5 гр. д. № 2020/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 335 София, 01.07. 2015 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2020/2015 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по подадена от П. М. П. частна жалба срещу решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 299/2014 г. на окръжен съд М., в частта, с която е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу определение от 25.06.2014 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по гр. д. № 70166/2012 г. на Районен съд – Монтана, с което той е осъден да заплати на съделителите Б. Ж. и Л. Ж. сумата 1644.10 лв. и на Й. А. сумата 1201.15 лв., представляващи направените разноски за водене на делото. Решението се обжалва и в частта, с която не е уважено искането на касатора за присъждане на разноските за въззивната инстанция. Ответниците по жалбата не са взели становище. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. За да се произнесе по искането за допускане на касационна проверка съдът взе предвид следното: С определение от 25.05.2014 г., постановено по гр. д. № 70166/2012 г. на РС-Монтана в производство по чл. 284 ГПК, е допълнено решението по извършване на делбата като жалбоподателят е осъден да заплати на Б. Ж. и Л. Ж. сумата 1644.10. лв., а на Й. А. сумата 1201.15 лв., представляващи направени разноски по делото. Съделителите Ж. са представили списък за направените разноски, които включват адвокатско възнаграждение, и разходи за експертизи и преписи от документи. Съделителката А. не е представила списък за разноските. Съдът не е изложил мотиви как е определи частта от разноските, за които е уважил исканията. С въззивното решение е оставена без уважение подадената от касатора частна жалба срещу определението, с което е допълнено първоинстанционното решение в частта за разноските. Допускането до касационна проверка на въззивното решение в тази част се иска по въпросите: 1. имат ли страните в делбеното производство право на разноски за самото извършване на делбата, както и на разноски в случай на отхвърлени заявени от тях претенции по сметките; 2. имат ли право на разноски за въззивното производство ако не са дали повод за образуването му и ако въззивната жалба е оставена без уважение; 3. твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроса как се определя до какъв размер претенцията за разноски е основателна, когато страната не е посочила за всеки от съединените искове какви разноски е направила; 4. – подлежат ли на присъждане направените от съделителите в делбеното производство разноски за адвокат, след като между тях не е имало спор за това че имотите, делба на които се иска, са съсобствени. Поддържа се решаването на този въпрос в нарушение на чл. 355 ГПК отм. и задължителната практика - определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. І. По допускане касационна проверка на въззивното решение в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Ж. направените от тях разноски по делото: С потвърденото от въззивния съд определение касаторът е осъден да заплати половината от направените от Ж. разноски от общата сума, посочена в представения списък. По данни от него и писмените доказателства се установява, че за правна защита тези страни са направили разноски в размер на 2450 лв., а за експертиза за определяне стойността на делбения имот ( 70 лв. + 200 лв. + 30 лв.) и допълнителен депозит от 280.00 лв., от който 30. 00 лв. за експертизата за стойността на имота и 250 лв., за експертизата за оценка на подобренията, по предявения от тях иск по сметките. Останалите суми от общо 285.50 лв. са разноски за вписване на исковата молба, копия от документи и издаване на скици или общо претендираните разноски възлизат на сумата 3288.20 лв. Съдът е присъдил половината от тази сума, като е съобразил нормата на чл. 355, изр. първо ГПК. Налице е основание за допускане касационна проверка по въпросите 1, 3 и 4, които обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК Ж. са направили разноски за правна защита в размер на 2450 лв. и разноски за удостоверения копия от документи, скица, депозити за вещи лица. При определяне размера на дължимите разноски съдът неправилно е включил направения разход за правна защита. В договора за правна помощ не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираните от тези съделители суми като подобрения на съсобствените имоти, която претенция е отхвърлена като неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. В случая претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като този разход следва да се понесе от съделителите както е направен. В случай, че част от него е бил за защита по претенцията за подобрения, то тя е отхвърлена поради което и за нея не се дължат разноски. Неправилно съдът е включил и внесените такси за вещи лица. При определяне на депозита за експертизата за оценка на имотите съдът е определил всяка от страните да внесе такава част, която съответства на правата й в допуснатия до делба имот, което е изпълнено. Депозитът от 250 лв., който е част от посочената в т. 9 от списъка сума от 200.90 лв. е за допусната експертиза за определяне стойността на направените от Ж. подобрения, която претенция е отхвърлена. При тези данни за страните не е възникнало право да претендира направените за вещи лица разноски. Основателна е претенцията за присъждане разноските за вписване на исковата молба и за издаване на удостоверения и скици, които възлизат общо на 285.50 лв. От тази сума касаторът следва да заплати сумата 142.30 лв., която съответства на признатото му право от 1/2 ид. ч. в съсобствеността. На основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК ще бъде допусната касационна проверка на решението, което в тази част има характер на определение. Обжалваното определение ще бъде отменено частично за разликата над 142.07 лв. до присъдения размер от 1644.10. лв. ІІ. По искането за допускане касационна проверка на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Й. А. направените разноски по делото в размер на 1201.15 лв. Допускане на касационна проверка се иска освен по поставените четири въпроса и по въпроса може ли да се допълни решението с присъждане на разноски ако страната не е представила списък на направените такива за производството, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с възприетото в т. 8 на ТР № 6 от 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК и това обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. От доказателствата по делото е установено, че А. не е представила списък на разноските за производството по извършване на делбата и разглеждане претенциите по сметките. Съгласно възприетото в т. 8 на ТР № 6 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС неизпълнението на задължението за представяне на списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Изводът на съда, че искането е допустимо, е направен в съответствие със задължителната практика, поради което поставеният в изложението въпрос не може да се определи като основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Касационна проверка ще бъде допусната на въззивното решение в тази част по разрешения въпрос дали в разноските по чл. 355 ГПК се включва и платеното възнаграждението за един адвокат. Страната Й. А. не е представила списък за разноските. В искането си за присъждането им е поискала да й се присъдят разноските за техническа експертиза и платеното адвокатско възнаграждение. От представения договор за правна защита и съдействие сключен на 12.12.2012 г. с адв. Адв. Г. и К. се установява, че е уговорено и платено възнаграждение от 2000 лв. Страната е направила и разноски за вещо лице в размер на 100.90 лв. за определяне пазарните стойности на допуснатите до делба имоти и в размер на 301.50 лв. по предявената от нея претенция за одобрения. Между страните не е било спорно, че имотите делба на които се иска, са съсобствени помежду им, поради което направените от тях разходи за правна защита и съдействие не се включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка страна в делбено производство има право да претендира. В този смисъл е и разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в ПП ВС № 7/1973 г. Неоснователна е и претенцията за присъждане на разноски за вещо лице. Направените такива за остойностяване на имотите е в размер съответстващ на правата на страната в съсобствеността. Разноските за експертизата за претендираните подобрения не подлежат на присъждане по аргумент за противното от чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като тази претенция е отхвърлена. Налице е основание по чл. 280, ал.1, т . 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението и в тази част. Обжалваното решение ще бъде отменено, като претенцията за разноски следва да се отхвърли изцяло като неоснователна. ІІІ. По частната жалба на П. П. срещу въззивното решение, в частта, с която не е уважено искането му за присъждане на разноски за въззивното производство: Въззивното производство по гр. д. № . № 299/2014 г. на окръжен съд М. е образувано по подадена от Ж. жалба срещу първоинстанционното решение по извършване на делбата, в частта, с която не е уважена претенцията им по сметките – за направените от тях подобрения. Предмет на същото е и подадената от П. П. частна жалба срещу определението за допълване първоинстанционното решение с присъждане на разноските по делото. П. е представил договор за правна помощ от 10.10.2014 г., сключен с адв. Д. Д., от който се установява, че е уговорено и платено възнаграждение от 2000 лв. Съдът е намерил, че не следва да уважава претенцията за разноски на тази страна по съображения, че подадена частна жалба от нея е оставена без уважение. Изводът е незаконосъобразен. Производството по делото се е развило по въззивна жалба подадена от Ж. и по подадената от П. частна жалба. В договора за правна помощ не е направено разграничение какъв е размерът на уговореното възнаграждение за правна защита по въззивната жалба на Ж. и за правна защита по частната жалба на П.. Съгласно т. 11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение следващото се за производството по частната жалба възлиза на 300 лв. Тъй като подадената от П. частната жалба не е уважена по аргумент от чл. 78, ал.1 ГПК той няма право да претендира разноски за производството по нея. На основание чл. 78, ал. 2 П. като ответник по въззивната жалба подадена от Ж., която е оставена без уважение, има право на разноските за производството по нея, които възлизат на сумата 1700 лв. (разликата между платената и дължимата по частното производство). По тези съображения решението в тази част ще бъде отменено и въззивниците Ж. ще бъдат осъдени да заплатят на П. П. сумата 1700.00 лв., разноски за въззивото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : Д. касационна проверка на решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 299/2014 г. на окръжен съд М., в частта, с която е потвърдено определение от 25.06.2014 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по гр. д. № 70166/2012 г. на Районен съд – Монтана, в частта, с която П. М. П. е осъден да заплати на съделителите Б. Ж. и Л. Ж. сумата 1644.10 лв. разноски за производството по делото. ОТМЕНЯВА същото решение в частта, с която е потвърдено определение от 25.06.2014 г. по гр. д. № 70166/2012 г. на Районен съд – Монтана, в частта с която П. М. П. е осъден да заплати на съделителите Б. Ж. и Л. Ж. разноски по делото за разликата над 142.30 лв. до присъдената сума от 1644.10 лв. ОТМЕНЯВА същото решение в частта, с която е потвърдено определение от 25.06.2014 г., постановено в производство по чл. 248 ГПК по гр. д. № 70166/2012 г. на Районен съд – Монтана, в частта, с която П. М. П. е осъден да заплати на Й. А. сумата 1201.15 лв. разноски за водене на делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. А. за присъждане на разноски за производството по делото като неоснователно. ОТМЕНЯВА решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 299/2014 г. на окръжен съд М., в частта, с която е оставено без уважение искането на П. П. за присъждане на разноски за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Б. Б. Ж. и Л. С. Ж., двамата от [населено място], [улица] да заплатят на П. М. П. от [населено място], [улица], вх. В, ап. 32 сумата 1700.00 (хиляда и седемстотин) лева разноски за въззивното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: