Р Е Ш Е Н И Е № 96 С., 26.07.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав: Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4241 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 406 от 22.04.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 864 от 18.07.2008 година по гр.д. № 1320/2007 година на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, предявен от Веска Г. Б. от [населено място] против А. Илиев Г., Д. Х. Г. и Г. С. Г., тримата от [населено място] – признато е за установено, че към момента на влизане в сила на заповед № Г-12 от 11.02.1999 г. на кмета на Община [населено място] за изменение на застроително-регулационния план за част от кв.142, Веска Г. Б. е била собственик на ½ ид. част от реална част от дворно място, включена в УПИ VІІ-1459 общ в кв. 142 по плана на 29 микрорайон по плана на [населено място], която реална част е заключена между точки Б. и Д по скица, неразделна част от решението по гр.д. № 6292/2003 г. на Варненски районен съд. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличието на противоречиво разрешение на въпроса как се определят имотните граници при липса на приложена предходна регулация. В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието, че при различие между посочените в акта за собственост на имота и в плана граници, приоритет имат границите по регулационния план, поради което действителните граници следва да се определят по регулационния план дори и когато регулацията не е приложена. В решение № 1799/18.11.2002 г. по гр.д. № 2126/2001 г.; решение № 1248 от 03.11.1992 г. по гр.д. № 974/1992 г. и решение № 274 от 22.04.2003 г. по гр.д. № 185/2002 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че грешка при заснемане на кадастралната основа е налице, когато парцелните граници по предходен план не са били заснети като имотни граници по новия; че ако стария план не е бил приложен, при заснемане на новата кадастрална основа е следвало да се отразят парцелните граници по приложения по-стар регулационен план, а ако и той не е бил приложен, да се отрази първоначалното положение и граници на имота. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното: При спор за собственост към момента на последния влязъл в сила дворищнорегулационен план се изследва положението на предходните дворищнорегулационни планове – дали придаваемите места са били заплатени и заети по определения ред, а ако плана не е бил приложен, собствеността върху имота се запазва такава, каквато е била при първоначалното му положение преди регулирането му в дворищнорегулационен парцел. Когато не е налице приложена регулация, точното местоположение на вътрешната регулационна линия между имотите не може да бъде определено и в този случай отношенията между собствениците на съседни имоти следва да бъдат уредени чрез провеждането на иск за определяне на граници по чл. 109а ЗС. В този случай искът не е за установяване на граница, съществувала към един минал исторически момент, а към настоящия момент – за установяване на спорната граница на основание чл. 109а ЗС. В обжалваното въззивно решение е прието, че въз основа на договори за дарение, сключени на 08.11.1974 г. ищците Веска Г. и С. Ф. са придобили по ½ ид. част от празно дворно място, цялото с площ от 112 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо дворище пл. № 485а по плана на кв. А. при общи граници: ул. К. и М.” и дв. пл. №№ 485 и 484. Прието е, че праводателят им М. Г. К. е придобил имота чрез възмездна сделка с В. община през 1931 година; че по действащата към 1931 г. дворищна регулация от 1929 г., която не е била приложена, имотът, с различен идентификационен номер от този по нот. актове от 1974 г., е имал и различни граници по нот. акт и съобразно плана на местността; че със заповед № Г-12 от 11.02.1999 г. на кмета на Община [населено място] са били определени граници, различни от тези по регулацията от 1929 г. Приел е, че при разминаване между посочените в акта за собственост и в плана граници, то приоритет имат границите по плана, поради което действителните граници следва да се определят по регулационния план от 1929 г., съобразно който е признал и правото на собственост на ищцата Веска Г. Б. спрямо съседния имот, собственост на ответниците А. Илиев Г., Д. Х. Г. и Г. С. Г.. Предявените от С. Ф. и Веска Н. М. искове с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР са отхвърлени като неоснователни, в която част решението е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 53, ал.2 ЗКИР при безсъмнени доказателства, че не е налице приложена предходна регулация. Ответницата по касационната жалба Веска Г. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания против въззивното решение на Варненски окръжен съд за основателни. От заключението на приетите по делото технически експертизи от 10.06.2004 г. и от 13.03.2008 г. се установява, че първият регулационен план на кв. А. е бил одобрен през 1927 г., а със заповед от 1929 година е била одобрена дворищна регулация; през 1959 година е бил одобрен втори регулационен план, съобразно който закупените през 1931 година от праводателя на ищците М. К. бивши парцели V и VІ (без вътрешни граници към 31 година), отговарят на имот пл. № 485 с незатворени имотни граници, за който, както и за съседния имот 484 няма отредени дворищнорегулационни парцели. Дворищната регулация от 1929 година не е била приложена, като при изработване на кадастралния план за местността през 1950 година, съвпадение на отразяването на имоти пл. № 484 и 485 с регулационния план е само по отношение на граници с улицата. През 1978 г. е одобрен трети регулационен план за района на процесните имоти, по който също няма затворени имотни граници. Действащ за процесните имоти е регулационен план, одобрен със заповед за частично изменение на застроителние и регулационен план № Г-121 от 11.02.1999 г. В кадастралните планове от 1950 г. и 1968 г. година няма отразени граници между имотите. При така установените факти, изводите на въззивния съд, че при разминаване на посочените в акта за собственост на ищците съседи и граници с отразените в дворищнорегулациония план, следва да се приеме, че приоритет имат последните; че правото на собственост към един минал момент следва да бъде определено съобразно дворищнорегулационен план от 1929 г., който не е бил приложен, се явяват неправилни. Основателността на предявения иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР се обуславя от установяване на факта, че към момента на заснемане на кадастралната основа, ищцата е била собственик на имот с площ по-голяма от отразената в кадастралната карта и тази грешка е дала отражение върху предвижданията по регулационния план, каквито факти не са доказани по делото. При категорични данни, че не е налице приложена регулация, точното местоположение на вътрешна регулационна линия между имотите не може да бъде определено към минал момент съобразно дворищнорегулационен план, поради което отношенията между собствениците на съседните имоти следва да бъдат уредени чрез провеждането на иск за определяне на граници по чл. 109а ЗС. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР се отхвърли като неоснователен. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 864 от 18.07.2008 година по гр.д. № 1320/2007 година на Варненски окръжен съд в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, предявен от Веска Г. Б. от [населено място] против А. Илиев Г., Д. Х. Г. и Г. С. Г., тримата от [населено място] за признаване на установено, че към момента на влизане в сила на заповед № Г-12 от 11.02.1999 г. на кмета на Община [населено място] за изменение на застроително-регулационния план за част от кв.142, Веска Г. Б. е била собственик на ½ ид. част от реална част от дворно място, включена в УПИ VІІ-1459 общ в кв. 142 по плана на 29 микрорайон по плана на [населено място], която реална част е заключена между точки Б. и Д по скица, неразделна част от решението по гр.д. № 6292/2003 г. на Варненски районен съд. ОТХВЪРЛЯ предявения от Веска Г. Б. от [населено място] против А. Илиев Г., Д. Х. Г. и Г. С. Г., тримата от [населено място] иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване на установено, че към момента на влизане в сила на заповед № Г-12 от 11.02.1999 г. на кмета на Община [населено място] за изменение на застроително-регулационния план за част от кв.142, Веска Г. Б. е била собственик на ½ ид. част от реална част от дворно място, включена в УПИ VІІ-1459 общ в кв. 142 по плана на 29 микрорайон по плана на [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1