Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 12 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 318 по описа за 2013 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия В. К. В. срещу присъда, постановена от Окръжния съд – гр. Видин по внохд № 345/12 г. Претендира се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с искане за оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС подсъдимият и защитата му, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 675/12 г. Районният съд–гр.Видин признал подсъдимия В. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 НК, а на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК отнел в полза на държавата веществените доказателства (пистолет и боеприпаси). По внохд № 675/12 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд-гр.Видин отменил изцяло посочената присъда на ВРС и вместо нея постановил нова присъда № 162 от 13.12.2012 г., с която осъдил подсъдимия на основание чл.339, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК на една година лишаване от свобода, с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК ВОС отнел в полза на държавата веществените доказателства, а направените по делото разноски възложил на подс.В.. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Липсват основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. 1.Възражението, че осъдителната присъда се основава на предположение, в нарушение на изискванията по чл.303 НПК не намира опора в данните по делото. Обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са изяснени изцяло и съответно на изискванията на чл.14, ал.1 НПК, като са събрани достатъчно доказателства от възможните и различни по вид доказателствени източници. Всички те са подложени на внимателна преценка, като от мотивите на присъдата ясно личат причините поради които е отречена достоверност на някои от източниците (свидетелите В., Ф. и обясненията на подсъдимия). Изложените съображения се споделят изцяло от настоящия състав на ВКС, който намира за необходимо да добави, че от показанията на св.Ф. не се установява той лично да е възприел оръжието, за което му е споменал бащата на подсъдимия, още по-малко е възприел ползването на същото оръжие. Иначе казано, от същия доказателствен източник не следва знак на равенство между оръжието, за което е узнал и това, което е предмет на настоящото производство. По идентичен начин стоят нещата и с показанията на майката на подс.В.. Показанията на свидетелите П., Ц., М., протоколът за доброволно предаване и заключението по балистичната експертиза, оценени адекватно на обективното им значение и във взаимната им връзка, са доказателствената основа на изводите по фактите. 2. По делото е установено, че подсъдимият е държал газ-сигнален пистолет с премахната от цевта преграда (муфа), задължителна за този вид пистолет, както и боеприпаси – десет броя патрони. Видоизмененият газ-сигнален пистолет представлява огнестрелно оръжие, като при извършена експериментална стрелба, е установено, че представените за изследване пистолет и всички боеприпаси са годни (л.31 от балистичната експертиза). Премахването на преградата изпълва съдържанието на „видоизменяне”, по смисъла на §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗОБВВПТ. Без това видоизменяне инкриминирания пистолет не е подчинен на разрешителния режим на закона – чл.4, ал.5 от същия. Държането на оръжие, което не е подчинено на разрешителен режим, задължава то да се поддържа в техническото състояние, съгласно първоначалното му предназначение. Нарушението на това задължение и видоизменянето, предпоставящо друго качество на газ-сигналния пистолет, а именно – на огнестрелно оръжие, поставя в действие установения от цитирания закон разрешителен режим, който в настоящият случай не е спазен от подсъдимия. Установено е също, че седем от патроните са самоделна изработка и представляват сигнални боеприпаси за газ-сигнално оръжие, кал.9 мм, с поставени множество дребни метални съчми в отвора на гилзата, с което са пригодени да произведат изстрел и са опасни при нанасяне на поражение върху човешкото тяло; останалите три патрона представляват газ-сигнални боеприпаси, кал.35(9 мм). Тук е мястото да се каже, че разрешителния режим по ЗОБВВПТ относно боеприпасите е пряко свързан с режима за съответното оръжие – виж раздел ІІІ „Придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях”. На плоскостта на изложеното, в рамките на фактите, приети за установени, законът правилно е приложен, като отговорността на подсъдимия е ангажирана по чл.339, ал.1 НК. 3. Наложеното наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Като е установил наличието на условията на института на смекчената наказателна отговорност съдът е имал основание да индивидуализира отговорността на жалбоподателя по реда на чл.55, ал.1, т.1 НПК. По вид, размер и начин на изтърпяване, наказанието способства постигането на целите по чл.36 НК, както в личен, така и в генерален план. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 162 от 13.12.2012 г., постановена по внохд № 345/12 г. на Окръжния съд – гр. Видин. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: