2 Р Е Ш Е Н И Е № 841/10 гр.София, 03.08.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА дело № 1722/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 803 от 14.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на И. Д. А. и К. А. А.,чрез адв. М. А.,на решение № 321 от 28.07.2009 г. по гр. д № 1065/2008 г. по описа на Благоевградски окръжен съд,в частта,в която е отменено решение на Районен съд-Гоце Делчев и е уважен по отношение на И. Д. А. и К. А. А. предявения от Д. К. Ш. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за 0.140 дка от имот № 050024 по картата на възстановената собственост за землището на [населено място], като над този размер иска е отхвърлен. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и процесуалноправен въпрос, свързан с това дали съдът е длъжен да се произнесе по правоизключващото възражение на ответниците касатори, че Ш. не е активно материалноправно легитимиран да предявява иск по чл. 108 от ЗС,след като то е направено пред въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, както и противопоставимо ли е решението ОСЗ на ответниците след като те са отрекли правата на ищеца към минал момент. В обжалваното въззивно решение е прието, че с влязло в сила на 30.10.2004 год. решение на РС-Гоце Делчев и издадено въз основа на него решение № 6883/05.11.2004 год. на ОСЗГ „Г.” , влязло в сила на 19.11.2004 год. на наследодателката на ответника по касационната жалба е възстановена нива от 4.800 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], която представлява парцел I, имот пл. № 1, кв.7 по плана на [населено място] с площ от 4 800 кв.м., при съседи: горски фонд и шосе.Установено е от приетата тройна съдебно-техническа експертиза , че само част от процесния имот № 050024 с площ от 0.140 дка е включена в регулацията на населеното място, а останалата част от имота с площ от 0.974 дка е извън регулация и е означена в картата на възстановената собственост като „друга селищна територия”.Въз основа на горното съдът достига до извода, че предмет на решенията на съда и на възстановяване на наследодателя на ищеца е имот, представляващ У. I, пл. № 1, кв.7 по плана на [населено място] и спорът касае само тези 0.140 дка.Съдът счита, че решенията на поземления орган по чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници, или в нови реални граници имат конституитивно действие и се разпростират както по отношение на собствеността, така и по отношение на обекта на собствеността.Решението на поземления орган е правопораждащ юридически факт на възстановяване на земята, поради което то е определящо за успешното провеждане на собственически иск за възстановената земя.Приел е за безспорен факта, че касаторите владеят процесния имот и не се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като правото на собственост на техния праводател - [община]- са отречени по отношение на ответника по касационната жалба Ш.. В решение № 1274/22.01.2009 год. по гр.д. № 5725/2007 год. на II г.о. на ВКС , в противоречие с атакуваното въззивно решение, е прието, че когато е направено оспорване на правото на собственост върху земеделска земя, съдът следва по пътя на косвения съдебен контрол да провери налице ли са предпоставките за възстановяване на същата.При оспорване на материалноправната законосъобразност от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, позоваващият се на решението следва да докаже, че към момента на включване на земите в ТКЗС, собствеността е била придобита чрез признатите от закона придобивни способи.Ответникът по ревандикационния иск не е участвал в адиминистративното производство по възстановяване на собствеността, поради което не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението на поземлената комисия и би могъл да се защити срещу материалната му незакосъобразност само в гражданския процес относно правото на собственост върху същите земеделски земи. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира за правилно първото становище. Решението на поземлената комисия е достатъчно, за да легитимира ищецът като собственик, ако ответникът по ревандикационния иск е трето лице, външно за така възстановените земеделски земи и неговите права не са конкуретни по реституционния закон. Това е така, защото законосъобразното решение на административния орган има конститутивно действие. При спор за собственост, по който ищецът се легитимира с това решение, ответникът може единствено да се позовава на нищожност на административния акт или на унищожаемост на същия. При унищожаемост с оглед предпоставките на реституцията ответникът може да иска да се извърши косвен контрол само ако има правен интерес.Този правен интерес се обуславя от правата, които противопоставя на ищеца. Когато той не заявява права по реституция на същото основание - ЗСПЗЗ, но оспорва иска, ищецът не е длъжен да доказва елементите на фактическият състав на съответния придобивен способ към момента на кооперирането на земите.Това е така, защото няма такова изискване в чл. 12 ал.2 от ЗСПЗЗ, който изброява доказателствата, с които се легитимират правоимащите пред ОСЗ като предпоставка за възстановяване на собствеността. Само при спор за собственост към момента на обобществяването на земите ищецът е длъжен да установи основанието за придобиване на собствеността. При спор за собственост към настоящия момент решението на административния орган е достатъчно, за да легитимира ищеца като собственик. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че е установена собствеността на наследодателя на касатора . Моли се за отмяна въззивното решение в обжалваната част и постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск в уважената част.Претендират разноски. Ответната страна е депозирала писмен отговор, с които се оспорва подадената касационна жалба. Касационните оплаквания са неоснователни. По постановяване на своето решение въззивния съд не е допуснал нарушение на материалния закон, нито нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.108 и чл. 109 от ЗС.От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът, ответник по касационна жалба, се легитимира като собственик на нива от 4.800 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], която представлява парцел I, имот пл. № 1, кв.7 по плана на [населено място] с площ от 4 800 кв.м., при съседи: горски фонд и шосе.Този имот му е възстановен с влязло в сила решение на ОСЗГ след успешно провеждане на производство по чл. 14.ал.3 от ЗСПЗЗ.В този смисъл е неоснователно възражението на касаторите, че Ш. не е активно материалноправно легитимиран да предявява иск с правно основание чл. 108 от ЗС.Това е така, защото предявените от тях претенции не се конкурират с правата на ищеца.Той се легитимира с права по реституция по ЗСПЗЗ, а претендираните от тях права не се основават на този закон.Безспорно е, че само част от процесния имот № 050024 с площ от 0.140 дка е включена в регулацията на населеното място, а останалата част от имота с площ от 0.974 дка е извън регулация и е означена в картата на възстановената собственост като „друга селищна територия”.Съдът правилно достига до извода, че предмет на решенията на съда и на възстановяване на наследодателя на ищеца е имот, представляващ У. I, пл. № 1, кв.7 по плана на [населено място] и спорът касае само тези 0.140 дка.И тъй като касаторите владеят имота, без да могат да противопоставят конкуретни права на ищеца, то иска с правно основание чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен за тази площ. С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на закона са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК. При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 321 от 28.07.2009 г. по гр. д № 1065/2008 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: