Р Е Ш Е Н И Е   № 471   София, 27 ноември, 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ....осемнадесети ноември.....  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…КРИСТИНА ПАВЛОВА……и в присъствието на прокурора …АТАНАС ГЕБРЕВ..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 367 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по повод подадени жалби от адв. П, служебен з. на подсъдимия А на частните обвинители и граждански ищци К. С. Д. , К. С. и Г. С. срещу решение № 154/ 12.05.2009 г. по внохд № 145/09 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата на служебния з. на подсъдимия и в съдебно заседание се сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Иска се съдебният акт да бъде отменен и И. оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се изразява несъгласие с оправдаването на подс. А. Ц. по първоначалното обвинение, което било резултат от неправилна преценка на доказателствата. Исканията са две- подс. Ц. да бъде осъден по обвинението по чл.214 от НК, както и да бъде уважена изцяло гражданската претенция спрямо него. В съдебно заседание повереникът им, адв. Б настоява искът за неимуществени вреди да се увеличи на 30 хиляди лева. Защитникът на подсъдимия А изразява становище, че жалбата е неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подс. И. за неоснователна, а на частните обвинители за основателна с довод, че деянието, осъществено от Ц. не сочи на престъпление по чл.323 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното:     С присъда от 10.01.2006 г. по нохд № 3914/04 г. Софийският градски съд признал подсъдимия А за виновен в това, че в периода 05.01.1995 г.- 10.04.1995 г. с цел да набави имотна облага на “П” ЕООД принудил Г. М. С. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята си и с това му причинил значителна имотна вреда в размер на 1138 лв. и на основание чл.214 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като го оправдал да е извършил деянието в съучастие с подс. А. Ц. , когото признал за невинен по обвинението по чл.214 ал.2 вр. чл.20 ал.2 и ал.3 от НК. Осъдил И. да заплати на гражданския ищец Г. С. обезщетения на имуществени вреди в размер на 1138 лв. и за неимуществени вреди в размер на четири хиляди лева. Присъдата е отменена с решение № 656/ 21.11.2006 г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане. С присъда № 10/ 21.05.2008 г. по нохд № 5438/06 г. Софийският градски съд признал подсъдимия И за виновен по чл.214 ал.2 вр. ал.1 от НК и го осъдил на четири години лишаване от свобода, както и да заплати на Г. С. обезщетения за вреди в горепосочените размери. Признал подсъдимия А. Г. Ц. за виновен в това, че в същия времеви период самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от Г. С. свое предполагаемо право, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 323 ал.1 от НК и не му наложил наказание поради изтичането на абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК. Признал го за невинен по обвинението по чл.214 ал.2 вр. ал.1. С решение № 154/ 12.05.2009 г. Софийският апелативен съд потвърдил присъдата.     По жалбата на подсъдимия А. Жалбата е изключително пестелива, като съдържанието й се изчерпва с декларация за недоказаност на обвинението, тъй като в показанията си свидетелите преразказват преживяното от пострадалия и не става ясно И. да е автор на инкриминираното деяние. Оплакването е неоснователно. Софийският апелативен съд е извършил цялостна проверка на атакувания съдебен акт, обсъдил е всички гласни и писмени доказателства по делото и е изложил съображенията си защо намира фактическата обстановка за правилно установена. Фактическите данни, установени от показанията на свидетелите Д, Н. , Я. и Л. , ценени от съда обективно и в съгласие с действителното им съдържание сочат без всякакво съмнение, че автор на престъплението е подс. Исрапилов. Част от свидетелите са пречи очевидци на упражненото от И. насилие над пострадалия, които възпроизвеждат точно и последователно впечатленията си от посещенията му в магазина на С. , агресивното му поведение и отправените заплахи за ликвидиране на семейството му, ако не плати исканата сума, както и на нанесения му побой в един от случаите. Свидетелите сочат, че при посещенията си И. и придружаващите го лица говорели с акцент, а Н. лично чула пострадалият да се моли “Р”. За претенцията на плащане на инкриминираната сума от подсъдимия И, упражненото насилие и отправените заплахи за убийство свидетелства и съпругата на пострадалия, като последователно и безпротиворечиво възпроизвежда съобщеното от съпруга си. Нейните показания косвено се подкрепят от тези на останалите свидетели, както и от приложеното по делото пълномощно. Затова настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването за липса на доказателства относно авторството на престъплението. Присъдата не почива на предположения, поради което жалбата е неоснователна.   По жалбата на частните обвинители и граждански ищци. В нея не са посочени конкретни касационни основания за отмяна на атакуваното решение. Освен изразеното недоволство от оправдаването на подсъдимия Ц по обвинението по чл.214 от НК и осъждането му по чл.323 от НК, направено според жалбоподателите с единствена цел да се приложи закона за давността, жалбата страда от дефицит на съществени доводи и възражения срещу законосъобразността на съдебен акт. От нейното съдържание се установява, че според частните обвинители доказателствата не са правилно оценени, защото било ясно, че след като Ц. е упълномощил И. да събере вземанията му от С. , а не е потърсил законния /съдебен/ ред за това, следва да отговаря като съучастник в изнудването. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Въззивната инстанция е анализирала събраните доказателства и е изложила съображенията си за липса на такива, установяващи, че Ц. е поръчал или знаел за методите на И. при събиране на неговото вземане. Обсъдила е съдържанието на подписаното от него пълномощно и правилно е приела, че само от това писмено доказателство не могат да се направят несъмнени и категорични изводи за участие на този подсъдим в престъплението по чл.214 от НК. За някаква съпричастност на Ц. в принудата и насилието, упражнено на С. липсват фактически данни в свидетелските показания, включително от свидетелите Н, какъвто довод се навежда в жалбата. Такива липсват и в показанията на св. Д, която твърди, че изнудването и заплахите са отправяни от руския гражданин и не е виждала, нито е разговаряла с Ц. При така установените факти Софийският градски съд законосъобразно е приложил материалния закон, приемайки, че Ц. е осъществил престъплението самоуправство, а Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата. Точно защото Ц. не е уредил търговските си взаимоотношение със С. по гражданско правен ред, а е осъществил предполагаемото свое вземане самоволно, чрез упълномощаване на другия подсъдим е налице престъплението по чл.323 от НК и той е признат за виновен в неговото извършване. В противен случай и ако той бе завел гражданско дело, какъвто довод се изтъква от жалбоподателите, въобще не би имало престъпление. Затова настоящата инстанция намери искането за осъждане на Ц. по първоначалното обвинение по чл.214 от НК за неоснователно. Неоснователно е и искането за осъждането му по предявения граждански иск за имуществени и неимуществени вреди, тъй като те са настъпили в резултат от престъплението, извършено от подс. И. и той е осъден да ги плати на ищците. При тези съображения и като намери жалбите за неоснователни Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК                 Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154/ 12.05.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 145/2009 г.         ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: