5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 64 гр. София, 31.01.22 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2785 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. К., чрез адв. П. Г. и адв. М. З., срещу въззивно решение № 261796/16.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 12302/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20213381/01.10.2020 г. по гр. д. № 15360/2020 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Висшия съдебен съвет искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на собствеността“ при Висшия съдебен съвет; и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 11.02.2020 г. – 11.00.2020 г. в размер на сумата 12 338.81 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основаниe чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) законосъобразно ли е уволнението на служител в администрацията на съдебната власт (ВСС) по време на разрешен отпуск по болест, без преди това работодателят да е поискал писмено разрешение от Инспекция по труда и ползва ли се такъв служител от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при уволнение по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, с оглед препращащата разпоредба на чл. 359 ЗСВ; 2) допустимо ли е да се изключи от съдебен контрол атестационната дейност на Комисията по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, във вр. с чл. 15 и сл. от Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на ВСС, приети със заповед № 14497/28.11.2019 г. на главния секретар на ВСС; 3) длъжен ли е работодателят да посочи в заповедта за уволнение липсващите качества на служителя, както и фактите, установяващи такава липса при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служителя на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, по аналогия с чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Ответника по жалбата – Висш съдебен съвет, представляван от юрисконсулт Д. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че страните са били в трудово правоотношение, съгласно сключен трудов договор № 45-01-014/30.06.2016 г., като ищцата първоначално е заемала длъжността „главен експерт - управление на собствеността“, дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“ в Администрацията на ВСС (АВСС). Посочената длъжност е трансформирана в длъжността „главен експерт“ в отдел „Управление на собствеността“, дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“ в АВСС, съгласно заповед № ВСС-5592/20.04.2017 г. считано от 18.04.2017 г., връчена на ищцата на 27.04.2017 г. Установено е, че длъжността, изпълнявана от ищцата от момента на назначаването й на 30.06.2016 г. до момента на прекратяване на трудовото й правоотношение - 10.02.2020 г. е една и съща, както и трудовите й функции. Описаните задължения в длъжностната характеристика при постъпването на работа и по трансформираната длъжност до момента на прекратяването на договора, са идентични по вид, обем и по съдържание. Съдът е посочил, че в проведената за ищцата атестационна процедура за периода 01.12.2018 г. - 30.11.2019 г. работодателят е спазил всички разписани във Вътрешните правила изисквания за реда за извършване на атестация на служителката. Процедурата по оценяването е протекла в предвидените по чл. 17, ал.6 от Вътрешните правила етапи: провеждане на междинна среща от първи до тридесети юни и изготвяне на оценка от съответната комисия по атестирането. При извършване на оценяването от назначената комисия, по относимите критерии за атестиране ищцата е получила 13 точки, който сбор съответства на най-ниската възможна оценка за изпълняваната от нея работа за периода 01.12.2018 г. - 30.11.2019 г. – „слаб 5“ - системно изпълнение на задълженията от атестирания под нивото на изискванията за длъжността. Въззивният съд е посочил, че не е налице просрочие или нарушение на процедурата по атестирането, тъй като атестационният формуляр е връчен на ищцата в предвидения за това срок. Окончателната оценка е потвърдена, съгласно чл. 22, ал. 2 от Вътрешните правила от и.д. главен секретар на ВСС на 06.01.2020 г. и на 13.01.2020 г. е получена лично от Л. К., видно от собственоръчно отбелязаното от нея в атестационния формуляр. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 10.02.2020 г. и е връчена на ищцата на 11.02.2020 г., т.е. едномесечният срок по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ е спазен. За неоснователно е счетено възражението на служителката за неспазена процедура по чл.333 КТ – съдът е посочил, че такава предварителна закрила не е предвидена за прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. При едностранно прекратяване на трудовия договор, правният ефект на прекратяването настъпва, когато писменото изявление достигне до насрещната страна – чл.335, ал.1, вр.с чл.335, ал.2, т.3 КТ. Поради това, обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на ищцата по време на ползван болничен отпуск, не води до незаконосъобразността й. Уреденото в чл.340а, ал. 6 ЗСВ основание за прекратяване на трудовия договор със съдебен служител е специално и поради това работодателят няма задължение да сочи в уволнителната заповед и друго прекратително основание от общите, предвидени в КТ. В случая, в издадената заповед № ВСС-1621/10.02.2020 г. са изложени мотиви, съответстващи на основанието по чл.340а, ал.6 ЗСВ, които позволяват да се провери законосъобразността на уволнението, вкл. и дали са спазени редът, сроковете, условията и процедурата за атестиране, приложени ли са относимите за оценяване показатели съгласно утвърдените правила за атестиране на съдебния служител. В заключение е направен извод, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено законосъобразно и предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ са неоснователни. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. По първия формулиран от жалбоподателката въпрос – при уволнение по чл.340а, ал.6 ЗСВ, ползва ли се служителят от закрилата по чл. 333, ал.1, т.4 КТ – приетото от въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика на ВКС (вж. - решение № 1172/27.10.2008 г. по гр. д. № 3642/2007 г., IV г. о., решение № 107/25.06.2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г., III г. о., решение № 289/ 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г., IV г. о., решение № 332/03.11.2014 г. по гр. д. № 1350/2014 г., IV г. о., определение № 960/27.09.2013 г. по гр. д. № 3331/2013 г., III г. о. и др.). Безпротиворечиво е приемано, че предварителната закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ е приложима за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания (numerus clausus) за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочената разпоредба има императивен характер и приложното й поле не може да бъде разширявано, независимо от субективното мнение на някоя от страните по трудовото правоотношение. В случая, препращата разпоредба на чл. 359 ЗСВ не може да обуслови различен извод, тъй като специалното основание по чл.340а, ал.6 КТ за прекратяване на трудовия договор със съдебен служител не е измежду посочените в чл.333, ал.1 КТ основания, за които е приложима закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Освен това, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, като този е правнорелевантният момент, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд, поради което не е налице основание за селектиране на жалбата по първия въпрос на жалбоподателката. Останалите два въпроса в изложението също не обуславят допускането на касационния контрол, защото не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на жалбата. Съгласно предвиденото в специалния закон (ЗСВ), на основанието по чл.340а, ал. 6 ЗСВ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Други изисквания специалният закон не предвижда и такива не биха могли да се извеждат по аналогия от фактическия състав на общото основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1 т.5 КТ, в какъвто смисъл са доводите в изложението по третия въпрос. Прекратяването на трудовия договор в специалната хипотеза на чл.340а, ал.6 ЗСВ се осъществява при наличието на няколко предпоставки, които като съвкупност следва да са били налице към момента на връчване на заповедта за прекратяване: законосъобразно проведена процедура по атестиране, получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността от съдебния служител и прекратяването да е извършено в едномесечен срок от получаване на окончателната атестационна оценка, след изчерпан ред за оспорването й по вътрешно-административен ред. Негативният резултат от оценяването в атестационния период е материално-правна предпоставка и основание за прекратяване на трудовоправната връзка по реда на чл.340а, ал.6 ЗСВ. Поради това, в производството по трудовия спор на установяване подлежи и съдебният контрол обхваща спазени ли са редът, условията, сроковете, относимите за длъжността комплексни показатели за атестиране и процедурата за атестиране, установени с Вътрешните правила за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Несъгласието на страната с изводите на съда, че в случая атестирането е извършено законосъобразно, при спазване на приложимите правила за сроковете, условията и реда на провеждането му, при което жалбоподателката е получила възможно най-ниската атестационна оценка, респ. доводите й в изложението (по втория въпрос) са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261796 от 16.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 12302/2020 г. по описа на Софийски градски съд. ОСЪЖДА Л. К. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на Висш съдебен съвет – София разноски в размер на сумата 100 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.