Р Е Ш Е Н И Е № 95 София,09.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 548 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. К. Т. М. и И. А. М. са подали касационна жалба срещу решение № 1733 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 1549 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] . С определение № 1083 от 15.11.2011 г. по гр.д. № 548 от 2010 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : Допустимо ли е да се предявява отрицателен установителен иск при влязъл в сила план за новообразуваните имоти ако правото на собственост на ответника не е било оспорено по реда на § 4”и” от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 35 от ПЗР на ЗСПЗЗ; Вторият поставен въпрос е започнала ли е да тече придобивна давност в полза на ползувателите от момента на заплащането на цената на ползваното от тях място съобразно изготвеният оценителен протокол и те станали ли са добросъвестни владелци; Третият въпрос е как следва да се разпредели доказателствената тежест при оспорване на издаден индивидуален административен акт , който е официален документ; Индивидуалният административен акт в частта, с която е установил ,че в мястото съществува сграда представлява ли официален свидетелстващ документ. Ответницата А. Д. Д. е оспорила жалбата. Ответниците К. Д. Р. и Д. С. Д. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените доводите да страните и данните по делото приема следното : Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, постановен от въззивната инстанция, който е неблагоприятен за тях , в законният едномесечен срок. Варненският окръжен съд е споделил съображенията на първата инстанция и разглеждайки спора по същество е намерил, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е допустим и основателен . С решение № ........ от ............. г. на ОСЗГ, [населено място] е възстановено на основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. Д. Д. , б.ж. на [населено място], починал на 25.04.1977 г. правото на собственост в реални граници върху нива с площ от 13 600 кв.м. Изследвано е и правопогасителното възражение на ответниците , които са заявили ,че са придобили правото на собственост на част от реституираният в полза на ищците имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. На К. Т. М. с протокол №......... от .............. г. по реда на 26 ПМС от 1987 г. е било предоставено право на ползване върху земя от 600 кв.м. в м. “П.” , което е било удостоверено по делото с у-ние №............. от ......... г. Изготвен е оценителен протокол № ........... от ................ г. и имота е бил оценен на 360 000 лв.С две вносни бележки от 23.08.1995 г. сумата е била внесена . Основно спора е възникнал досежно обстоятелството съществува ли е постройката за която говорят част от свидетелите и която е съобразена с оценителния протокол. В представеният оценителен протокол № 2183 от 15.07.1994 г. , изготвен от Комисия, която е назначена по реда на чл.26 ППЗТСУ е посочено, че към датата на съставянето му в имота е установено наличие на сграда с площ от 12,5 кв.м. Този оценителен протокол представлява официален свидетелстващ документ , тъй като е съставен от орган, предвиден в закона, който е натоварен с конкретни властнически правомощия, съставеният от него документ е в рамките на определената му компетентност - § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Това определение е заложено в разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК , която преповтаря аналогичната разпоредба в отменения Гражданско процесуален кодекс. При оспорване на констатациите, направени в този официален свидетелстващ документ, доказателствената тежест за установяване неговата неистинност е възложена на страната , която го оспорва, т.е. в конкретния случай на ищците- чл.193, ал.3, пр.1 ГПК. В него обаче не е посочено дали сграда отговаря на изискванията на закона, които са отрицателно формулирани в тълкувателната норма на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ и които дават основание при съвпадението на останалите законови условия да се преобразува правото на ползване в право на собственост. Предвид обстоятелството, че протокола е съставен през 1994 г. е било необходимо допълнително изясняване дали сградата е съществувала и към 31.03.1991 г. По тези въпроси е било належащо да се съберат допълнителни доказателства, което съдилищата са сторили . Кои доказателства писмени и гласни ще кредитира съда обаче е въпрос на вътрешно убеждение. Предмет на отрицателният установителен иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е било установяването нищожността на предоставеното право на ползване и срока за предявяването му е изтекъл . Наличието на елементите от фактическият състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително и съществуването на право на ползване е възможно и необходимо да бъде установено , когато правопогасителното възражение се основава на твърдението, че имота се държи по силата на право на собственост, което е възникнало на това основание. Отрицателният установителен иск е допустим и когато е изготвен и утвърден плана на новообразуваните имоти. Последният поставен въпрос на които следва да бъде отговорено е дали е възможно ако е нарушен фактическият състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , лицата да се позоват на придобиването на имота по реда на чл.79, ал.2 ЗС , т.е. да станат собственици с изтичането на кратката петгодишна давност. Настоящият състав намира, че отговора на този въпрос е отрицателен. Приложението на чл.79, ал.2 ЗС предполага съществуването на друго правно основание за придобиването на абсолютното вещно право, което да страда от порок на формата или при което праводателя да не е бил собственик. Предполага и изначална добросъвестност, видяна пред призмата на чл.70, ал.1 и 2 ЗС. В конкретния случай обаче е констатирана липсата на елемент от фактическият състав , при кумулативната наличност на който е възможно да се преобразува ограниченото вещно право на ползване в право на собственост, т.е. не са налице изискванията на чл.79, ал.2 ЗС. Решението е правилно и съобразено със съществуващата съдебна практика, поради което следва да се остави в сила . По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 1733 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 1549 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] . РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: