Ключови фрази
Частна касационна жалба * вписване на искова молба * указания на съда

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 167


гр. София, 03.10.2017 год.



Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2801 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ч. К. А. и K. И. В., чрез процесуалния им представител адв. Н. Н., против определение № 1667 от 24.03.2017год., постановено по в. ч. гр. д. № 131/2017 год. на Окръжен съд – Благоевград.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното определение е неправилно с искане да бъде отменено.
В изложението към частната касационна жалба искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с формулирани по следния начин въпроси – 1. „Тече ли срок за изпълнение от страна на ищците при невлязъл в сила съдебен акт за прекратяване, а именно - определение за прекратяване на производството срещу единия ответник и могат ли да се извършват процесуални действия по вписване на исковата молба, когато актът за уточняването не е влязъл в сила”; 2. „Има ли неизпълнение на указанията, дадени преди оттегляне на иск в срока за обжалване на акта на същия съд, когато в самия акт това не се споменава“. Жалбоподателите считат, че произнасянето на въззивната инстанция по горните въпроси влиза в противоречие с приетото в представената към изложението практика на ВКС - определение № 823 от 20.10.2011 год. по ч. т. д. № 707/2011 год. на ВКС, II т.о и определение № 295 от 18.09.2014 год. по ч. гр. д. № 4108/2014 год. на ВКС, II г.о. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава с поставени процесуалноправни въпроси, свеждащи се до следния уточнен от настоящия състав правен въпрос, касаещ задължението на съда при приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК да прецени въведените от ищеца с оглед указанието за вписване на исковата молба твърдения за наличие на причини за неизпълнението му, изразяващи се в незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията, впоследствие отменен по реда на чл. 577 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи и релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Подадената частна касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване съобразно критерия по чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК - предмет на делото е иск за собственост. С оглед на това същата е процесуално допустима.
С въззивното определение е потвърдено определение № 6903 от 29.11.2016 год., постановено по гр. д. № 804/2016 год. на районния съд, гр. Разлог, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от Ч. К. А. и K. И. В. срещу Р. И. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС. Въззивният съд приел, че прекратителното определение на първата инстанция е правилно. В полза на ищците са дадени указания за вписване на исковата молба, като първоначално определеният от съда срок, неколкократно продължаван по реда на чл. 63 ГПК, е изтекъл на 09.11.2016 год. В рамките на този срок ищците не са представили доказателства за вписване на исковата молба и не са направили ново искане за продължаване на срока, поради което необосновано са бездействали. Въззивната инстанция е приела, че не може да се определи като процесуален пропуск това, че първоинстанционният съд не е изчакал евентуалното обжалване на отказа на съдията по вписванията, преди да прекрати производството по делото.
Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускане на касационното обжалване. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване по първите два въпроса не може да се допусне, тъй като същите не са обусловили направените от въззивния съд изводи за връщане на исковата молба поради неизпълнение в дадения срок на указанието за вписването й - произнасяне по отношение на указанието и срокът за изпълнението му, свързано с предприетото оттегляне на иска срещу втория ответник, по повод на което и производството в тази част е прекратено с определение от 28.10.2016 год. не е налице. Поддържаната от жалбоподателите теза, че в срока за обжалване на прекратителното определение не тече срок за изпълнение на даденото указание е тяхна защитна позиция срещу твърдяната неправилност на обжалваното въззивно определение, но не и основание за допускане на касационното обжалване.
Освен горното, не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първите два въпроса в изложението. Приложената от касаторите съдебна практика не представлява задължителна такава по смисъла на разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 1/2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, с оглед на което не са налице специалните предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения от касационния съд съобразно правомощията му за това правен въпрос, касаещ задължението на съда при приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК да прецени въведените от ищеца с оглед указанието за вписване на исковата молба твърдения за наличие на причини за неизпълнението му, изразяващи се в незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията, впоследствие отменен по реда на чл. 577 ГПК.
По поставения въпрос настоящият състав счита следното: Преценката на съда при приложение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК следва да се прави при отчитане на обстоятелството, че изпълнението на даденото указание за вписване на исковата молба е обусловено от действията на съдията по вписванията, за което ищците в молбата от 7.10.2016 год. за продължаване срока за изпълнение на това указание са поддържали твърдение, че същият отказва да впише исковата молба поради изложените в нея съображения. При това положение и при издадено повторно съдебно удостоверение за вписването, процедирането на районния съд след последвалата нова молба от 27.10.2016 год., в която отново ищците въвеждат твърдения за пречки при вписването, е следвало да изясни какви са причините за това исковата молба да не се вписва, въпреки дадените съдебни удостоверения, и дали това се дължи на причини, които ищците биха могли да отстранят или такива извън тях. Най-малкото, от изложеното в тази молба е видно, че ищците обвързват вписването с прекратяване на исковото производство срещу втория ответник, и нещо повече, с влизане в сила на прекратителното определение, и с оглед на това са поискали ново съдебно удостоверение. Вместо да извърши дължимата преценка, вкл. и с даване на точни и конкретни указания, напр. за това дали ищците са подали писмено искане за вписване на исковата молба пред съдията по вписванията, с посочване на входящия номер, районният съд се е ограничил с продължаване за пореден път срока, на основание чл. 63 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР №3/2010 год. на ОСГК на ВКС относно правните последици от невписването на подлежаща на вписване искова молба при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК и установения принцип на служебното начало по чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС е основание за нейното връщане, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че връщането на исковата молба е санкция срещу неоправданото процесуално бездействие, поради което при преценката дали са налице основанията по чл. 129, ал. 3 ГПК не следва да се подхожда формално, а трябва да се съобрази процесуалното поведение на страната във връзка с тяхното изпълнение. Ето защо обстоятелството дали страната не е могла да изпълни указанията по вписване на исковата молба с оглед незаконосъобразния отказ на съдията по вписванията, /за което се съдържат твърдения в подаваните молби от ищците, а междувременно е постановена и отмяна на отказа на съдията по вписванията/ и следва да се вземе предвид в контекста на цялостното процесуално поведение, за да се направи извод за неизпълнение, което да обуслови неблагоприятния резултат за страната с връщане на исковата молба. При наличието на твърдения за наличие на пречки за изпълнение на указанието, въведени в дадения срок за това, съдът е следвало да изясни наличие на обстоятелства извън поведението на ищците, като конкретизира пълно и изчерпателно указанията си, за да направи обоснован извод за настъпване на последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. Вместо това неколкократно по молба на ищците срокът за изпълнение е продължаван по реда на чл. 63 ГПК. С подаване на последната молба от 28.11.2016 год. отново се иска от ищците съдействие от съда за изпълнение на указанието за вписване на исковата молба, с даване на указания за това какви по-нататъшни процесуални действия следва да предприемат, като вместо това е постановено определението от 29.11.2016 год. за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение не е констатирано при въззивното обжалване, а от представеното определение № 615 от 01.02.2017 год. по ч. в. гр. д. № 1/2017 на ОС – Благоевград е видно, че по реда на чл. 577 ГПК е отменен отказът на съдията по вписванията и е постановено да се впише исковата молба по образуваното пред РС- Разлог гр. д. № 804/2016 год.
С оглед на тези съображения и предвид отговора на изведения въпрос, настоящият състав намира, че в настоящия случай неизпълнението на дадените от съда указания не се дължи на процесуалното поведение на ищците. Поради това направеният в обжалваното определение извод е неправилен поради процесуално нарушение при извършената от съда преценка на всички обстоятелства, както и на съответни конкретни указания за изпълнение при наведените твърдения за пречки извън поведението на ищците, което обосновава извод за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба на Ч. К. А. и K. И. В. на определение № 1667 от 24.03.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 131/2017 год. на Окръжен съд – Благоевград.
ОТМЕНЯ определение № 1667 от 24.03.2017 год., постановено по в. ч. гр. д. № 131/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград и потвърденото с него определение № 6903 от 29.11.2016 год. по гр. д. № 804/2016 год. на Районен съд – Разлог.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: