Р Е Ш Е Н И Е № 459 София, 21 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1263 по описа за 2013 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК. По обвинителен акт, внесен с Вх.№ 619 от 06.02.2012 г. било образувано нохд № 62/12 г. по описа на Окръжния съд – гр.Кюстендил. С определение от 29.03.2012 г. на основание чл.288, ал.1 НПК, КОС прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила ограничаващи правото на защита на подсъдимите В. Ц. Ф. и Й. В. Ф.. С присъда № 30 от 26.10.2012 г. по нохд № 159/12 г. КОС осъдил/оправдал подсъдимите, както следва: Подс.В. Ф. : 1) за деяние, извършено на 16.06.2010 г. е осъдена на основание чл.131, ал.2, т.2 (ред. Дв.бр.26 от 2010 г.), във връзка с чл.130, ал.1, чл.2, ал.1, чл.36,37 и 54 НК на 4 години лишаване от свобода, като е оправдана по първоначално предявеното й обвинение по чл.116, ал.2 (ред.Дв.бр.27 от 2009 г.), във връзка с чл.115, чл.18, ал.1 и чл.2, ал.1 НК; 2)за деяние, извършено на 16.06.2010 г. е осъдена на основание чл.234, ал.2, т.3, във връзка с чл.234, ал.1, чл.20, ал.2, чл.36, чл.37 и чл.54 НК на 4 години лишаване от свобода и на лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 4 години; 3) за деяние, извършено на 16.06.2010 г., е оправдана по първоначално предявеното й обвинение по чл.339, ал.1, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.20, ал.2 НК; 4)на основание чл.23, ал.1 НК КОС наложил на подсъдимата едно общо наказание, най-тежкото, а именно 4 години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 4 години; 5)на основание чл.61, т.2, във връзка с чл.60, ал.1 ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и постановил това да стане в затвор от закрит тип; 6)на основание чл.59, ал.1 НК съдът приспаднал времето, през което подс.В.Ф. е била задържана по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.06.2010 г. – при изпълнение на наказанието лишаване от свобода; 7)на основание чл.68, ал.1 НК КОС привел в изпълнение наказанието по влязлата в сила на 03.12.2008 г. присъда по нохд № 450/06 г. на ДРС, с която на подс.В.Ф. е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като определил то да се изтърпи в затвор от закрит тип при първоначален строг режим; 8)на основание чл.45 ЗЗД КОС осъдил подсъдимата да заплати на Д. В. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2010 г. до окончателното изплащане, както и сторените деловодни разноски за 550 лева, като предявеният граждански иск за разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Подс.Й. Ф.: 1)за деяние, извършено на 16.06.2010 г. е осъдена на основание чл.234, ал.2, т.3, във връзка с чл.234, ал.1, чл.20, ал.2, чл.36, чл.37 и чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода и на лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 4 години; 2)на основание чл.66, ал.1 НК КОС отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила; 3)за деяние, извършено на 16.06.2010 г. подсъдимата е оправдана по първоначално предявеното й обвинение по чл.339, ал.1, във връзка с чл.2, ал.1 и чл.20, ал.2 НК; КОС се произнесъл по разноските по делото, които възложил в тежест на двете подсъдими, солидарно, както и относно държавната такса за уважения граждански иск, присъдена за сметка на подс.В.Ф.. На основание чл.53, ал.1, б.”а” НК КОС отнел в полза на държавата два броя ножове, собственост на подс.В.Ф., послужили за извършване на умишлено престъпление, а на основание чл.53, ал.2, б.”а” НК отнел в полза на държавата 5 броя ловни патрони, конкретизирани по модел и калибър. Отделно съдът постановил след влизане на присъдата в сила останалите веществени доказателства – 1 брой куршум и гилза, да се унищожат. С решение № 152 от 24.04.2013 г. по внохд № 212/13 г., образувано по протест на прокурора и жалби на двете подсъдими, Апелативният съд-гр.София изменил присъдата, като намалил наказанията, наложени на двете подсъдими, съответно: на подс.В.Ф. – 1) за престъплението по чл.131 НК от 4 на 3 години лишаване от свобода; 2) за престъплението по чл.234 НК от 4 на 3 години лишаване от свобода; 3)определеното по реда на чл.23 НК общо наказание за нея от 4 на 3 години лишаване от свобода; на подс.Й.Ф. - наложеното й наказание за престъплението по чл.234 НК е намалено от 3 на 2 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на КОС е потвърдена. Въззивното решение е оспорено пред настоящата инстанция от прокурора и двете подсъдими. С протеста се претендира наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест. В подадената от подсъдимата В.Ф. жалба и допълнения към нея, се заявява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК, с алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията при условията на чл.55 НК, както и намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Пред ВКС подсъдимата и защитата й поддържат жалбата и допълненията. Подс.Й.Ф. също смята, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила и „непрецизност”, при което иска да бъде оправдана. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимата и защитата й. Страните, съответно, изразяват становища за неоснователност на подадения протест, респ. за неоснователност на подадените жалби. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: По протеста: Протестът е неоснователен. От изложените в протеста съображения следва, че се оспорва оправдаването на подсъдимата В.Ф. по първоначално предявените й обвинения по чл.116 и чл.339 НК, както и оправдаването на подс.Й.Ф. по обвинението по чл.339 НК. Наред с това се поддържа, че въззивният съд не е имал основания да намалява размера на наказанията лишаване от свобода, спрямо двете подсъдими. Иска се връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимите по обвиненията, по които понастоящем са оправдани, както и за увеличаване размера на наказанията лишаване от свобода. Оправдаването на подс.В.Ф. по обвинението по чл.116 НК е било оспорено пред САС, който е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.339, ал.2 НПК – внимателно е преценил поставените на вниманието му доводи срещу това решение на първостепенния съд и след прецизна оценка на установените по делото факти е утвърдил последното, с известен коректив, който поначало не се отразява на изхода на делото в тази му част. Прокурорът не оспорва фактите, приети за установени от въззивния съд и в техните рамки претендира, че извършеното от подс.В.Ф. спрямо св.Д.С. очертава престъпния състав по чл.116, във връзка с чл.18 НК, като игнорира съображенията на предходните инстанции, в тяхната детайлност, както и показанията на св.Д.С. и част от експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза, относно възможностите на същата подсъдима, предвид имобилизацията на двете й ръце. Първият достатъчно ясно е изяснил начина по който подс.В.Ф. е посегнала към него (право напред – с цел „промушкване”), а вторият - че възможностите й за натиск с ръцете са силно нарушени, като в конкретния случай очевидно е била силно затруднена да упражни натиск, необходим за промушването. Друг е въпросът, че проявената от двете подсъдими невъздържаност и агресия ( не само спрямо св.Д.С., но по напред и спрямо други лица, различни от него), има своето обяснение. Намирането, описът и отнемането на тетрадките, сериозно е застрашавало техните интереси и поради това са предприели физически и вербални действия за да препятстват дейността на органите на Полицията. В т.9 от досъдебното производство е приложено постановлението на КОП от 14.09.2011 г., с което материалите по делото, касаещи обвиненията по чл.116,234 и 339 НК са отделени и е образувано ново досъдебно производство срещу двете подсъдими за престъпление по чл.252, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 НК. Що се отнася до възражението, свързано с обвинението по чл.339 НК, спрямо двете подсъдими, ВКС установи, че съображенията на САС относно наличието на условията на чл.9, ал.2 НК са игнорирани, а към тях няма какво да се добави. Изводите на прокурора, които се поддържат и сега, са предположителни и като такива не могат да бъдат споделени от касационната инстанция. Корективът в размера на наказанията лишаване от свобода, внесен от САС с оспореното решение, се атакува повече от формално и това е видно от изложени в протеста данни, в подкрепа на ангажираното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК – „...неправилно е приел наличието на основания за намаляване на размера на наложените наказания...по този начин САС е определил наказания, които явно несъответстват на степента на обществената опасност на деянията, а по отношение на подс.В.Ф. и по отношение на дееца....подсъдимата е осъждана за престъпления против личността и собствеността, което свидетелства за трайно изградени престъпни навици у подсъдимата. Неналагането на наказание, което да бъде изтърпяно ефективно до момента не е дало положителен резултат за поправяне и превъзпитание на подсъдимата”. Очевидно е, че конкретни данни спрямо подс.Й.Ф. не се сочат, а спрямо подс.В.Ф. се акцентира на съдебното й минало, което определено не е игнорирано от съда по същество, а е отчетено адекватно на обективното му значение. ВКС не установи наказанията на подсъдимите, след намесата на въззивния съд да са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи по вид, размер и начин на изтърпяване. По жалбата на подс.В.Ф.: Жалбата е неоснователна. Възраженията, свързани с процесуалното развитие на делото, неговия ход на досъдебното производство, няма как да получат отговор от настоящата инстанция, доколкото не са от кръга на обстоятелствата от значение за правилното решаване на това дело - тези по чл.102 НПК. Изложените в писменото допълнение съображения по своето естество са на плоскостта на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, респ. те оспорват процесуалната издържаност на дейността на съда по доказателствата. ВКС не установи при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Свързано с поставените на вниманието на настоящия състав на ВКС данни, от страна на жалбоподателката, съображенията за това са следните: Не намира опора в данните по делото твърдението, че изводите на съда по фактите се основават единствено и само върху показанията на свидетелите по делото, които са участници в процесуалните действия, извършвани последователно на установените места. Най-напред трябва да се посочи, че за нито един от разпитаните свидетели, не се установява наличието на условията на чл.118, ал.1 НПК. От друга страна, доказателствената съвкупност по делото, надлежно събрана, проверена и оценена от решаващия съд, включва не само тези гласни доказателствени източници, но и други такива, множество писмени и веществени доказателства. Налице са и многобройни експертни заключения, подпомогнали съда при изясняване на един или друг въпрос, от значение за достигане до обективната истина. Вярно е, че инкриминираните по делото вещи не са изследвани за наличието или не на дактилоскопни следи по тях, но това не е злепоставило изясняването на обстоятелствата по чл.102 НК. Изводът относно авторството на деянието не е непременно свързан с установяването на физически контакт между дееца и инкриминираната вещ. Същият извод може да бъде направен и въз основа на други доказателства, произтичащи от други доказателствени изочници, стига те да са позволени от процесуалния закон, а конкретният случай е тъкмо такъв. По идентичен начин стоят нещата и относно неизследването на значката на св.Д.С. и нейната опаковка. Възражението, че протоколите за извършените претърсвания не отразяват вярно редът, по който са осъществявани, не се подкрепя от доказателствата по делото. Същите протоколи са надлежно оформени, подписани и одобрени от съответния съд и липсват данни, съдържанието им да не отговаря на обективната действителност. Неоснователно е и възражението, че тези процесуално-следствени действия са осъществявани едновременно на съответните места, което добре е видно от протоколите, в които са отразени, съобразно изискванията на закона. Възражението, свързано с алкохолното съдържание на инкриминираните туби, не държи сметка за това, че същото съдържание може да бъде установено и посредством технически средства, а не само чрез химическа експертиза, каквото е сторено в настоящия случай, при огледа на веществените доказателства. Показанията на свидетелите, изяснили какво са закупували от двете подсъдими, не се възприемат от жалбоподателката, тъй като според нея те са в конфликт с майка й, а двама от тях не са влизали в магазина на семейството (в широкия смисъл на думата), поради което съдът не е следвало да им дава вяра. ВКС не установи САС да е имал основание да не кредитира показанията на тази група свидетели, защото не са установени и липсват данни за съмнение и други причини, мотивирали ги да възпроизведат пред съда известни им факти и обстоятелства, от значение за делото. Така направеното от подс.В.Ф. възражение не намира подкрепа в останалата част от съвкупния доказателствен материал. Обстоятелството, че председателят на съдебния състав на първоинстанционния съд е участвал при произнасяне по искания на подсъдимата за изменение на мярката й за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава, по реда на чл.256, ал.1,т.2 и ал.3 НПК, не е обстоятелство от кръга по чл.29, ал.1 НПК. Наред с това в мотивите на съответните съдебни актове, липсват данни, които да указват на наличието на условията на чл.29, ал.2 НПК. При произнасянето по исканията на подсъдимата съдът по същество е съобразил изискванията по посочените текстове на закона, да не разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. При казаното дотук не се налага извод, че за коментирания съдия е имало основание да се отведе от разглеждане на делото. Що се отнася до „физическата форма” на подсъдимата, то тя е изяснена изцяло, посредством експертно заключение, което бе коментирано по-горе. Твърдението, че част от инкриминирания алкохол е на дядото на подсъдимата, от 1997 г., също не намира подкрепа в доказателствата по делото. При огледа на веществените доказателства, свързани с това възражение, е установено, че част от тубите не са обозначени, а други са обозначени с години, различни от заявената от жалбоподателката. Не се установяват други доказателства, извън обясненията на подсъдимата, които да позволяват положителен извод в претендираната от нея посока. На плоскостта на съвкупния доказателствен материал, ВКС не намира основания да укори предходните инстанции за недоверието им в обясненията на подс.В.Ф., в тази им част. На последно място, въпросите, зададени в допълнението, относно иззетите множество вещи и пари, различни от инкриминираните в настоящото производство, не могат да получат отговор сега и по това дело – същите са отделени в ново производство, за което се спомена. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Установеното наличие на признаците от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл.131, 234 от НК е дало основание на решаващия съд да ангажира отговорността на подсъдимата. Наложените на подс.В.Ф. наказания са справедливи и способстват постигането на целите по чл.36 НК. Те правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, тъй като липсват данни да са налице предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, каквото искане се съдържа в жалбата. Размерът на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди е справедлив, по смисъла на чл.52 ЗЗД. Не се установяват обстоятелства, от значение за определянето му, да са игнорирани или надценени. Съответно и адекватно са отчетени не само физическите, но и психичните вреди, претърпени от пострадалия. По жалбата на подс.Й.Ф.: Възражението за допуснати процесуални нарушения и „нередности” е неоснователно. В голямата си част, изложените от жалбоподателката възражения, получават отговор, предвид казаното дотук. В това число и тези, които нямат място в касационното производство, предвид пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК. Обстоятелството, че част от цигарите, са били облепени с бандерол с изтекъл на 31.03.2010 г. срок, не е пренебрегнато от съдилищата, които са му дали вярна правна оценка. Възражението, че намереният алкохол е за лична употреба – да се остави на децата, не само е изолирано от събраните по делото доказателства, но и се опровергава от тях. Законът правилно е приложен спрямо подс.Й.Ф.. Наказателната й отговорност е ангажирана поради установяване наличието на престъпния състав по чл.234 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Наложеното наказание, коригирано от САС, по вид, размер и начин на изтърпяване е справедливо, защото не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Предвид изложеното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 24.04.2013 г., постановено по внохд № 212/13 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.