5 Р Е Ш Е Н И Е № 436 С. 22.12. 2011 г. Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 308/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП, [населено място], подадена от процесуалния представител - старши юрисконсулт М. К. срещу въззивно решение № 747 от 18.10.2010 г. по гр. дело № 2285/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което отменено решение № 31 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 568/2008 г. на Пернишкия окръжен съд и е отхвърлен предявеният срещу [фирма], [населено място], Р. В. Г. от [населено място] и Е. К. Я. от [населено място] иск за обявяване на относително недействителна спрямо държавата покупко-продажбата на апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] материализирана в Н.А. № 51, том І, рег. № 1803, дело № 48/2008 г. на нотариус Р. М. с район на действие- Районен съд, [населено място], сключена между Р. В. Г. и Е. К. Я.. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно. Приетото от въззивния съд, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за прогласяване относителна недействителност на извършената от длъжника покупко-продажба по чл.216, ал.1, т.4 ГПК, според жалбоподателя е неправилно, тъй като намерението за увреждане на публичния взискател се презюмирало от закона, а не както е приел съдът, че в негова тежест като ищец е да докаже, че сделката е сключена с намерение да се увреди държавата. Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор. С определение № 868 от 4.07. 2011 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по значимия за делото правен въпрос: за приложението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК във връзка с установяване намерението за увреждане на публичния взискател, като елемент на фактическия състав на посочената норма. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК намира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с отменителен иск с правно основание чл. 216 ал.1, т.4 от ДОПК. С акт № 782 от 21.07.2004 г. е възложено извършване на данъчна ревизия на [фирма] за периода 1.12.2002г. до 30.06.2004 г. За резултатите от данъчната ревизия- публични задължения в размер на 21830.83 лв., заедно с лихва в размер на 1824.02 лв. е бил съставен ревизионен акт № 1200/29.11.2004 г., връчен на Р. Г. на 5.01.2005 г. На 11.02.2008 г. Р. В. Г. е продал на Е. К. Я. собствения си недвижим имот: апартамент № 57, находящ се в [населено място], кв. Изток,, [улица], [жилищен адрес] ет.ХІІІ. При тези данни съдът е приел, че публичното задължение на Р. Г. в размер на 21 830.83 лв. е установено с данъчен ревизионен акт, влязъл в сила на 5.01.2005 г., че след датата на установяване на публичното задължение Г. е продал на Я. собствения си апартамент, но че ищецът, в чиято доказателствена тежест е да установи, че сделката е сключена с намерение за увреждане на публичния взискател не е установил това намерение и е отхвърлил иска. По поставения правен въпрос: за приложението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК във връзка с установяване намерението за увреждане на публичния взискател, като елемент на фактическия състав на посочената норма съдът в настоящия състав приема следното: За да е изпълнен фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия. Съгласно чл.108 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 от ДОПК. Публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по 290 Г. - решение от 30.12.2009 г. по т.д. №430/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. с влязло в сила съдебно решение. Тази практика, макар че е във връзка с уредбата на отменителния иск по чл.180 ал.1 от Д./ отм./ се отнася напълно и по иска по чл.216 ал.1, т.4 от ДОПК относно този въпрос. За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател- кредитор. В тежест на ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обвяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да бъде установено. В хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК то не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. При дадения отговор на поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира за неоснователна жалбата на ТД на НАП [населено място] поради следното: Решението на въззивния съд с което е прието, че не е изпълнен фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и предявеният иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на извършената между Р. Г. и Е. Я. покупко-продажба на недвижим имот е неоснователен е правилно. Към датата на разпоредителната сделка е установено по надлежния ред публично задължение на Р. Г., но не е доказано, че сделката е предназначена да увреди публичния взискател. Липсата на елемент от фактическия състав на посочената правна норма налага извод за неоснователност на иска. Поддържаното в касационната жалба оплакване за необоснованост на въззивното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон поради приетото, че намерението за увреждане не се предполага, а трябва да бъде установено, като доказателствената тежест за установяването му е за ищеца не е налице. Правилно въззивният съд е приел, че намерението за увреждане в хипотезата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК не се предполага, а следва да бъде доказано, като доказателствената тежест се носи от ищеца. При приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест не е допуснато нарушение от съда. С доклада по чл.146 ГПК Пернишкият окръжен съд е разпределил доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че тежестта за доказване фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, включително и намерението за увреждане на публичния взискател е негова. В съдебно заседание, проведено на 24.06.2009 г. представителят на ищеца не е направил искане за допускане на доказателства установяващи намерението на ответната страна да увреди публичния взискател. При неизпълнена доказателствена тежест от ищцовата страна се налага извода, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с подлежащите на доказване факти и разпределение на доказателствената тежест. След като ищецът не е установил, че сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател и с оглед дадения отговор на поставения въпрос, правилно въззивният съд е приел, че не е доказан фактическият състав на посочената законова норма и предявеният иск е неоснователен. Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 747 от 18.10.2010 г. по гр. дело № 2285/2009 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: