Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 21 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на пети юни, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №779 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия А. М. К. срещу решение №181 от 24.03.2014 г., постановена по ВНОХД №40/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С присъда №1 от 10.01.2014 г., постановена по НОХД №97/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 13.07.2013 г. в [населено място], на [улица] по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви Р. М. Б., като деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, като на основание чл. 116, ал.1, т.11, във вр. с чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.58, б.“а“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение е изменена постановената първоинстанционна присъда, като наложеното на подсъдимия К. наказание е увеличено от седем на десет години „лишаване от свобода“. В останалата й част присъдата е потвърдена. В касационната жалба се поддържа, че отмереното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Твърди се, че при определянето му не е отчетено това, че той е оказал пълно съдействие на разследващите органи, признал се е за виновен по повдигнатото му обвинение, както и младостта на К., липсата на настъпили вредни последици и психичното състояние, в което се е намирал при извършване на престъплението. На тези основания се моли да бъде изменен постановения съдебен акт, като на подсъдимия бъде наложено по- леко наказание. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба. Твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо и предлага то да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение дава заключение, че определеното на подсъдимия наказание е справедливо и съответства на извършеното престъпление. Предлага касационната жалба да не бъде уважавана. Подсъдимият К. моли да бъде намалено наказанието му. Твърди, че родителите му са сами и няма кой да се грижи за тях. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд възприе изцяло изводите на въззивната инстанция по отношение на отчетените при определяне на наказанието на подсъдимия К. смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени младата му възраст и психично заболяване- дисоциално личностово разстройство, от което той страда. Законосъобразно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия, лошите му характеристични данни, сравнително високата степен на лична обществена опасност, изразила се в ярко демонстрираното агресивно поведение, не само по отношение на пострадалия, но и по отношение на трети лица на инкриминираната дата и в множество случаи преди това. Правилно е оценено и конкретното инкриминирано деяние, като е съобразено обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл множество удари с нож в жизненоважни части на тялото на пострадалия Б., както и това, че не неговите действия са били причина престъплението да не бъде довършено. Ето защо е верен извода на въззивния съд е, че липсват както основанията за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, така и тези, даващи основание да се приложи нормата на чл.58, б.“а“ НК. Правилно решаващият съд е приел, че наказанието на подсъдимия К. трябва да бъде определено в рамките на санкционната част на чл.116, ал.1 НК и впоследствие да бъде редуцирано на основание чл.58а НК. Настоящият съдебен състав не може да възприеме оплакването, че не е ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното съдействие от страна на подсъдимия на разследващите органи и направените в хода на производството самопризнания. При внимателно запознаване с материалите по делото се установява, че в хода на досъдебното производство подсъдимият не е признал пред разследващите органи извършването на престъплението, като в обясненията си е поддържал, че е бил нападнат от група лица, между които и пострадалия и му е нанесъл удари в опит да се отбранява. К. е признал фактите, отразени в обвинителния акт, едва в хода на съдебното производство и то с оглед развитие на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Така направеното признание е задължително условие производството да се развие по реда на чл.371, т.2 НПК, както и основание да се редуцира, наложеното на К. наказание по реда на чл.58а НК. Ето защо това обстоятелство не трябва да се отчита като смекчаващо отговорността на подсъдимия и не може да бъде основание за допълнително намаляване на наказанието му. Не могат да бъдат възприети оплакванията за необходимост от приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Правилно въззивният съд е приел, че по делото липсват както изключителни, така и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а и предвиденото в чл.116, ал.1 НК наказание не е несъразмерно тежко. Верни са изводите на съда, че евентуалното редуциране на наказанието, наложено на К. би било несъответно на извършеното от него престъпление и би било несъобразено с данните, досежно личността му. Касационната инстанция приема, че евентуалното намаляване на наказанието на подсъдимия не би било адекватно и с оглед необходимостта от постигане на целите на чл.36 НК. В тази връзка трябва да се посочи и това, че подсъдимият е няколкократно осъждан, като предходните му наказания са били очевидно снизходителни и изтърпяването им не е довело до неговото поправяне и превъзпитаване. Ето защо налагането на поредно снизходително наказание не би постигнало целите на специалната и генералната превенция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №181 от 24.03.2014 г., постановена по ВНОХД №40/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.