2 Р Е Ш Е Н И Е №. 25 София, 13.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2357 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Д., Г. Д. Д., Г. Д. Д. и Д. Д. Д., представлявани от адв.Р. М., срещу решение № 11731 от 30.07.2020г. по в.гр.д. № 4309/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3468 от 14.05.2019г. по гр.д. № 12943/2016г. на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 11 състав, са отхвърлени изцяло предявените от тях против ЗАД „Армеец“ АД искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Г. Д., настъпила при ПТП на 30.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторите излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.146 и чл.269 ГПК, като е преразгледал приетия за установен по делото факт относно качеството пътник в лекия автомобил на починалия, въпреки липсата на релевирано от застрахователя с насрещната въззивна жалба възражение относно това качество, респективно относно разпределянето на доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Поддържат още, че съдът не е обсъдил всички събрани и относими доказателства, в т.ч. постановление на прокурора за прекратяване на образуваното наказателно производство и заключения на вещите лице по допуснатите автотехническа и съдебно – медицински експертизи. Поради това молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД оспорва касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 60581 от 16.11.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Може ли въззивният съд с решението си да възложи в доказателствена тежест на страната установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните, да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с този факт?“.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за безспорно, че на 30.05.2015г. е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, застраховал своята „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Констатирал е, че ищците извеждат своята материалноправна легитимация от възникналото в тяхна полза право на иск срещу застрахователя поради настъпилото застрахователно събитие, от което е причинена смъртта на техния наследодател. От друга страна, е намерил, че ответникът в отговора на исковата молба и в насрещната въззивна жалба е релевирал възражение, че не е установен водачът на лекия автомобил, респективно, че същият е застрахован при него, както и е оспорил качеството на пътник на починалия Д. Г. Д.. С оглед на това въззивният съд е изложил съображения, че в тежест на ищците е да установят положителния факт, че наследодателят им е имал качеството на пътник, а не на водач, респективно делинквент, тъй като от този факт те черпят благоприятни правни последици, доколкото обосновават принадлежността на материалното субективно право. Изтъкнал е, че представеното постановление за прекратяване на наказателното производство, макар и официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, не обвързва съда с направените в него констатации, тъй като няма характер на присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Изтъкнал е още, че нямат доказателствена стойност в гражданския процес събраните в наказателното /досъдебното/ производство гласни доказателства. Позовавайки се на записаното в приетия по делото като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, въззивният съд е приел, че същият не установява водача на лекия автомобил и какво е било качеството на Д. Д. като участник в произшествието. Намерил е, че тези обстоятелства не се установяват и от протокола за оглед, съставен на мястото на инцидента. Изтъкнал е, че други доказателства, установяващи, че починалият е бил пътник в автомобила, не са ангажирани. С оглед на това въззивния съд е заключил, че за ищците не е възникнало субективното материално право да предявят прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Д. Д.. Предвид така направения извод Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд в частта, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над 20 000 лева до 200 000 лева, претендирани от всеки един от ищците, и след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част е отхвърлил изцяло исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./
По поставения процесуалноправен въпрос:
Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. По релевантния за настоящото дело процесуалноправен въпрос е формирана и постоянна съдебна практика – решение № 74 от 26.07.2017г. по т.д. № 1047/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 63 от 24.02.2015г. по гр.д. № 4054/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., както и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 100 от 06.10.2020г. по т.д. № 2133/2019г. на ВКС, ТК, I т.о.. Съгласно тази практика на ВКС, независимо че въззивният съд не извършва нов доклад с реквизитите на чл.146 ГПК, е длъжен, с оглед спазване на очертаните в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС съдопроизводствени принципи, да уведоми страните, ако счете, че в първоинстанционното производство доказателствената тежест е неправилно разпределена. Задължен е и да даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос и да ангажират доказателства. Ако въззивният съд не уведоми страните, не даде указания и възможност за ангажиране на доказателства, а промени разпределението на доказателствената тежест в мотивите на решението си и това обуслови изхода на спора, такова процесуално действие би обусловило груб порок на съдебния акт, би съставлявало очебийно несъобразяване с основополагащите правила на гражданското съдопроизводство – равенство на страните и предвидимост на дължимите от съда процесуални действия, засягащи търсената и дължима защита и съдействие. Прилагането в съдебното решение на последиците от неизпълнено доказателствено задължение, каквото не е указано, препятства възможността за упражняване на процесуалните права и правото на защита и лишава страната от правото на справедлив процес.
Настоящият състав споделя тази практика, с оглед на което по поставения въпрос приема, че въззивният съд не може с решението си да възложи в доказателствена тежест на страната установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните, да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с този факт.
По касационната жалба:
С оглед дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос въззивното решение се явява неправилно. В настоящия случай в исковата си молба ищците са изложили твърдения, че при настъпване на процесното ПТП наследодателят им Д. Г. Д. е бил пътник в лекия автомобил, управляван от Н. В. Р.. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че водачът, управлявал лекия автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП, е неизвестен и не е установено в какво качество е бил наследодателят на ищците към този момент, т.е. че не е бил водач на автомобила. В доклада си, срещу който страните не са възразили, първоинстанционният съд е указал на ищците, че е в тяхна тежест да установяват ПТП по участници, място, дата и неговия механизъм, противоправното поведение на водача, причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на техния наследодател, както и търпените от тях вреди, а на ответника, че е в негова тежест да установи вързраженията си, а именно, че Д. Д. е пътувал на пода на автомобила, че е пътувал без предпазен колан, че вината за настъпване на ПТП е на някой друг, различен от посочения от ищците водач – Н. Р., както и че наследодателят на ищците е знаел, че водачът Р. е употребил алкохол.
С оглед приетото в първоинстанционното решение, че водач на автомобила към момента на настъпване на ПТП е бил Н. В. Р., в насрещната си въззивна жалба срещу това решение в осъдителната му част ответникът е релевирал оплакване за неправилност на този извод на първоинстанционния съд, като е изложил подробни съображения, че при направено от него възражение поради процесуалното бездействие на ищците не са събрани никакви годни доказателства, които да установят, че застрахован при ответника водач е причинил катастрофата. В отговора на насрещната въззивна жалба на ответника ищците са оспорили това оплакване, като са посочили, че с доклада на първоинстанционния съд е възложено в тежест на ответника да установи, че вина за настъпване на ПТП е на някой друг, различен от посочения от ищците водач Н. Р., но ответникът не е предприел процесуални действия за установяване на това обстоятелство.
Следователно, макар и не съвсем прецизно, с доклада си първоинстанционният съд, разпределяйки доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, е възложил в тежест на ответника да ангажира доказателства в подкрепа на възражението си, че водач на автомобила по време на настъпване на процесното ПТП е лице, различно от посочения от ищците Н. В. Р.. Въззивният съд правилно е приел, че с оглед направеното от ответника оспорване в тежест на ищците е да установят, че наследодателят им е бил пътник в лекия автомобил, а същият е бил управляван от Н. В. Р., но в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с постоянната практика на ВКС е сторил това едва в решението си, без да уведоми страните и да им даде възможност да изразят становище по този въпрос и да ангажират доказателства. По този начин, отхвърляйки изцяло предявените искове като последица от неизпълненото доказателствено задължение, каквото не е указал на ищците, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Правилен е изводът на въззивния съд, че с оглед доказателствената им сила в настоящото производство постановлението за прекратяване на наказателното производство и събраните в досъдебното производство гласни доказателства не са годни да установят посочените правнорелевантни факти. Поради това, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да уведоми страните за разпределението на доказателствената тежест във връзка със спорните факти – кой е бил водач на автомобила и в какво качество се е намирал в автомобила наследодателят на ищците в момента на настъпване на ПТП, и да им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства в тази връзка.
На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 11731 от 30.07.2020г. по в.гр.д. № 4309/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|