14
Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. София, 16 февруари 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЛАДА ПАУНОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1552/2015г.
Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимата А. Й., подадена чрез упълномощения й защитник, срещу решение от №37 от 28.10.2015г. на Апелативен съд-София, по внохд №0049/2014г., с което е изменена обявената по нохд №С-177/2009г. на Софийски градски съд първоинстанционна присъда, чрез намаляване на определената санкция лишаване от свобода от ТРИ ГОДИНИ на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, и на отмерения по чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ.
В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.
В подкрепа на посочените касационни основания се обективира несъгласие с приетата за установена от въззивната инстанция фактология, несъответна на приобщения доказателствен материал, относим към сделките на управляваната от А. Й. фирма [фирма], нейна собственост, с контрагентите [фирма] и [фирма], и към реализираната от това дружество дейност, при счетоводното обслужване на търговските субекти [фирма] и [фирма].
Излагат се съображения за недостатъци на прокурорския акт, неотговарящ на изискванията на чл.246 от НПК и съдържащ сериозни противоречия между обстоятелствената част и диспозитива, по повдигнатото срещу А. Й. обвинение по чл.257, ал.1, пр.1, вр.чл.256, пр.пр.1 и 2, вр.чл.26 от НК, което е пренебрегнато от съда.
Визират се съществуващи пороци в процесуалната дейност на решаващия орган, изразили се в безкритичното съблюдаване на мненията на вещите лица от назначената и изслушана комплексна икономическа, финансово-банкова и счетоводна експертиза, и от допълнителните заключения към нея; и в липсата на мотиви.
Чрез избирателно цитирани фрагменти от съдебните експертизи, и възпроизвеждане на свързани със същите възражения на защитата, се поставя акцент на тяхната неприемливост, недостоверност и непълнота. Бланкетно се обръща внимание на неспазване на разпоредбата на чл.305 от НПК от първостепенния съд и декларативно се очертава непрецизност при изпълнение на възложените на Софийски апелативен съд задължения, при произнасянето по направените от страните доводи
Аргументира се отсъствие на лимитираните от нормите на чл.257, ал.1, пр.1, вр.чл.255, ал.1, пр.1 от НК /редакция в ДВ бр.62/1997г./, и чл.257, ал.1, пр.1, вр.чл.256, пр.пр.1 и 2 от НК /редакция в ДВ бр.62/1997г./ признаци, като се твърди недоказаност на виновно поведение, при форма на умисъл за А. Й., предпоставено от нейното знание за неверността на процесните фактури и на фактите, отразени в инкриминираните от представителя на обвинителната власт данъчни справки-декларации.
С неясни доводи се оспорва наличието на продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 от НК, с произтичащите от това правни последици-изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване; и се претендира различно от вложеното в атакувания съдебен акт тълкуване на чл.2, ал.2 от НК, за действието във времето на по-благоприятния за подсъдимото лице материален закон.
Алтернативно се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, чрез отмяна на решението на Апелативен съд-София и прекратяване на наказателното производство или оправдаване на А. Й., като допълнително се предявява и претенция за връщане на делото за ново разглеждане.
В открито заседание на 09.02.2016 година, подсъдимата Й. и договорният й защитник поддържат касационната жалба, и молят за уважаване на процесуалните искания в нея.
Представителят на Министерство на финансите пледира за законосъобразност на атакувания акт, в гражданско-осъдителната част.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на депозираната жалба.
Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №11 от 08.11.2011г., по нохд №С-177/2009г., Софийски градски сьд е признал А. И. Й. за виновна за това, че за периода 01.01.04 година до 30.06.04 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на [фирма], и съконтрахент по сключени договори за счетоводно обслужване с [фирма] и [фирма], с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност в особено големи размери - 26 382,54 лева, е водила счетоводна отчетност с невярно съдържание - отчетни регистри за дневници за продажбите и покупките на магнитен и хартиен носител, съгласно чл.100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС (отм.) и чл.89, ал.1 от ППЗДДС (отм.), на дружествата: [фирма], [фирма] и [фирма], и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание - фактури и данъчни кредитни известия, поради което я осъдил за извършено престъпление по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256, пр.пр.1 и 2 от НK (редакция в ДВ бр.62/1997г.), вр. чл.26, ал.1 и чл.2, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, и на основание чл.304 от НПК я оправдал за разликата в предмета на повдигнатото обвинение от 26 382,54 лева до 103 428,62 лева.
Подсъдимото лице е признато за виновно и в осъществено престъпно деяние по чл.257, ал.1, пр.1 НК, вр. чл.255, ал.1, пр.1 от НК (редакция в ДВ бр.62/1997г.), вр. чл.26, ал.1 и чл.2, ал.1 НК, за времето от 11.02.2004 година до 13.07.2004 година, в [населено място], консумирано в качеството му на собственик и представител на [фирма], при условията на продължавано престъпление, чрез укриване на данъчни задължения - данък добавена стойност, в особено големи размери /13 289,02 лева/, като подало месечни справки -декларации пред ТДД-София-ДП „данъчно подразделение”, изискващи се по силата на Закона за данък върху добавената стойност - чл.100, ал.1 и ал.3 ЗДДС (отм.), в които е потвърдило неистина, с произтичащите от това санкционни последици - лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
В съответствие с предписанията на чл.23 от НК, първостепенният съд е наложил на А. Й. едно общо най-тежко наказание- ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл.66, ал.1 от НК с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок.
Със същия акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, чрез уважаване на иска на държавата за сумата от 26 382,54 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от неплатени данъчни задължения, ведно със законната лихва, като той е отхвърлен до пълния му предявен размер от 103 428.62 лева.
По протест на представителя на обвинителната власт и жалба на подсъдимото лице е инициирана съдебна проверка по внохд №0079/2013г., финализирала с решение №4 от 19.02.2014г., с което първоинстанционната присъда е ревизирана в санкционната част, чрез налагане на кумулативно предвиденото в чл.257, ал.1, пр.1, вр.чл.255, ал.1, пр.1 от НК и чл.257, ал.1, пр.1, вр.чл.256, пр.пр.1 и 2 от НК наказание глоба в размер на 7000 лева, за всяко едно от извършените престъпления, с последващото приложение на чл.23, ал.3 от НК.
С постановен по к.д.№512/2014г. съдебен акт №388 от 27.11.2014г. на ВКС, ІІ-ро н.о., въззивното решение е отменено изцяло, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на А. Й. и делото върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд, приключило с атакувания акт №37 от 28.10.2015г., по внохд №0049/2014г.
Касационната жалба на подсъдимата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдържимите се в жалбата на А. Й. подробни съображения за съществуваща несъответност на приетата за установена от въззивната инстанция фактология и приобщения доказателствен материал, по отношение на сделките на [фирма] с [фирма] и [фирма], и на дейността на фирмата при счетоводното обслужване на [фирма] и [фирма], не предпоставят надлежно произнасяне от настоящия състав.
Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в нормативния регламент на чл.346 - чл.355 от НПК императивни предписания мотивира недопустимост на касационната жалба в тази й част, поради визираните предели на инстанционния съдебен контрол, детерминиран от легитимираните процесуални субекти; срока за подаване на касационната жалба; актовете, подлежащи на проверка; и основанията по чл.348, ал.1-ал.5 от НПК. Посочената в подадената касационна жалба конкретика индицира на необоснованост и е неотносима към правомощията по чл.354 от НПК.
Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и въззивния съдебен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Той не е оторизиран да изследва фактическата обоснованост на обжалвания акт и се произнася в рамките на приетите от съдебните инстанции фактически положения, доколкото не се релевира и констатира несъблюдаване на процесуалния закон при събирането, анализа и оценката на доказателствата по наказателното дело. Лансиранатата теза, че инкорпорираните при разследването гласни и писмени доказателствени източници налагат други фактически изводи, различни от очертаните в атакувания съдебен акт, обуславя заключение за неспазване на правилата на формалната логика в процесуалната дейност на решаващия орган при интерпретация на доказателствената съвкупност, което е извън обсега на компетентността на ВКС.
В обхвата на възложения от Наказателно-процесуалния кодекс инстанционен контрол, касационният състав счита, че следва да разгледа заявените в жалбата оплаквания за допуснати в досъдебната и съдебна фаза на производството съществени процесуални нарушения, и за неправилно приложение на материалния закон от Софийски апелативен съд, съобразявайки описаната в решението фактология.
При реализиране на касационните правомощия, настоящият съд не констатира очертаното от защитата дерогиране на императивни процесуални норми в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, обуславящо отмяна на постановения от контролираната инстанция акт и оправдаване на подсъдимото лице.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на А. Й. не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Софийска градска прокуратура в компетентния съд обвинителен акт. Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правната разпоредба на чл.55 от НПК и на основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС на РБ.
Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираните престъпни деяния с характеризиращите ги обективни признаци /време, място, механизъм на извършване/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология; и визирал приложимия материален закон.
В обсега на фактическото и юридическо обвинение са очертани необходимите данни, покриващи се от визираните в особените норми на чл.257, ал.1, пр.1(отм.), вр. чл.256, пр.пр.1 и 2, вр.чл.26 от НК и по чл.257, ал.1, пр.1(отм.), вр. чл.255, ал.1, пр.1, вр.чл.26 от НК съставомерни елементи на инкриминираната продължавана престъпна дейност.
Подробна е изложената конкретика, очертаваща воденето на счетоводна отчетност с невярно съдържание - отчетни регистри за дневници за продажбите и покупките на магнитен и хартиен носител, съгласно чл.100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС (отм.) и чл.89, ал.1 от ППЗДДС (отм.) , на дружествата: [фирма], [фирма] и [фирма], и ползването на счетоводни документи с невярно съдържание - фактури и данъчни кредитни известия, от подсъдимото лице, в качеството на собственик и управител на [фирма], и на страна по договори за счетоводно обслужване с [фирма] и [фирма], с цел да осуети установяването на данъчни задължения - данък добавена стойност, в особено големи размери, през периода от 01.01.2004 година до 30.06.2004 година.
Изчерпателно са описани и фактите, сочещи на осъществени от А. Й. действия, за времето от 11.02.2004 година до 13.07.2004 година, изразили се в подаване на месечни справки-декларации пред ТДД-София-ДП „данъчно подразделение”, [населено място], с вх. №1570 от 11.02.2004г. и вх.№8174 oт 13.07.2004г., изискващи се по силата на Закона за данък върху добавената стойност - чл.100, ал.1 и ал.3 ЗДДС (отм.), в които е потвърдила неистина - право на приспадане на данък добавена стойност, с произтичащите от това последици- укриване на данъчни задължения, със стойностни параметри 13 289,02 лева.
Прецизно е лимитирана и правната квалификация на неправомерните деяния в съобразителната и диспозитивна част на прокурорския акт- чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256, пр.пр.1 и пр.2, вр.чл.26 от НК( редакция в ДВ бр.62/1997г.) и по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, пр.1, вр.чл.26 от НК( редакция в ДВ бр.62/1997г.), в рамките на която е посочено извършването им, при условията на продължавано престъпление.
В коментирания смисъл несъстоятелни са възраженията на защитата за неяснота в повдигнатото срещу подсъдимата обвинение чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256, пр.пр.1 и 2, вр.чл.26 от НК и за неотносимост на разпоредбата на чл.257, ал.1, пр.1,вр. чл.255, ал.1, пр.1 към криминализираните в актуалната редакция на чл.255, ал.1, т.7 и ал.3 от НК форми на изпълнително деяние, предвиждащи избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи и особено големи размери, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит. Точно и недвусмислено, в словесно и цифрово изражение е очертана неправомерната дейност, субсумираща се от нормата на чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256, пр.пр.1 и 2, вр.чл.26 от НК, като текстовото изписване „водила счетоводна отчетност с невярно съдържание и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание” не създава съмнения за вложената в него воля на държавния орган, повдигнал обвинението.
Не са налични непълноти в прокурорския акт и досежно стойностните измерения на дължимия данък, явяващ се нанесената на бюджета вреда, и преследваната от А. Й. съставомерна цел. Изискуемата се от чл.256 от НК цел „да осуети установяването на данъчни задължения” индицира на субективните признаци на престъпното посегателство, като в разглеждания случай посредством експертните заключения е лимитиран размерът на дължимия данък, чието установяване е осуетено от подсъдимото лице.
Противоречат на буквата и духа на закона, и релевираните доводи за липса на кореспонденция на чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, пр.1, с действащата към настоящия момент разпоредба на чл.255, ал.1, т.7 и ал.3 от НК, последната от които представляваща конкретизация на общата формулировка, обективирана в старата особена правна норма, чрез изричната уредба на отделни хипотези.
Не са допуснати и визираните в касационната жалба съществени процесуални нарушения от първостепенния и въззивен съд, довели до ограничаване на правата на подсъдимата А. Й..
Контролираните инстанции са спазили стриктно предписанията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при реализираната от тях доказателствена дейност, за обективно и всестранно изследване на значимите за основния факт в наказателното производство обстоятелства- извършване на инкриминираните престъпления и тяхното авторство, и изготвили съдебните си актове, в съответствие с чл.305 и чл.339 НПК.
Обстойно и прецизно са анализирани събраните по делото в хода на досъдебното и съдебно разследване доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимата Й.; показанията на свидетелите Л. А., И. С., И. И., В. М., И. Й., А. К., П. П., К. Д., Д. Ш., Б. И., С. П., С. И., Г. И., Р. В., Д. Й., Д. Г., Р. П. (С.), И. С. (А.), М. Д., Б. С., Т. Р. и М. В.; заключенията на приетите по делото компютърна техническа експертиза (т.7, л.20 - л.37 от сл. дело), експертиза на фискални устройства (т.7, л.39 - л.40 от сл. дело), графическа експертиза (т.9, л.74 - л.77 от сл. дело), съдебномедицинска експертиза (т.9, л.89 - л.91 от сл. дело), техническа експертиза (т.13, л.1 - л.2 от сл. дело), техническа експертиза на ЕКАФП (т. 14. л.2 - л.3 от сл. дело), повторна комплексна икономическа, финансово-банкова и счетоводна експертиза (т.67, л.2 - л.63 от сл. дело), допълнителна комплексна икономическа, финансово-банкова и счетоводна експертиза (л.153 - л.170 от съдебното дело) и втора допълнителна комплексна икономическа, финансово-банкова и счетоводна експертиза (л.258 - л.275 от съдебното дело); приложените писмени доказателства; и предявените в съдебното заседание на 30.10.2009г. пред Софийски градски съд веществени доказателства по опис.
Процесуалната стойност и сила на инкорпорираните чрез визираните гласни и писмени доказателствени средства фактически данни са ценени от решаващия орган при съблюдаване на техния източник, характеристиките на съдържанието, и наличната корелация помежду им и с изготвените експертните заключения.
С проявен юридически усет и демонстриран професионализъм са интерпретирани, назначените и изслушани повторна комплексна икономическа, финансово-банкова и счетоводна експертиза (т.67, л.2 - л.63 от сл. дело), и допълнителни комплексни икономически, финансово-банкови и счетоводни експертизи (л.153 - л.170 от съдебното дело и л.258 - л.275 от съдебното дело), които процесуалният представител на подсъдимата Й. критикува.
Обективираните в заключенията научни мнения на вещите лица се базират на представената по наказателното дело писмена документация, обсъдена в пълнота и безпристрастно коментирана. Отличаващи се с логичност на мисълта и разбираемост на езика, с прегледност и хронологичност на обосновката, и със строго съблюдаване на границите на компетентността при изчерпателното формулиране на отговорите на поставените въпроси, правилно въз основа на същите, Софийски градски съд и Апелативен съд-София са мотивирали първоинстанционната присъда и въззивното решение.
В обсега на изложението в цитираните експертизи, убедителни са предложените констатации, по отношение на оспорваната от защитата фактология за фиктивна сделка между [фирма] и [фирма], удостоверено с фактура №475 от 11.11.2003г., и за документалното оформяне на сключените договори на фирма „фирма” с дружества [фирма] и [фирма], последните от които собственост на едни и същи лица.
Проверката на издадения на 11.11.2003 година писмен документ на обща стойност 15 294,10 лева, към който са прикрепени касови бонове №36148785-0753/18.11.2003г., №36148785-0752/18.11.2003г. и № 36148785-0751/18.11.2003г. сочи, че предмет на доставка е гориво тип М, количество 20 071 т., с единична цена 635 лв., данъчна основа 12 745,08 лв. и ДДС 2 549,02 лв., като в полето „начин на плащане” има попълнен текст „платежно нареждане”, но няма банкова сметка.
Не са открити документи за транспортни разходи по доставката, за съхранение на горивото за периода от 11.11.2003г. до 27-29.01.2004г., което предпоставя изводи, че липсва сделка за такава стока.
Същото количество гориво е фактурирано обратно на доставчика [фирма] с фактури №№ 201, 202 и 181, което обосновава приетото от вещите лица, че с инкриминираната фактура, фирма [фирма] е ползвала данъчен кредит за периода до издаване на обратни фактури за стоката, при това на доставната й цена.
В табличен вид са обобщени и данните за документирането на сключените договори за машини, и за резултатите по разчети на участващите по тях дружества с бюджета, предпоставило заключение, че в резултат от декларирането по ЗДДС на описаните сделки от [фирма], [фирма] и [фирма], неоснователно е ползван данъчен кредит в общ размер на 10 740 лева. В кочан фактури на [фирма] са налични първите екземпляри на фактура № 289/30.06.2004г и данъчно кредитно известие №288/30.06.2004г., като дружеството [фирма] е декларирало и ползвало данъчен кредит по ЗДДС по фактура №285/15.06.2004г. и не е отразило неговото намаление според ДКИ №288 и фактура №289.
[фирма] и [фирма] са свързани лица, съгласно чл.20, т.3 от ЗДДС (отм.), вр.&.1, ал.2 от ТЗ, с касовия апарат е отчетено и в счетоводството на [фирма] е регистрирано плащане в брой на 71 400 лв. по фактура № 285/15.06.2004г., въпреки наличие на оценка от тази дата, поръчана от [фирма], според която стойността на машините без ДДС възлиза на 21 240 лв., а фактура №289//30.06.2004г. е с данъчна основа 17 700 лв. и ДДС за 3 540 лв.
Вещите лица са категорични и по отношение на изразените становища, относими към счетоводното обслужване на [фирма] и [фирма], от управляваната от подсъдимата Й. фирма [фирма], обективирано във воденето на счетоводна отчетност с невярно съдържание - отчетни регистри за дневници за продажбите и покупките на магнитен и хартиен носител, и ползването на счетоводни документи с невярно съдържание - фактури и данъчни кредитни известия, подробно описани със съответните реквизити, и индивидуализирани по входящ номер, сключени договори и техните времеви параметри, страни по търговската сделка, предмет на доставка, характеристики на плащането, облагаема данъчна основа и данък добавена стойност.
По изискуемия се от процесуалния кодекс начин, първостепенният и въззивен съд, са се произнесли по повдигнатото срещу подсъдимата А. Й. обвинение, с обявената присъда и постановеното решение, които са съобразени с установения в чл.чл.301, 305 и 339 от НПК стандарт за форма и съдържание на акта.
Императивните правила на чл.301 и чл.305 от НПК, предписващи обсъждане и решаване на въпросите – извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в какъв размер; с предлагане на подкрепяща ги аргументация, са спазени от Софийски градски съд.
След подробен анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност, първостепенният съд е очертал релевантната конкретика за извършените от А. Й. общественоопасни посегателства и лимитирал престъпната им съставомерност по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256, пр.пр.1 и 2, вр.чл.26 от НК и по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, пр.1, вр.чл.26 от НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици за подсъдимото лице.
Процесуалните си задължения е изпълнил и въззивният съд.
В обхвата на възложената му компетентност, при обявяване на своето решение, той е посочил сезиралият го правен субект; направил е преглед на доводите и възраженията, словно материализирани в подадените жалба или протест, и изложени от страните в съдебно заседание; и обективирал собствена позиция по повдигнатите от прокурора обвинения, базираща се на формираното въз основа на доказателствата вътрешно убеждение, като в рамките на изведените фактически и правни констатации, е дал обоснован отговор на релевираните от защитника на подсъдимата Й. оплаквания.
/виж л.л.19, 20, 30, 32, 33-38, 43-44 от мотивите на решение №37 от 28.10.2015г., по внохд №0049/2014г. на АС-София/
Правилно е приложен и материалният закон.
Инкриминираното поведение на А. Й. покрива обективните и субективни признаци, визирани в особената правна норма на чл.257, ал.1, пр.1 /редакция ДВ, бр.62/1997г./, вр. чл.256, пр.1 и 2 от НК.
През лимитирания в обвинителния акт период от 01.01.04 година до 30.06.04 година, в [населено място], подсъдимото лице, в качеството на собственик и управител на [фирма], и на счетоводител, по сключени договори за обслужване с [фирма] и [фирма], е водило счетоводна отчетност с невярно съдържание - отчетни регистри за дневници за продажбите и покупките на магнитен и хартиен носител, съгласно чл.100, ал.1 и ал.2 от ЗДДС (отм.) и чл.89, ал.1 ППЗДДС (отм.), на процесните търговски субекти.
Включените от прокурора в този пункт от обвинението деяния, за които А. Й. е призната за виновна и ангажирана нейната наказателна отговорност, са извършени по различен механизъм, но според константната съдебна практика всички те консумират предвидената в 256, пр.1 и пр.2 от НК престъпна съставомерност.
При осъществена облагаема по ЗДДС сделка, която изобщо не е осчетоводена, не е вписана в дневника за продажби и в справката-декларация за съответния данъчен период / случаят с фактурите на [фирма], с получател [фирма] /, безспорно е налице затаяване на истина и преследваният резултат - укриването на възникналото за данъчния субект задължение, се реализира с неговото неначисляване.
Способ за възпрепятстване установяването на данъчни задължения е и ”фиктивната” сделка /такава е конкретиката на отношенията между „С. КОНСУЛТ” и „Д.”/. Същата се осчетоводява, вписва се в регистъра за покупките и с отразяването й в декларацията се потвърждава неистина и постига данъчен кредит, който може да се приспадне с данъчно задължение от субект по ДДС /получателя по сделката/ за съответния данъчен период.
Трета хипотеза на извършване на посегателството, субсумирана и по настоящото дело е когато, при реални сделки, в счетоводните документи – фактури и отчетен регистър за покупките, и за продажбите, както и в справките-декларации за данъчния период, не е вписана вярна информация за стойността на предмета на сделките и за облагаемите основи./договорите на фирма„С. КОНСУЛТ” с дружества „З.” и „К.”/
Логическо следствие от изложеното е правният извод, че независимо от подхода в отделните инкриминирани деяния, при всяко от тях са използвани счетоводни документи с невярно съдържание, чрез които подсъдимата Й. обективно е променяла баланса между данъка добавена стойност за внасяне и данъчния кредит, с цел осуетяване установяването на данъчни задължения, като с оглед стойностните им параметри, надхвърлящи визирания в чл.93, т.14 от НК критерий /12 000 лева/, те сочат на квалифициращия елемент в чл.257, ал.1 от НК (отм.) „особено големи размери”.
С нужната степен на интензитет е доказан и изискуемият се пряк умисъл, на чието отсъствие в касационната жалба се поставя акцент.
Видно от материалите по делото, във фирма [фирма], под ръководството на А. Й. работели счетоводители, които в изпълнение на дадените от подсъдимото лице разпореждания създавали фактури, посочвайки указаните фирма, вид на стоката, данъчната основа, ДДС и общата сума; подписвайки ги за управител и съставител, със съответен почерк; и подпечатвайки ги с намиращите се в офиса печати на обслужваните дружества.
След съставянето на фактурите, те били обработвани от съответния служител на компютър чрез инсталирания счетоводен софтуер. Периодично, в началото и до 14-то число всеки месец, са отпечатвани дневници за покупки, дневници за продажби на стоки и услуги, и справки-декларации по ДДС на фирмите по договорите, като за част от фактурите, по които плащанията били в брой, са прилагани касови бележки, отпечатвани от касовите апарати на [фирма], но регистрирани на името на различни търговци. /виж свидетелските показания на Д. Г., Р. П., М. Д., М. В., И. С. и Л. А./
Описаната конкретика мотивира неминуемо наличие на знание, че във воденото от подсъдимата Й. счетоводство са включени документи с невярно съдържание - отчетни регистри за дневници за продажбите и покупките, фактури и данъчни кредитни известия.
Аргументи за формирани у А. Й. съзнателни представи се съдържат и в данните за нейните образователен ценз, професионална квалификация, значителен опит и житейска зрялост, които се явяват капацитет, позволяващ разбирането, че при променен данъчен резултат се възпрепятства установяването на реално съществуващи за посочените дружества данъчни задължения и тяхното последващо плащане, несъмнено преследвана от подсъдимото лице цел.
Извършената от А. Й. общественоопасна дейност удовлетворява и предвидените в чл.257, ал.1, пр.1 НК (редакция ДВ, бр.62/1997г.) вр. чл.255, ал.1, пр.1, от НК обективни и субективни характеристики.
За времето от 11.02.2004 година до 13.07.2004 година, в ТДД-София, ДП „данъчно подразделение”, подсъдимата, в качеството на собственик и управител на [фирма], е укрила данъчни задължения - данък добавена стойност, в особено големи размери - 13 289,02 лв., чрез подаване на месечни справки-декларации с вх. №1570/11.02.2004г. и вх.№8174/13.07.2004г., изискващи се по силата на чл.100, ал.1 и ал.3 от ЗДДС (отм.), в които е потвърдила неистина - право на приспадане на данък добавена стойност, чрез отразяване на търговски сделки с получатели - фирмите [фирма] и [фирма].
Според визираното в тези документи [фирма] има правната възможност за приспадане на ДДС по посочените сделки, без обективно данъчният субект да е носител на това право.
Издадените фактури, удостоверяващи налични търговски отношения с с [фирма] са с невярно съдържание, доколкото липсват каквито и да е доказателства за осъществени реални сделки. Доказателствата по убедителен начин сочат и на това, че стойността на сделката с [фирма] е по сторнираната фактура № 285 от 15.06.2004г., към която има и издадена касова бележка, а не по новата фактура №289 от 30.06.2004г., която е на занижена стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.100 от ЗДДС (отм.), действаща към момента на деянието, регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.
Подавайки пред данъчната администрация инкриминираните справки-декларации по цитираната норма, съдържащи неверни данни, подсъдимата Й. като управител на [фирма] е избегнала заплащане на дължим ДДС в особено големи размери, съгласно чл.93, т.14 от НК - 13 289,02 лева, което покрива престъпната обективна съставомерност по чл.257, ал.1, пр.1 от НК (редакция ДВ, бр.62/1997г.)
Налице е и визираната в особената норма форма на вина- умисъл, с отличаващите го интелектуални и волеви измерения, проектирани в характера на реализираните от А. Й. обективни прояви.
За всеки отчетен месечен период, подсъдимата подавала в съответната данъчна служба справки-декларации по чл.100, ал.3 от ЗДДС за счетоводно обслужваните търговски дружества, като в раздел „А” от тях отразявала данъчната основа на извършените продажби и начисления ДДС за внасяне, а в раздел „Б” посочвала данъчната основа на получените доставки и начисления по тях ДДС, ползван за данъчен кредит и приспадан от дължимия се данък върху добавената стойност. Разликата между ДДС за внасяне и ДДС за приспадане следвало да се внася в държавния бюджет или се възстановявала на данъчно задълженото лице, по реда на чл.77, ал.1, т.4 или чл.77, ал.2 от ЗДДС.
По аналогичен начин се процедирало и за представляваната от А. Й. фирма [фирма], за която всеки месец се подавали справки-декларации по ЗДДС, с прилагането на съответните дневници за покупки и дневници за продажби, като документацията била подписвана лично от подсъдимото лице.
Инкриминираните посегателства по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256, пр.1 и 2 от НК и по чл.257, ал.1, пр.1 НК, вр. чл.255, ал.1, пр.1, от НК, са осъществени при условията на продължавани престъпления. Неправомерните деяния в техния обсег са реализирани през непродължителни времеви интервали, извършени са при една и съща обстановка, и еднородност на вината, при което последващите посегателства се явяват от обективна и субективна страна естествено продължение на предшестващите ги, губейки своята самостоятелност. /чл.26, ал.1 от НК и Тълкувателно решение №1/07.05.2009г., по т.д.№1/2009г. на ОСНК на ВКС на РБ/
Правилна е преценката на решаващия орган, че с инкриминираните действия, А. Й. е консумирала престъпните състави на чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256, пр.1 и 2 от НК и на чл.257, ал.1, пр.1 НК, вр. чл.255, ал.1, пр.1, от НК, в актуалната редакция на материалния закон към момента на извършване на деянията, явяваща се по-благоприятна за автора на посегателствата.
Съотношението в “тежестта” на два наказателни закона, респективно на две наказателни норми се определя не въобще и абстрактно, а конкретно за всеки определен случай и подсъдим, предвид всички обстоятелства по делото, всички елементи на състава и предвидените за последния санкции, взети в тяхната съвкупност.
С измененията на Наказателния кодекс /ДВ, бр.75/2006 година/, за данъчни престъпления, изразяващи се във възпрепятстване на установяването на данъчни задължения или в избягване на тяхното плащането, в особено големи размери, в разпоредбата на чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.т. 2 и 6 от НК, са визирани наказания - лишаване от свобода, за срок от ТРИ до ОСЕМ ГОДИНИ и конфискация на имуществото на виновния. Сравнителният анализ на очертаната норма, при съпоставяне със съдържанието на тази, обективирана в старата редакция на чл.257, ал.1, пр.1, вр.чл.255 и чл.256 от НК, последната от които предвиждаща наказание от ДВЕ до ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и глоба, сочи на по-висок минимум и по-нисък максимум на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и по-тежка кумулативна наказателна санкция /КОНФИСКАЦИЯ/, на сега действуващия материален закон. Подобни констатации, интерпретирани в аспекта на конкретиката по настоящия казус, мотивирала индивидуализация на санкциите при изключително смекчаващо отговорността обстоятелство /изтекъл период от 11 (единадесет) години от престъпленията - индиция за неразумна продължителност на наказателния процес/, при което и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, и предпоставила приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, обосновават заключение за необходимост от прилагане на актуалната към момента на инкриминираната дейност, по-благоприятна материалноправна разпоредба на чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.256 и чл.255 от НК.
В контекста на изложеното неприложим е претендираният в касационната жалба институт на абсолютната давност.
Нормите на чл.чл.80 и 81 от НК предписват изключване на наказателното преследване за престъпно деяние, когато от довършването му е изтекъл срок, надвишаващ лимитирания в ал.1 на чл.80 от НК, последният от които предопределен от параметрите на предвидените санкции за криминализираните посегателства.
Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако времевият период надвишава с ½ визираните в чл.80, ал.1 от НК предели /чл.81 от НК/.
Установеният от разпоредбата на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК 15 (петнадесетгодишен) срок, релевантен за инкриминираните данъчни престъпления, не е изтекъл, поради което и заявеното искане от упълномощения адвокат на А. Й. за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2 от НПК, е неоснователно
По предложената аргументация, настоящият състав намира, че следва да остави в сила атакувания от подсъдимото лице акт на Апелативен съд-София, с който е изменена присъда №11 от 08.11.2011г. на Софийски градски съд, по нохд №С-177/2009г.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №37 от 28.10.2015г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №0049/2014г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |