1 Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 13 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 508/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда № 316 от 03.12.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1998/2015 г. по описа на Софийски градски съд. В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като с допълнението към него са изложени съображения в тяхна подкрепа. Tвърди се, че въззивният съд превратно е тълкувал и преценил събраните доказателства относно съставомерността на фактическите действия, осъществени от подсъдимия, и неправилно го е признал за невиновен. В тази връзка се сочи, че съдът неоснователно е поставил под съмнение показанията на свидетеля-очевидец – З. М. и е приел с приоритет обясненията на подсъдимия. Акцентира се върху обстоятелството, че дори подсъдимият да е имал личен мотив, свързан с поведението на конкретен магистрат, неговите действия са били извършени на обществено място и насочени към обществена сграда, като същите засягат обществените отношения, свързани с установения в обществото ред и правила за поведение. Твърди се, че подсъдимият действал съзнателно и целенасочено, като съзнавал всички факти от обективната страна на престъплението. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста, като счита, че са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Напълно споделя изложените в протеста и допълнението към него съображения, като изразява становище за основателността му и моли същият да бъде уважен. Гражданският ищец - В. представляван от председателя на В., чрез юрк. Н., редовно призован, не се явява. Подсъдимият Г., редовно уведомен, не се явява, представлява се от упълномощения си защитник – адв. В.. Защитата пледира за неоснователност на протеста и оставяне в сила на оправдателната присъда. Поставя акцент върху обстоятелството, че подсъдимият е обръщал не кошчета за боклук, а възпоменателни вази, като с тези си действия не е обективирал неуважение към обществото, а своите душевни страдания по изгубен приятел. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда от 24.10.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 1572/2012 г., Софийският районен съд е признал подсъдимия В. А. Г. за виновен за това, че на 07.07.2012 г., около 05:04 ч., в [населено място], на [улица], е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (обръщал кошчета за сметосъбиране пред главния вход на С.п. и хвърлял камъни срещу сградата, при което счупил стъклопакет на входната врата) – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, и при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание от 5 (пет) месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за срок от три години. С горепосочената присъда съдът е признал за невиновен подсъдимия за това, че на същата дата и място, противозаконно е унищожил чужда движима вещ, собственост на С.п. – чрез хвърляне на камъни, счупил стъклопакет на входната врата на сградата, като причинената имуществена вреда е в размер на 197.00 лева, и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Софийският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от председателя на В. граждански иск. С въззивна присъда № 316 от 03.12.2015г., постановена по в.н.о.х.д. № 1998/2015г., Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като вместо нея е постановил нова, с която го е признал за невиновен и на основание чл. 304 НПК го е оправдал. Със същата присъда съдът на основание чл. 45 ЗЗД е осъдил подсъдимия В. Г. да заплати на председателя на В. сумата от 197.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. Касационният протест е неоснователен. Релевираният довод за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, подкрепен със съображение за превратно тълкуване на събраните доказателства, е изцяло неоснователен. Установените от второинстанционния съд фактически положения са резултат на собствен анализ на доказателствените материали и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност, поради което не е налице опорочаване на доказателствената дейност, която да рефлектира по отношение на крайните изводи на съда. Правилен е възприетият от въззивната инстанция подход на интерпретация на доказателствената съвкупност, а именно проследявайки логическата вътрешна последователност на данните, установявани със съответните доказателствени средства, като и тяхната кореспонденция - подкрепяща или опровергаващи ги, с останалите доказателствени източници. Фактическата обстановка е базирана върху комплекс от данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, експертни заключения и писмени доказателства, обсъдени и оценени поотделно и в съвкупност. Върховният касационен съд констатира, че не са налице допуснати съществени нарушения от предходната инстанция по отношение на процесуалната й дейност, касаеща анализа и оценката на доказателствения материал по делото. Релевираните доводи относно неправилна оценка на доказателствата и в частност на показанията на свидетеля-очевидец – З. М., са неоснователни. Приетата от контролираната инстанция нова фактическа обстановка, така както беше посочено по-горе, е резултат от вярна оценка на данните, установени по надлежен ред, с годен доказателствен материал. Показанията на свидетеля-очевидец М., досежно извършените действия от подсъдимия Г., дадени в съдебното заседание на 02.07.2013 г. пред първоинстанционния съд, са последователни и кореспондират с наличните по делото доказателства, освен в частта им относно обръщането на кошчетата от страна на подсъдимия, която част са опровергани от останалите доказателства, поради което и правилно втората инстанция не ги е кредитирала в тази им част. В показанията си пред първата инстанция свидетелят е заявил, че е със слабо зрение и не е видял чертите на лицето му, дори не е имал възможността да види телосложението на подсъдимия - дали е слаб или дебел, тъй като се е намирал на разстояние от около 50 метра, както и че не е наблюдавал непрекъснато действията му, което напълно опровергава наведените в протеста за добра видимост на свидетеля и конкретика на възприятията му. Настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд, след извършена самостоятелна, внимателна и акуратна преценка на цялата доказателствена маса, е дал вяра на обясненията на подсъдимия, които изцяло се подкрепят от писмените и гласни доказателствени средства, събрани, проверени и оценени по надлежния ред, а именно: показанията на И. М., на полицейските служители – А. С. и В. С., протокола за оглед на местопроизшествие, от който се установява, че са били намерени и стъкла от бутилки, за които подсъдимият твърди, че са били хвърлени във вазите, както и от експертна справка № 362/2012, от която е видно, че намерената върху парче от стъкло със зелен цвят дактилоскопна следа с №1 е оставена от безименен пръст на дясната ръка на подсъдимото лице. Последната инстанция по фактите е кредитирала обясненията на подсъдимия Г. за това, че не е обръщал кошчета за сметосъбиране, а вази, след като е взела предвид и, че очевидецът М. се е намирал на разстояние от около 50 метра от подсъдимия; не е бил с добро зрение и не е наблюдавал перманентно действията, извършвани от подсъдимия. С оглед на горното, настоящият състав намира за вярна оценка на показанията на единствения свидетел – очевидец, дадена от Софийски градски съд. В резултат на аналитичната си дейност въззивният съд е извел фактически положения, които са обусловили и правилно приложение на материалния закон. Въззивната инстанция, не се е съгласила с изводите на първоинстанционния съд за това, че подсъдимият с действията си е извършил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Макар районният съд да е приел за установено, че подсъдимият е унищожил чужда движима вещ, го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 216 НК, като се е позовал на поглъщане на последното, тъй като действията по унищожаването на чуждата вещ са включени в непристойните действия – елемент от състава на чл. 325, ал. 1 НК. Въззивният съд последователно и убедително се е мотивирал защо приема, че извършеното от подсъдимия деяние, осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК и какви са причините поради които намира, че не е реализиран престъпния състав по чл. 325, ал. 1 НК. Въпреки че Софийски градски съд категорично и несъмнено е установил, че извършеното деяние от подсъдимия се явява престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, то същият не е имал процесуална възможност и ред, по който да се произнесе по това обвинение и евентуално да признае за виновен извършителя Г., тъй като не е бил сезиран със съответен протест с искане за осъждане на подсъдимия или утежняване на положението му. Правилно втората инстанция само е констатирала този факт, предвид липсата на правомощия да се произнесе по оправдателната част на присъдата на първостепенния съд, както и с оглед спазване принципа reformatio in pejus. В настоящия случай, въззивният съд, след установяване на правно релевантните факти, е извел правилни правни изводи за несъставомерност на деянието, субсумирано под нормата на чл. 325, ал. 1 НК. Последните са резултат от вярно тълкуване на елементите от състава на инкриминираното на подсъдимия престъпление, в контекста на възприетата фактология. Основните признаци на деянието, чрез които се осъществява престъплението хулиганство, са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Престъплението е реализирано, когато и двата признака са осъществени. Верен е изводът, до който е стигнал второинстанционният съд, като е приел, че установените обективни действия, извършени от страна на подсъдимия, несъмнено се приемат като непристойни, съотнесени към обществения морал. Но това не достатъчно, за осъществяването на престъплението хулиганство, тъй като е необходимо те да се отличават с една висока степен на обществена опасност, изразена в брутална демонстрация против установения ред, като чрез тези действия извършителят да показва открито и явно неуважение към обществото, каквито действия в случая не са налице. Не е налице хулиганство тогава, когато посегателството върху имуществото или личността е конкретна цел на дееца, проява на индивидуално лично отношение, каквото подсъдимият безспорно е проявил към определен магистрат. Несъмнено от всички събрани по делото доказателствени материали е установено, че подсъдимият е имал личен мотив срещу конкретния съдия, породен от несправедливо постановената според него оправдателна присъда за убийството на негов близък приятел. Установяването на личен мотив е основание за оневиняване, когато не са налице останалите елементи от състава на престъплението по чл. 325 НК – действията да не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото. В противен случай могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотивите или само от целта на извършителя, а от съдържанието на неговия умисъл. Последният предпоставя съзнание на дееца, че чрез своето поведение извършва действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, каквито подсъдимият не е имал. Данните по делото установяват, че неговата цел не е била да скандализира обществото, като демонстрира явно незачитане на моралните устои и установения ред, а с действията си да покаже личното си отношение и породено огорчение от крайния съдебен акт на конкретен магистрат, като е направил това чрез повреждане сградата на съда, поради което и релевираните съображения от държавното обвинение, че е налице умисъл, са неправилни. Изцяло неоснователни са наведените от прокуратурата доводи, че дори подсъдимият да е имал личен мотив, то действията му са били извършени на обществено място и насочени към един от символите на българската съдебна система, като по този начин във висока степен са засегнати установения в страната ред и правилата за поведение. За да е реализиран съставът на престъплението хулиганство, не е достатъчно само действието да е извършено на обществено място или да е насочено към обществена сграда, каквато е С. п., а трябва да изразява явно и открито грубо неуважение и незачитане на обществения ред, каквото в случая подсъдимият не е показал. В допълнение е необходимо да се подчертае, че правилно и законосъобразно Софийският градски съд не се е солидаризирал с извода на първостепенния съд, че в чл. 325, ал. 1 НК е възприет принципът на поглъщането – в случая на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. Ако с деянието, сочещо признаците на престъплението хулиганство, са осъществени елементи от състава и на други престъпления, е налице идеална съвкупност, изискваща приложението на разпоредбата на чл. 23 НК. По този въпрос практиката на ВКС е последователна и категорична-Постановление №2/74г. на Пленума на ВС, т.7-хулиганството може да се осъществи в реална или идеална съвкупност с едно или повече престпъления. Предвид гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че не са налице наведените в протеста касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което въззивната присъда на Софийски градски съд следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 316 от 03.12.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1998/2015 г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПО Н.Д. № 508/2016ГОД. ПО ОПИСА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ Не споделям изводите на мнозинството от касационния състав за неоснователност на протеста срещу постановената въззивна присъда. Въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила в дейността по проверка и анализ на събраните по делото доказателства, като е подходила избирателно и е възприела изцяло оневиняващите обяснения на подсъдимия, които, в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК, не е съпоставила с други, подкрепящи тезата на обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК доказателства. Игнорирането на последните е довело до нарушение при изграждане на вътрешното убеждение на въззивния състав по въпросите по чл. 102 от НПК и като краен резултат - до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия. Въззивният съд е дал вяра на обясненията на подсъдимия Г., че той „почиствал” от боклуци поставените във вази пред възпоменателни помени на загинали от престъпление негови приятели, а не е обръщал демонстративно кофите за сметосъбиране /описани в обвинителния акт, като елемент от фактическия състав на обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК/. Съдът е приел, че свидетеля М. се е намирал на около 50 метра от дееца и поради това не е могъл да възприеме неговите физически характеристики в детайли и не е забелязал какви предмети хвърля към сградата на С. п. в [населено място]. На базата на тези обяснения съдът е приел, че с действията си Г. не е извършил действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и възприетото от очевидеца, не сочи за непристойно и укоримо от гледна точка на обществения морал поведение. За разлика от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е направила друга интерпретация на депозираните от свидетеля М. показания пред първоинстанционния съд на 02.07.2013год., които са от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Възприетата част от показанията на свидетеля са откъснати от контекста на пресъздаденото от него в хронологичен ред цялостно поведение на подсъдимия на 07.07.2012год. Изводите на съда, с които са поставени под съмнение наблюдаваните от очевидеца събития и неприетата с доверие негова преценка, на какви предмети подсъдимият е обръщал съдържимото - кошчета за боклук или декоративни вази, са обосновани със съображения, че събитията са се развили в тъмната част на денонощието и влошеното зрение на свидетеля не му е позволило да даде детайлно описание на подсъдимия, а от друга страна - че свидетелят не е наблюдавал непрекъснато развилата се ситуация. От мотивите на присъдата е видно, че въззивният съд е направил непълен и превратен прочит на показанията на единствения очевидец на извършеното от подсъдимия деяние инкриминирано с обвинителния акт, който е възприел неправомерното му хулиганско поведение. Пред първоинстанционния съд в хронологична последователност, М. детайлно е описал не само дееца /въз основа на което органите на полицията по-късно са го заловили/, но и продължителните си наблюдения на действията на подсъдимия по обръщане на кошчетата за боклук и хвърлянето на предмети към фасадата на съдебната сграда и дотолкова е бил впечатлен от общественонетърпимия им характер, че е подал сигнал на тел. 112, за да бъдат предприети мерки от правоохранителните органи за възпирането му. Дадените от съда качествените характеристики на личността на М. като очевидец на станалото, въз основа на което не е възприел цялостните му възприятия за действията на подсъдимия, не кореспондират с обективно съществуващи факти, които да поставят под съмнение възможността на свидетеля визуално да възприема действителността /при условие, че той е професионален шофьор на таксиметров автомобил, в каквото си качество се е намирал на мястото на инцидента/. Ноторно известно е, че през лятото светлата част на денонощието настъпва рано, което наред с уличното осветление и осветеността на самата С. п., създава условия за добра видимост в този участък, поради което съмненията във възприятията на свидетеля за инкриминираното време и място, не намират опора в доказателствата по делото. Считам, че в касационното решение не е даден убедителен отговор защо касационният протест срещу атакуваната присъда е неоснователен, макар да са развити верни принципни и теоретични постановки за обективната и субективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Не съм съгласен със съображенията на мнозинството от касационния състав, който приема изводите на въззивната инстанция за несъставомерност на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК от субективна страна и поради наличието на личен мотив за поведението на подсъдимия, а именно - недоволство от съдебната система и от съдия постановил съдебен акт, по което потърпевш е бил познат на Г.. Тук е мястото, където следва да се отбележи, че обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната и общественото спокойствие. Държавното устройство на страната е уреден от Конституцията, като съдебната власт е част от органите на власт, чрез които държавата упражнява властническите си правомощия. За проверката на постановените от съдилищата актове законодателят е създал възможност за упражняване на последващ инстанционен контрол, като съществуват и процесуални гаранции за страните при упражняването на това право. Ето защо намирам, че за личен мотив, продиктувал поведението на подсъдимия и дума не може да става, доколкото той не е имал преки лични взаимоотношения с посочения от него магистрат, а действията на последния – участие в постановяване на съдебен акт, са последица от изпълнение на служебните му задължения при решаване на наказателно дело, по което подсъдимият не е страна. В случая, поведението на подсъдимия сочи за пренебрежително отношение към установените в обществото начини на поведение, като умисълът му за престъплението е изводим не от последващите оневинителни обяснения, а от съдържанието и характера на извършените действия, установени от писмените и гласни доказателства събрани по делото, които по еднозначен начин сочат за грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явното неуважение на подсъдимия към обществото, към установения в страната правов ред и към утвърдените за всяко едно цивилизовано общество морални ценности. Да се омаловажава поведение, свързано с демонстративно неуважително отношение към институция, натоварена с правомощията да раздава справедливост е неоправдано, при очакването на обществото тази институция да бъде с изграден авторитет и да е справедлива, която оценка се крепи от съдържанието на постановените съдебни актове, от авторитета на магистратите и служителите в нея, и от местата, в които законодателят се е разпоредил да се развива тази дейност – в съдебни сгради, внушаващи респект към съдебната власт, респ. към държавата и съответно към установения в обществото правен и обществен ред и морал. В демократичното общество, в което живеем, съществуват законови възможности за изява на гражданска позиция и демонстрация при несъгласие или недоволство спрямо действията на органите на държавна власт и управление или техни представители, между които не са правото да се уврежда чуждо лично, обществено или публично имущество или недоволството да се изразява в уродливи форми чрез хулигански прояви според дефинитивното им съдържание в чл. 325, ал. 1 от НК. Ето защо, обясненията на подсъдимия правилно са възприети от първоинстанционния съд като упражнено право на защита и целящи оневиняването му, опровергани от другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, установяващи от обективна и субективна страна авторството на Г. в престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. По изложените съображения не съм съгласен с крайните изводи на мнозинството и намирам касационния протест за основателен по сочените в него основания за отмяна на протестираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, където да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушенията на процесуалния и на материалния закон. Председател на съдебния състав: /съдия Красимир Харалампиев/