Р Е Ш Е Н И Е № 8 С., 20.02. 2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Ю. Д. С. при секретар Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Д. С. гр. дело № 4765/2016 год. Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ. Образувано е по жалби, подадени от ЧСИ М. П. с рег. № 851 с район на действие Софийски градски съд и от Съвета на К. на ЧСИ чрез процесуалния си представител юриск. А. Д., против решение от 21.06.2016г., постановено по дисциплинарно дело № 38/2015 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ М. П. с рег. № 851 е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, както и глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 484 ГПК. В жалбата на ЧСИ М. П. се заявяват доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на дисциплинарния състав за извършени нарушения по образувани пред съдебния изпълнител три изпълнителни дела. Поддържа се, че всички действия, изразяващи се в налагане на възбрана и извършване на опис са правилни и законосъобразни и са поискани изрично от взискателите по образуваните изпълнителни производства. Оспорва се изложеното пред дисциплинарната комисия твърдение на жалбоподателя [фирма], че към момента на налагане на възбраната върху имота, същият е бил в негово владение. Противното се установявало от съставения на 19.03.2015г. протокол за опис по делото, когато е констатирано кой е владеел имота към този момент, както и от протокол за въвод във владение от 07.04.2015г., съставен от помощник-частен съдебен изпълнител А. П. при ЧСИ М. Б. с рег. № 838, от който се установява, че [фирма] е въведен във владение на имота дълго след налагане на възбраната, а именно на 07.04.2015г. Излагат се оплаквания, че дисциплинарната комисия не е съобразила решенията на контролно-отменителната инстанция (СГС) по подадените срещу действията на съдебния изпълнител жалби и по този начин е постановила неправилен съдебен акт. В жалбата на Съвета на К. на ЧСИ, подадена чрез юрисконсулт А. Д., се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради явна несправедливост на наложеното с него наказание. Счита се, че наложената глоба е с прекомерно занижен размер спрямо тежестта на извършените от съдебния изпълнител нарушения, поради което се иска от съда налагането на наказание, което да им съответства по размер, като бъде съобразено и дисциплинарното минало на съдебния изпълнител. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Производството по дисциплинарно дело № 38/2015 г. е образувано с акт на председателя на дисциплинарната комисия срещу ЧСИ М. П. за налагане на дисциплинарно наказание въз основа на искане на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители с изх. № 1947/19.10.2015г. за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ М. П., рег. № 851 на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, поради извършени от съдебния изпълнител нарушения на чл. 2, ал. 1 и 3, чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители - като е предприел действия, които не са насочени единствено и пряко към реализиране на притезанието на взискателя и без да са съобразени законните интереси на всички страни и лица, проявил липса на почтеност и честност и уронил престижа на професията, като чрез заобикаляне на закона се целил постигането на един незаконосъобразен резултат – чрез опис на недвижим имот и определянето на пазач фактически е извършил въвод във владение, като от недвижим имот е отстранено лице, което владее на правно основание, както и за нарушение на чл. 484 ГПК, тъй като при извършването на описа не са посочени наложените ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци; не е била посочена началната цена, нито начинът, по който ще се формира, а е посочено само, че заключение за оценката ще представи вещо лице, което не е присъствало на самия опис. С обжалваното решение Дисциплинарната комисия към КЧСИ е приела тези искания за основателни, като е счела, че визираните в искането на Съвета нарушения са виновно извършени и е наложила на ЧСИ М. П. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 500 лева /петстотин лева/ за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, както и на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 484 ГПК. За да постанови решението си дисциплинарният състав е счел за установено, че на 19.01.2015 г. [фирма] депозирало пред ЧСИ М. Б. по изп. дело № 20128380403751 искане за насрочване на обратен въвод в недвижим имот – дворно място, представляващо южната част на имот стар пл. № 1, кв. 258в, местност К. село – Б., а по актуален кадастрален план к.л. № 494 на район „В.“, кв. 3, попадащо в УПИ I с отреждане за административни сгради с площ 2394 кв.м., обозначена по буквите АБВГДЕЖЗА съгласно скица – приложение към СТЕ на в.л. Ю. П. от 08.03.2012 г. За да се стигне до това искане, [фирма] е преминало през множество обезпечителни производства, които са възпрепятствали владението му върху посочения по-горе имот, като последният съдебен акт в тази насока е бил определение № 150 от 19.01.2015 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав по ч.гр.д. № 110/2015 г., с което е отменено определение от 18.08.2014 г., постановено по гр.д. № 12408/2014 г. на Софийски градски съд. Преди това с решение № 6309/27.09.2012 г. по ч.гр.д. № 8365/2012 г. е отменен по жалба на [фирма] като незаконосъобразен въвода във владение в полза на [фирма] по съображения, че ЧСИ М. Б. няма право да извършва въвод срещу трето лице, което е във владение на имота, на изпълнително основание, различно от съдебно решение /в конкретния случай заповедта по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист се основават на договор за наем/. ЧСИ Б. насрочил въвода във владение на 07.04.2015 г. от 9.00 ч. Междувременно при ЧСИ М. П. било образувано изп. дело № 20158510400222 със страни взискател [фирма] и длъжник [фирма], което дело е прехвърлено от ЧСИ М. Б. и преобразувано под нов номер по описа на ЧСИ М. П.. По делото била вписана и възбрана върху посочения по-горе имот. От изискваната справка за лице от системата И. по партидата на [фирма] се установяват предходно вписаните искови молби и възбрани върху имота, предмет на въвода. Опис на същия имот бил проведен, но недовършен на 19.03.2015г. от ЧСИ П. с мотива, че към същата дата имотът е във владение на длъжника [фирма] и опис не бил извършен по искане на взискателя. От изложеното следва, че едновременно с прехвърлянето на изпълнителните дела от ЧСИ Б. към ЧСИ П. /водени в периода 2012 – 2015г., когато с множество обезпечителни заповеди длъжникът е упражнявал владение в имота/ взискателят е направил искане за вписване на възбрана и пристъпване към опис на имота, след което на 19.03.2015г., след като констатирал, че имотът е във владение на длъжника, взискателят е поискал да не се извършва опис, а да се отложи за дата 07.04.2015г. в периода 10 – 12 часа. С протокол от 07.04.2015г. П. А. П. при ЧСИ Б. във времето между 9.00 и 10.50 часа въвел във владение на имота [фирма]. Веднага след въвеждането на [фирма] в процесния имот на същата дата в периода 10.50 – 11.30 ч. ЧСИ П. провежда опис на имота, като констатира, че на тази дата имотът вече се владее от [фирма]. При проведения опис и оценка имотът е оставен отново за пазене на длъжника [фирма]. Намереното на място трето лице [фирма] заявява, че е въведено в имота преди час, но не разполага с документ, тъй като протоколът за въвод бил при ЧСИ Б.. Видно от приложените към делото документи удостоверение за вещни тежести преди описа не е изискано. При така изложената фактическа обстановка и дисциплинарната комисия е достигнала до извод, че страните по изпълнителните дела са едни и същи – трето лице [фирма], длъжник [фирма], кредитор [фирма], от което следва, че всички тези лица са наясно с множеството обезпечителни производства, имащи за цел единствено да запазят фактическото положение на незаконосъобразния въвод, осъществен от П. В. П. при ЧСИ Б. на 11.05.2012г. и по този начин максимално дълго във времето да отложат обратния въвод на [фирма] въз основа на решението на СГС от 27.09.2012 г. Тези страни са били наясно за датата на въвода от ЧСИ Б. и поради тази причина са поискали да се отложи описа и смяната на пазача от дата 19.03.2015г. за дата 07.04.2015г. Комисията е заключила, че тези особености в поведението на страните ЧСИ П. е имал възможност да проучи, а и видно от протокола му за опис от 07.04.2015г. същият е бил наясно с наложените върху имота възбрани и искови молби. Въпреки това и в нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Етичния кодекс е предприел действия, които не са насочени единствено и пряко към реализиране на притезанието на взискателя и без да са съобразени законните интереси на всички страни и лица. По този начин той е уронил престижа на професията, като чрез заобикаляне на закона е целил постигането на един незаконосъобразен резултат – чрез опис на недвижим имот и определянето на пазач фактически е извършил въвод във владение, като от имота е отстранено лице, което владее на правно основание /чл. 523, ал. 1 ГПК/. След като е констатирала и липсата на изискано и приложено удостоверение за вещни тежести и липсата на отразяването им в протокола за опис, комисията е приела, че е извършено и второто вменено на ЧСИ П. нарушение, формулирано в искането на Съвета, а именно нарушение по чл. 484 ГПК. Като е съобразил тежестта на извършеното и обстоятелството, че са използвани правни механизми, които заобикалят закона с цел да продължат действието на едно неправомерно владение, чието правно основание е оспорено по надлежния ред и срещу което има издадено съдебно решение, дисциплинарният състав е счел, че за нарушението по т. 1 от искането, а именно това по чл. 2, ал. 1, ал. 3, чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Етичния кодекс следва да се наложи наказание съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, а именно глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, а за второто от вменените нарушения по чл. 484 ГПК, глоба в размер на 100 лева. Решението на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители за налагане на частния съдебен изпълнител М. П. дисциплинарно наказание ГЛОБА е валидно и процесуално допустимо. С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К.. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1./порицание; 2./ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3./предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4./ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от Дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. Уставът на К. на частните съдебни изпълнители- Глава V урежда правилата на формиране на дисциплинарната комисия, начина на образуване на дисциплинарно производство, правилата на дейността на ДК при КЧСИ. В случая правилно дисциплинарният състав е установил и приел, че са налице действия на ЧСИ М. П., представляващи дисциплинарни нарушения, както и, че са налице условията на чл. 67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. По отношение на допуснатото нарушение на чл. 484 ГПК между страните няма спор. По отношение на останалата част от искането обосновано и правилно с оглед установените по делото факти дисциплинарният състав е приел, че извършените процесуални действия - чрез опис на недвижим имот и определянето на пазач фактически е извършил въвод във владение, като от имота е отстранено лице, което владее на правно основание, сочат на явна злоупотреба с процесуални права, които са зачетени от ЧСИ М. П. в нарушение на чл. 3 ГПК. Също така правилно е прието, че при явното познаване на отношенията между страните по изпълнителното производство и постъпилите данни, че отстраненото лице владее имота от около час вследствие извършен обратен въвод, които данни са потвърдени и от заварените на място полицейски служители, явно сочат, че ЧСИ М. П. е предприел действия, които не са насочени единствено и пряко към реализиране на притезанието на взискателя, а чрез заобикаляне на закона да се постигне един незаконосъобразен резултат – имотът отново да се върне във владение на [фирма]. Всички тези действия са извършени и без да са съобразени законните интереси на всички страни и лица, като по този начин са накърнени принципите за почтеност, безпристрастност и равноправно отношение към участниците в изпълнителното производство, което несъмнено уронва престижа на професията. Следва да се посочи и това, че правилно дисциплинарният състав е приел, че владението към деня на възбраната е относимо към описа и поради това същият е законосъобразно извършен, но е неотносимо по отношение назначаването на пазач на имота. В тази връзка доводите на жалбоподателя ЧСИ М. П., че дисциплинарната комисия не е съобразила решенията на контролно-отменителната инстанция (СГС) по подадените срещу действията на съдебния изпълнител жалби и по този начин е постановила неправилен съдебен акт, са неоснователни. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че наложеното на ЧСИ М. П. дисциплинарно наказание глоба в общ размер от 600лв. се явява несъответно за извършените от него системни нарушения в работата му като ЧСИ, в какъвто смисъл жалбата на Съвета на К. на ЧСИ се явява основателна, а тази на ЧСИ в тази насока неоснователна. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая тези критерии не са спазени от санкциониращия орган, който макар и да е взел предвид накърнените обществени отношения, както и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, не е взел предвид, че това наказание не е първото в професионалната биография на ЧСИ М. П., на когото е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. по дисциплинарно дело № 8/2011 г. на ДК при КЧСИ, оставено в сила с решение № 196 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; дисциплинарно наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност” по дисциплинарно дело № 24/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители – с решение №277 от 08.12.2015г. по гр.д.№4373/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. – двете служебно известни на съда. Ето защо настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че наложеното на ЧСИ М. П. дисциплинарно наказание глоба в общ размер на 600 лв. не съответства на вида и тежестта на допуснатите от него системни нарушения в работата му като ЧСИ, поради което решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ следва да бъде отменено и постановено друго решение, с което на ЧСИ М. П. бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер 1000лв., което съответства в най-пълна степен на извършените от него нарушения и на превантивната функция на дисциплинарното наказание. При този изход на делото жалбоподателят ЧСИ М. П. следва да бъде осъден да заплати на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители 300лв. разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 21.06.2016г., постановено по дисциплинарно дело № 38/2015 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ М. П. с рег. № 851 е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, както и глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 484 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА: НАЛАГА на ЧСИ М. Н. П., с рег. № 851 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ, дисциплинарно наказание „глоба в размер 1000лв.” за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 10, ал. 2 и чл. 11 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители и по чл. 484 ГПК. ОСЪЖДА ЧСИ М. Н. П., с рег. № 851 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, да заплати на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители направените разноски за настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение в размер 300/триста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :