5 Р Е Ш Е Н И Е № 743/10 г. С., 14.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1720/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № 271 от 23.07.2009 г. по гр.д.№ 66/2009 г. на Б. окръжен съд е признато за установено, че Х. Б. М. е собственик на 1/3 от 25,92 % идеални части, а Ж. М. и М. М.- общо на 1/3 от 25,92 % идеални части от таванското подпокривно пространство, включващо две тавански стаи на сградата, построена в УПИ VІІ- 3063 в кв.104 по плана на[населено място] и е осъдил ответниците Е. Б. М. и С. Б. М. да предадат на ищците тези идеални части от имота. По жалба на ответниците с определение № 507 от 11.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд по въпроса за статута на подпокривното пространство и във връзка с твърдяно противоречие с ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС. Ищците оспорват жалбата, като от своя страна обжалват решението само относно размера на признатите им идеални части от подпокривното пространство. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е безспорно установено, че имотът представлява дворно място с няколко постройки, като предмет на спора са т.н. стара страда с площ 120 кв.м. и новата пристройка до нея от 34 кв. м. и по- точно техните подпокривни пространства. Дворното място и старата сграда са принадлежали на Х. А., починал през 1975 г. През 1948 г. по реда на ЗОЕГПНС от него са били отчуждени едно от дюкянските помещения, намиращи се на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/6 ид. ч. от общите части и от дворното място. А. е починал през 1975 г. и оставил за наследник дъщеря си Л. Н., като първият ищец и ответникът са нейни синове, а вторият и третият ищец- наследници на починалия й трети син А. М.. През 1978 г. Л. Н. се снабдява с нотариален акт за имота / без одържавената част/, като след това прехвърля на сина си Е. втория жилищен етаж от сградата, а другите две дюкянски помещения продава по реда на 60 ПМС. Въз основа на строително разрешение № 125 от 8.08.1980 г. Л. Н. е направила пристройка към жилищната сграда, с площ 34 кв.м., която прехвърлила с нот. акт № 308/ 91 г. също на сина си Е. М., като двете сгради на ниво втори етаж са обединени като едно жилище, с общо таванско подпокривно пространство. Не е спорно по делото, че в това пространство Е. М. е обособил и ползва две стаи, които са предмет на претенция от страна на ищците. След одържавяване и продаване на дюкянските помещения в сградата е възникнала етажна собственост, тъй като отделните обекти са принадлежали на различни собственици- на Л. Н. / а след това на сина й Е./ и на държавата, а след реституцията обектите на държавата са преминали в собственост на всички наследници на Л. Н.. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно чл.38 от ЗС общите части на сграда, която е в режим на етажна собственост, биват такива по естеството си или по предназначение. Общите части поначало имат несамостоятелно значение, следват главната вещ и не могат да се делят. При спор относно дяловете на отделните собственици той се решава по реда на чл.40 ЗС, но дяловете не могат да се прехвърлят отделно или да бъдат предмет на самостоятелен ревандикационен иск. Относно подпокривното пространство с ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че ако представлява само пространство /обем/ между последната етажна плоча и покрива, то е обща част по естеството си, но когато има нужната височина и в него могат да се изградят складови помещения, трябва да се приеме, че е обща част по предназначение. Промяната в предназначението може да се извърши по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им- ТР № 39/87 г. на ОСГК на ВС. Общите части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност. С оглед на този режим на подпокривното пространство в настоящия случай следва да се приеме, че е било налице подпокривно пространство от втория вид, чието предназначение е променено от единия от собствениците- Е. М., и тъй като няма данни към момента на преустройството другият собственик- държавата, да се е противопоставяла, следва да се приеме, че промяната в предназначението на таванския етаж е станало със съгласието на двамата собственици на обекти в сградата. Отделно от това има данни, че държавата е прехвърлила на Е. М. участието си в така променените общи части от 1/6 ид.ч. с договор от 22 октомври 1987 г. Дори и да се игнорира обаче това прехвърляне и да се приеме, че частта на държавата е преминала след реституцията в полза на всичките наследници на Л. М. Н., следва да се уважи направеното от ответниците възражение за придобиване по давност на идеалните части на другите наследници, тъй като от разпитаните свидетели е установено, че от изграждането им /респ.от възстановяването през 1992 г./ тези обекти се владеят и ползват от Е. М. със съзнанието на собственик, без да има спорове между наследниците- св.К., А. / разпитани пред въззивния съд/ и св.Ш., Зърнев, Ч. /л.144-151 от първоинстанционното производство/, като в същото качество на собственик Е. е допуснал за известен период и брат си Х. да ползва една от таванските стаи за ателие- св.Зърнев. Според заключението на в.л. инж.Хр.Г./ л.175 от гр.д.№ 640/ 2003 г./ помещенията отговарят на изискванията на строителните правила и норми за таванска стая и складово помещение. С оглед на горните данни следва да се приеме, че след промяна в предназначението му и придобиване на частите на другите съсобственици от един от тях- ответникът Е. М., подпокривното пространство с обособените в него две помещения е престанало да бъде обща част на сградата и ответниците нямат дял в нея, поради което искът им за определяне размера на тяхното участие и предаване на владението им е неоснователен и следва да се отхвърли. Останалата част от подпокривното пространство, представляваща незастроеният обем между последната етажна плоча и покрива и служеща само като изолация между тях и за достъп до покрива, остава със статут на обща част, но по естеството си, поради което самостоятелен иск за присъждане на идеални части от това пространство е недопустим и постановеното в тази смисъл решение следва да се обезсили. Постановеното от въззивния съд решение за уважаване на иска е неправилно, в нарушение на материалния закон и противоречи на ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС. Направени са и необосновани изводи относно възражението на ответниците за придобиване по давност частите на другите сънаследници в подпокривното пространство. На основание чл.283, ал.2 ГПК решението следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне на иска, както и обезсилване на решението за част от претенцията, която е била недопустима. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 271 от 23.07.2009 г. по гр.д.№ 66/2009 г. на Б. окръжен съд в частта, с която е признато за установено, че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици на 2/3 от 25,92% ид. ч. от таванско подпокривно пространство на сградата в УПИ VІІ-3036 кв.104 по плана на[населено място] и ответниците Е. М. и С. М. са осъдени да им предадат владението на тези идеални части и прекратява производство по делото по отношение на този иск. ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която е признато за установено, че Х. М., Ж. М. и М. М. са собственици на 2/3 от 25,92% ид. ч. от две стаи, изградени в таванското подпокривно пространство на сградата в УПИ VІІ-3036 кв.104 по плана на[населено място] и ответниците Е. М. и С. М. са осъдени да им предадат владението на тези части, както и в частта относно разноските и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Б. М., Ж. Б. М. и М. А. М. против Е. Б. М. и С. Б. М. за признаване на ищците за собственици на 2/3 от 25,92 % ид. части от две стаи, изградени в подпокривното пространство на сградата в УПИ VІІ-3036 в кв.104 по плана на[населено място] и за предаване владението на тези части от имота. ОСЪЖДА Х. Б. М. от[населено място], ул. „П. С.”, № 18, ет.6, ап.2 и Ж. Б. М. и М. А. М. от с.гр., [улица] да заплатят на Е. Б. М. и С. Б. М. разноски по делото за всички инстанции в размер на 610 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: