8 Р Е Ш Е Н И Е №60023 София, 02.08. 2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2956 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт К. И., срещу решение № 2055 от 08.08.2019г. по в.гр.д. № 5944/2018г. на САС, 1 състав, с което е потвърдено решение № 5169 от 29.07.2018г., поправено с решение от 16.10.2018г., по гр.д. № 9403/2017г. на СГС, I ГО, 2 състав, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Я. Я. Р. на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. Р. вследствие ПТП от 25.12.2016г. за разликата над 50 000 лева до 101 500 лева. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на съдебната практика по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, включващи се в понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, и на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания от загубата на нейната майка. Счита още, че въззивният съд не е съобразил правилно размера на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП, тъй като е установено, че смъртта на пострадалата е настъпила извън автомобила и се дължи на задушаването ѝ в резултат на затискането ѝ от автомобила, а не на тежки телесни травми, като такива изобщо са липсвали. Поради това моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 101 500 лева. Ответницата по касация Я. Я. Р., представлявана от адв. К. Л. и адв. Я. С., оспорва касационната жалба. Твърди, че у касатора липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение, тъй като е заплатил доброволно присъдените с решението суми, което означавало, че е приел дължимостта им за безспорна. Излага подробни съображения за правилност на извода на въззивния съд относно справедливия размер на дължимото обезщетение и относно размера на съпричиняването от страна на пострадалата, като в тази връзка сочи, че водачът е извършил две нарушения на ЗДП и поради това приносът му е значително по-голям. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. С определение № 581 от 05.11.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че формираната въз основа на влязлата в сила част от първоинстанционното решение сила на пресъдено нещо обхваща всички елементи на предявения пряк иск с правно основание по чл. 432, ал.1 КЗ - извършено непозволено увреждане от водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. С 0258 РС, който водач и собственик бил застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, и който водач с виновните и противоправните си действия е причинил смъртта на Н. Т. Р. - майка на ищцата. Съобразил е, че с влязла в сила присъда подсъдимият Г. Я. Р. е бил признат за виновен в това, че на 25.12.2016г. около 23 часа и 30 минути в [населено място] при управление на моторно превозно средство (МПС) л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. С 0258 РС по автомагистрала „Тракия“ нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20,ал.2 от ЗДвП, като е изгубил контрол на управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и реализирал ПТП, преобръщайки се в крайпътно дере, причинявайки по непредпазливост смъртта на пътничката Н. Т. Р. - негова майка. Въз основа на неоспореното от страните заключение на комплексната медико-автотехническа експертиза въззивният съд е приел за установено, че причина за настъпване на ПТП е високата скорост на движение и рязката употреба на кормилната и спирачната уредба на автомобила, движещ се на мокро и хлъзгаво пътно платно, при което водачът е загубил контрола на управлявания от него автомобил, което превозно средство се е завъртяло и излязло извън пътното платно вдясно и попаднало на наклонен скат, където се е преобърнало. Взел е предвид, че смъртта на пострадалата е настъпила от притискане на купето на автомобила, който се е преобърнал странично на 90 градуса извън пътя. Приел е, че при правилно постановен предпазен колан тялото на пострадалата не би изпаднало от автомобила и не би настъпила установената имобилизационна асфикция (притискане на снагата, възникващо вследствие на външен механичен фактор, който чрез натиск и стягане ограничава или спира дихателните движения и причинява задушаване). Изложил е съображения, че независимо от допуснатото от починалата пътничка нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП (противоправно неизползване на обезопасителен колан, с който е бил оборудван л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“), явяващо се в причинна връзка със смъртта й, приносът на водача на автомобила за настъпване на вредоносния резултат е значително по-голям. Поради това е достигнал до извод, че не следва да се уважава искането за определяне на по-висок принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на загиналата майка на ищцата, а същият следва да се определи в размер на 30%. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката Д. В. - сестра на ищцата, според които отношенията между починалата и ищцата са били „перфектни“; майката сама е изгледала всичките си деца и давала всичко за тях, защото те били „полусираци“; бащата на свидетелката и на ищцата е починал, когато първата е била на две години, а ищцата на няколко месеца; майката, заедно с бабата на ищцата и свидетелката, отгледала децата си и била всичко за тях – „и баща, и майка“; към момента на смъртта на майка ѝ ищцата вече е имала собствено семейство и собствена дъщеря, за отглеждането на която починалата е помагала; ищцата „много тежко преживяла“ смъртта на майка си и я споменавала. Въз основа на тези обстоятелства и като е съобразил интензивността и продължителността на душевните страдания и отрицателните емоции, преживени от 32-годишната ищца от загубата на 55-годишната ѝ майка, с която те са имали близки и топли отношения и живели в едно населено място, социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането – 2016г., когато минималната работна заплата е била в размер на 420 лева, въззивният съд е достигнал до извод, че справедливото обезщетение възлиза в размер на 145 000 лева. След намаляване на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД на така определено обезщетение с установения принос на починалата за настъпване на вредоносния резултат въззивният съд е приел, че предявеният иск следва да се уважи частично до размер на сумата 101 500 лева със законна лихва върху нея от 25.04.2017г. до окончателното й изплащане. По поставения материалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 18 от 17.09.2018г. по гр.д. № 60304/2016г. на ВКС, IV г.о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда, т.е. подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Въззивното решение е постановено в отклонение от формирана съдебна практика, тъй като въззивният съд не е оценил степента, в която действията на пострадалата обективно са довели до настъпване на вредоносния резултат. По основателността на касационната жалба: С оглед събраните по делото доказателства е обоснован изводът на въззивния съд за наличие на извършено непозволено увреждане от водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. С 0258 РС, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти, сключена с ответника. С влязла в сила присъда водачът Г. Я. Р. е бил признат за виновен в това, че на 25.12.2016г. около 23 часа и 30 минути в [населено място] при управление на моторно превозно средство (МПС) л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. С 0258 РС по автомагистрала „Тракия“ нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е изгубил контрол на управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и реализирал ПТП, преобръщайки се в крайпътно дере, причинявайки по непредпазливост смъртта на пътничката Н. Т. Р. - негова майка. Въз основа на неоспореното от страните заключение на комплексната медико-автотехническа експертиза въззивният съд правилно е приел за установено, че причина за настъпване на ПТП е високата скорост на движение и рязката употреба на кормилната и спирачната уредба на автомобила, движещ се на мокро и хлъзгаво пътно платно, при което водачът е загубил контрола на управлявания от него автомобил и същият се е завъртял и излязъл извън пътното платно вдясно и попаднал на наклонен скат, където се е преобърнал. Според заключението смъртта на пострадалата е настъпила от притискане на купето на автомобила, който се е преобърнал странично на 90 градуса извън пътя, като при правилно постановен предпазен колан тялото на пострадалата не би изпаднало от автомобила и не би настъпила установената имобилизационна асфикция (притискане на снагата, възникващо вследствие на външен механичен фактор, който чрез натиск и стягане ограничава или спира дихателните движения и причинява задушаване). При така установените обстоятелства се явява доказано направеното от касатора – ответник по предявения иск, възражение за съпричиняване от страна на пострадалата Н. Р., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. При съобразяване на механизма на настъпване на произшествието и непосредствената причина за смъртта на пострадалата настоящият състав намира, че приносът й за увреждането е в размер на 50%. Независимо от обстоятелството, че произшествието е настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, поведението на пострадалата е довело до причиняване на смъртта й, която в противен случай не би настъпила. Съгласно категоричния извод на вещите лица причината за смъртта на пострадалата е механична асфикция от притискане на снагата й от купето на автомобила поради изпадането ѝ от него, като при правилно поставен предпазен колан тя е нямало да изпадне от автомобила. Неоснователно е възражението на ответницата, че автомобилът е произведен преди 20 години и липсват доказателства да е бил оборудван с технически изправни обезопасителни колани, тъй като според заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза автомобилът е производство 2015г. и е оборудван с триточкови предпазни колани инерционен тип, като в средата на задната седалка мястото е с двуточков предпазен колан. Поради това настоящият състав намира, че поведението на виновния водач и на пострадалата са допринесли в еднаква степен за настъпване на смъртта ѝ. Настоящият състав, като взе предвид събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелката Д. В., намира, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 145 000 лева е съобразено с установените в постоянната практика на ВКС критерии за справедливост. С оглед установения принос на пострадалата, определеното обезщетение в размер на 145 000 лева следва да бъде намалено с 50% и на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 72 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2017г. до окончателното ѝ изплащане. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск за разликата над 72 500 лева до 101 500 лева, като искът в тази част бъде отхвърлен. В останалата му част, в която е потвърдено осъдителното първоинстанционно решение за присъждане на обезщетение за разликата над 50 000 лева до 72 500 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска, като за първата инстанция се дължат разноски в размер на 273,83 лева /при общ размер на разноските в размер на 530 лева/, за втората инстанция се дължат разноски в размер на 580 лева /при общ размер на разноските 1030 лева и обжалваем интерес 51 500 лева/, а за касационната инстанция се дължат разноски в размер на 596,89 лева /при общ размер на разноските 1060 лева и обжалваем интерес 51 500 лева/. На ответника следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 150 лева. При съобразяване на присъдените от първоинстанционния съд разноски, на касатора следва да бъдат присъдени допълнително 102.46 лева – направени разноски за първата инстанция, и 85,33 лева – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. На основание чл.38, ал.2 ЗА на пълномощника на ищцата, осъществил безплатно процесуално представителство, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за трите инстанции, определено съобразно материалния интерес за всяко производство и изхода на делото и в размерите по чл.7 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, като за първоинстанционното производство същото възлиза на 2189,50 лева, а за въззивното и за касационното производства възлиза на 906,55 лева за всяко от тях. На основание чл.78, ал.6 ГПК касаторът – ответник по иска, дължи по сметка на СГС държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 2900 лева. Поради това следва да бъде отменено въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което касаторът е осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС за разликата над 2900 лева до 4060 лева, както и на адв Л. адвокатско възнаграждение за първата инстанция за разликата над 2189,50 лева до 3065,30 лева. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, в която касаторът е осъден да заплати на адв. Л. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над 906,55 лева до 2075 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2055 от 08.08.2019г. по в.гр.д. № 5944/2018г. на САС, 1 състав в следните части: в частта, с която е потвърдено решение № 5169 от 29.07.2018г., поправено с решение от 16.10.2018г., по гр.д. № 9403/2017г. на СГС, I ГО, 2 състав, в частта, с която Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Я. Я. Р. на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. Р. вследствие ПТП от 25.12.2016г. за разликата над 72 500 лева до 101 500 лева, да заплати на адв. К. Л. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първата инстанция за разликата над 2189,50 лева до 3065,30 лева и да заплати по сметка на СГС държавна такса за разликата над 2900 лева до 4060 лева, както и в частта, с която с въззивното решение Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адв. К. Л. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция за разликата над 906,55 лева до 2075 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Я. Р. против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. Р. вследствие ПТП от 25.12.2016г. за разликата над 72 500 лева до 101 500 лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2055 от 08.08.2019г. по в.гр.д. № 5944/2018г. на САС, 1 състав в останалата му част, с която е потвърдено решение № 5169 от 29.07.2018г., поправено с решение от 16.10.2018г., по гр.д. № 9403/2017г. на СГС, I ГО, 2 състав, в частта, с която Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Я. Я. Р. на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. Р. вследствие ПТП от 25.12.2016г. за разликата над 50 000 лева до 72 500 лева, да заплати на адв. К. Л. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първата инстанция в размер на 2189,50 лева и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2900 лева, а Я. Я. Р. е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски за първата инстанция в размер на 171,37 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 64,67 лева, както и в частта, с която с въззивното решение Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адв. К. Л. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция в размер на 906,55 лева. ОСЪЖДА Я. Я. Р. да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата 1664,68 лева /хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за трите инстанции, от които: 102.46 лева – направени разноски за първата инстанция над присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 171,37 лева, 85,33 лева – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция над присъденото с първоинстанционното решение юрисконсултско възнаграждение в размер на 64,67 лева, 580 лева – разноски за въззивната инстанция, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, 596,89 лева – разноски за касационната инстанция и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адв. К. Л. сумата 906,55 лева /деветстотин и шест лева и петдесет и пет стотинки/ – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: