Решение по т.д.№ 340/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 47 С., 23,07,2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при участието на секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 340 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Б. Д. срещу Решение № 877 от 22.11.2010 год. по гр.д.№ 467/2010 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е потвърдил Решение № 1372 от 29.03.2010 год. по гр.д.№ 1061/2008 год. на Софийски градски съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за неоснователен предявеният от Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., претърпени в резултат на ПТП от 27.10.2005 год. В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснато нарушение на процесуалните правила при преценката на доказателствата по делото. Искането е за касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск, ведно с лихви и разноски. Ответникът по касация [фирма] не изразява становище. Касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по правния въпрос „Включва ли се решението по чл.78а НК в обсега на чл.300 ГПК”. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 27.10.2005 год. Няма спор, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при З. [фирма] (сега [фирма]), както и че в резултат на произшествието, на Б. Д. са били нанесени телесни увреждания, които са му причинили значителни болки и страдания. За да отхвърли иска, СГС е приел, че не следва бъде ангажирана отговорността на застрахователя, поради това, че вина за настъпилото ПТП има Д. в качеството на водач на мотоциклет „К.” G., а не водачът на застрахования при ответника автомобил „Т. Л. К.” В. В.. Липсата на вина на В. е установена с влязлото в сила Решение от 18.05.2007 год. по НАХД № 12448/2006 год. на Софийски районен съд, 20 с-в, постановено по внесено от СРП Постановление по чл.78а НК. Въззивният съд се е позовал на това, че с влизане в сила на решението по чл.78а НК, спорът за вината на В. за настъпването на ПТП е преклудиран. Произнасянето по въпроса „Включва ли се решението по чл.78а НК в обсега на чл.300 ГПК” е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради обстоятелството, че с постановено по реда на чл.290 ГПК Решение № 175 от 22.10.2009 год. по т.д.№ 312/2009 год., състав на ІІ т.о. на ВКС се е произнесъл по същия правен въпрос, приемайки, че постановеното при условията на чл.78а НК влязло в сила решение няма обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца. Настоящият съдебен състав е допуснал повторно произнасяне по същия въпрос с оглед евентуалните последици по чл.292 ГПК, съобразно разясненията за прилагането на този процесуален ред, дадени с ТР № 2 от 28.09.2011 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като становището му е, че влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Това становище се основава на следното: Вярно е, че използваният в чл.300 ГПК, респ. в чл.222 ГПК (отм.) термин за акта на наказателния съд, преклудиращ спора пред гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е „присъда”. Като правораздавателен акт, обаче, присъдата е видово понятие по отношение на родовото такова – решението на наказателния съд при произнасяне по посочените по-горе въпроси – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и произнасянето на ВС на НРБ с ППВС № 7/1985 год. и на ВКС с ТР № 1/2011 год. на ОСНК. Вярно е, че по отношение на решението, постановено по реда на чл.378 ал.4 НПК вр.78а НК, в Наказателно-процесуалния кодекс не се съдържа същото изрично препращане към последиците на влязла в сила присъда, както препращането по чл.383 ал.1 НПК по отношение на определението по чл.382 ал.9 вр.ал.7 НПК. Това, обаче, не следва да се тълкува в смисъл, че значение на влязла в сила присъда има само определението за одобряване на споразумението, но не и решението по чл.378 ал.4 НПК вр.чл.78а НК. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в конкретния случай). Деянието си остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл.378 ал.4 т.2 НПК има значението на оправдателна присъда. Това е приложимо и в случаите когато разглеждането му е внесено по реда на чл.375 НПК с постановление на прокуратурата, както е в случая. Другата специфика е, че в производството по чл.78а НК не се допуска разглеждането иск за гражданскоправните последици от деянието. В този смисъл е бил сезиран и наказателният съд по н.д.№ 581/2005 год. на ІІІ н.о., но с Решение № 1086/04.01.2006 год., съставът е изложил и общи съображения за последиците от решението с каквото искане не е бил сезиран. Съдържащото се в мотивите произнасяне по прилагането на чл.222 ГПК (отм.) по отношение на решението по чл.78а НК е извън предметните предели на спора с който наказателният съд е бил сезиран. С оглед отговора на поставения правен въпрос, въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила, доколкото отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” е производна от отговорността на водача на застрахования при него лек автомобил. Разноски за настоящата инстанция от страна на ответника по касация не са претендирани и такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 877 от 22.11.2010 год. по гр.д.№ 467/2010 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.