общо наказание в размер на три години лишаване от свобода и неговото увеличение с четири месеца. Във връзка с посоченото не са налице предпоставки за възобновяване на делото, поради което искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения В. А. Д. за възобновяване на ВНЧД № 126/16 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................