Ключови фрази
Нищожност * намаляване на завещателно разпореждане


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

С., 18.03. 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1063/2013 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 678 от 30.05.2013 г. по касационна жалба на Х. В. Г. чрез пълномощник адвокат Р. Т. - Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 03.07.2012 г. по гр. дело № 6738/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 07.03.2011 г. по гр. дело № 19009/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която са намалени завещателните разпореждания на М. Д. М.-Г. направени в полза на П. С. Р. до размера на 1/2 идеална част на запазената част на Х. В. Г. и вместо това е отхвърлен иска по чл. 30, ал. 1 ЗН предявен от Х. В. Г. против П. С. Р. за намаляване на завещателни разпореждания в саморъчно завещание от 05.08.2007 г. изготвено от Л. - М. Д. М.-Г., обявено с протокол на нотариус Ж. Б., рег. № 003 от 01.03.2010 г. по н. д. № 3/2009 г.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане - дали е универсално завещание или завет по иск за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част.
С Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. ОСГК на ВКС по поставения материалноправен правен въпрос в т. 4 е прието, че изискването за приемане на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално, в която хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник, а не на кредитор на наследството, както и когато завещание, което не е било известно е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.
С обжалваното решение е прието, че завещателката не е има братя и сестри или възходящи и единствения наследник по закон е нейният съпруг - ищецът по делото; ответницата е дъщеря на нейна първа братовчедка и съобразно чл. 9 ЗН не е призована към наследяване, поради което за успешното упражняване на иска за намаляване на завещателните разпореждания предявен от наследник по закон спрямо лице, което не е от кръга наследници призовани към наследяване е необходимо наследството да е прието от ищеца по опис, каквито доказателства не са представени по делото. Това е дало основание съдът да отхвърли иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се нарушаване на материалния закон - завещанието в полза на ответницата е универсално; в този случай не е необходимо наследството да е прието по опис, независимо дали лицето, в чиято полза е завещанието е от кръга на наследниците по закон или не е такъв и нарушаване на процесуалния закон - по делото няма изготвен доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК, нито извършени действия от страна на съда по ал. 2 и ал. 3 на чл. 146 ГПК.
Ответницата оспорва касационната жалба. Поддържа, че завещанието от 05.08.2007г. не е универсално, тъй като в същото не били изброени земеделските земи и влоговете, за наличието на каквито има данни в предходни завещания от наследодателката.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
По оплакването за нарушения на процесуалния закон.
П. решение е било обжалвано от касатора, който с въззивната жалба е навел оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - липса на извършен доклад по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд. Това оплакване не обсъдено от въззивният съд.
С тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 2 е прието, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно. Когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК. В тези хипотези въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път във въззиното производство.
От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд не е извършил доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК, нито е изпълнил задълженията си по ал. 2 - да укаже на страните, за кои от твърдените факти не сочат доказателства. При изведено обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд е следвало с оглед насрещните твърдения да укаже на всяка страна подлежащите на доказване факти и обстоятелства, за да може страната да предприеме съответните процесуални действия за попълване на делото с доказателства релевантни за спора, което не е направено. Когато нарушението се е отразило върху правилността на решението то е съществено. Такъв е настоящия случай.
По иска за намаляване на завещателното разпореждане ищецът поддържа, че завещанието е универсално, с оглед употребения в завещанието израз, че завещателката предоставя на ответницата „цялото си недвижимо и движимо имущество”.
Ответницата поддържа, че след израза „цялото си недвижимо и движимо имущество:” завещателката е изброила апартамент и движимите вещи в описания апартамент с твърдение, че освен описаното имущество завещателката е притежавала и други недвижими и движими вещи, което изключва универсалния характер на завещанието.
Въпросът, от който зависи изхода на спора по предявения иск, е за характера на завещанието - общо или частно. По този въпрос няма дадени указания, няма и произнасяне. След като ответницата е оспорила характера на завещанието като общо в нейна доказателствена тежест е да установи обема на наследственото имущество към момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателката. Ако по делото е изяснен обема на наследственото имущество, от този факт могат да се направят изводи дали едно завещание съдържащо изброяване на конкретни имущества е общо или частно. Установяването на тези обективни факти са от значение за изясняване характера на завещателното разпореждане при тълкуване волята на завещателката, респ. от разрешаването на въпроса за характера на завещателното разпореждане зависи дали ищецът като наследник по закон със запазена част е следвало да приеме наследството по опис по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
За установяване на тези обстоятелства се налага извършването на нови съдопроизводствени действия - разпределяне на доказателствената тежест и събиране на доказателства относно обема на наследственото имущество към момента на откриване на наследството.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени и на основание чл. чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА въззивно решение от 03.07.2012 г. по гр. дело № 6738/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ