Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 262/09.07.2020 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Атанасова ч.гр.д. № 586 по описа за 2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 1008/ 07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1495/ 2019 г., с което Старозагорски окръжен съд е потвърдил:
· определение № 3053/ 29.08.2019 г. по гр.д. № 4423/ 2019 г. на Старозагорски районен съд и
· определение № 3266/ 12.09.2019 г. по гр.д. № 4423/ 2019 г. на Старозагорски районен съд.
Определението се обжалва от Г. В. Ж. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси (уточнени и прецизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС) за надлежния ответник, цената и таксата по иска, с който длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че след като заповедта за изпълнение е влязла в сила, кредиторът е прехвърлил вземането, а по изпълнителното дело на негово място съдебният изпълнител е конституирал като взискател цедента (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки че цесията не е за вземането по заповедта и кредиторът по нея не е съобщил за цесията на длъжника, като последният се позовава и на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта; произтичат ли особености в цената и таксата по този иск, когато длъжникът твърди, че част от дълга е бил събран и изплатен по изпълнителното дело; допустимо ли е иска да се съединен и с иск за връщането на събраните и платени суми по изпълнителното дело, а тогава каква е дължимата такса. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Касационното оплакване е, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 129, ал. 3 и чл. 130, а и чл. 210 ГПК.
Ответниците „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ответници и по частната жалба възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Претендират разноски, Банката –юрисконсултско възнаграждение.
Касационният състав намира частната жалба частично недопустима. С определение № 3053/ 29.08.2019 г. по гр.д. № 4423/ 2019 г. на Старозагорски районен съд, което въззивният съд е потвърдил, е отхвърлена молба за допускане на обезпечение на ищеца Г. Ж., а сега касатор. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение за недопускане на обезпечение, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд - аргумент от обратното на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Частната касационна жалба в тази част е с недопустим предмет, а настоящият състав не следва да я разглежда.
В останалата част тя е допустима (арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията са следните:
В исковата молба и в молба в изпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът Г. Ж. е твърдял, че: 1) в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу него са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 23 768.52 лв. – лихвоносно вземане за връщане на банков кредит с разноски и изпълнителен лист; 2) заповедта е влязла в сила на 17.11.2011 г. поради неподадено възражение по чл. 414 ГПК; 3) по изпълнителния лист в полза на Банката е образувано изпълнително дело; 4) по договор за цесия от 26.03.2013 г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД (Факторинг) на мястото на Банката; 5) част от дълга е събран по изпълнителното дело и изплатен, а непогасеният остатък е за сумата 12 740.38 лв. Длъжникът Г. Ж. е оспорил изпълнението с твърдения, че вземането е погасено по давност, изтекла след като заповедта е влязла в сила, а договорът за цесия не е за вземането по заповедта и Банката не му е съобщила цесията. Искът е насочен срещу Банката и Факторинг. Г. Ж. е предявил и иск за връщане на сумата 7 790.00 лв. – полученото от ответника Факторинг по изпълнителното дело. Приложил е два платежни документа за държавна такса: 335 лв. - към исковата молба и 496.63 лв. - към молбата в изпълнение на указанията.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е по чл. 439 ГПК, а с него длъжникът оспорва изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед. Приел е, че по иска надлежен ответник е само Факторинг. След приемството в изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 ГПК) единственият взискател по изпълнителното дело е Факторинг, а не Банката. Въззивният съд е заключил, че в правилното приложение на чл. 130 ГПК първостепенният съд е върнал исковата молба срещу Банката.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че след като длъжникът оспорва изпълнението на вземането по заповедта за изпълнение, като се позовава на различни групи обстоятелства след влизането й в сила (погасителна давност и липса, респ. непротивопоставимост на цесията) исковете по чл. 439 ГПК срещу надлежния ответник Факторинг са два. Цената на всеки е равна на вземането по заповедта, а дължимата такса е 1 901.48 лв. = (4 % х 23 768.52) х 2. Въззивният съд е заключил, че след като в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК тази такса не е платена, а ищецът е внесъл само 831.53 лв. = 335 лв. + 496.53 лв., в правилното приложение на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК първата инстанция е върнала исковата молба по чл. 439 ГПК и срещу надлежния ответник.
Въззивният съд е споделил и извода на първата инстанция за недопустимост на осъдителния иск. Позовал се е на това, че: 1) указанията към ищеца за уточняване на сумите, които всеки от двамата взискатели е получил по изпълнителното дело, са в правилното приложение на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, а не са изпълнени и 2) чл. 210 ГПК допуска да се предявят няколко обективно съединени иска срещу същия, а не срещу различни ответници.
При тези мотиви на въззивния съд обжалваното определение в частта, с която е потвърдено разпореждането по чл. 129, ал. 3 и по чл. 130 ГПК, неправилно именувано и от двете инстанции „определение“, следва да се допусне до касационно обжалване. Повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване, а са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
По повдигнатите въпроси настоящият състав намира, че длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от значение за издаването на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. Новонастъпилите факти (тези след изтеклия срок по чл. 414, ал. 2 ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение, респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422 ГПК) са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед с иска по чл. 439 ГПК.
Когато длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че кредиторът е прехвърлил вземането, след като заповедта е влязла в сила, а по изпълнителното дело съдебният изпълнител е конституирал цедента като взискател на мястото на кредитора по изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки че цесията не е за същото вземане и не му е съобщена от кредитора по заповедта, но длъжникът се позовава също на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само новоконституираният взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното дело. Правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист него (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла) го възпрепятства да упражни правото на принудително по друго.
С такъв иск по чл. 439 ГПК длъжникът се позовава на различни групи обстоятелства, поради които оспорва изпълнението. Надлежните ответници са двама, но защитаваният правен интерес е един. Длъжникът отрича правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем; титулярството на това право на цедента, но и на цесионера. Цената на отрицателния установителен иск, а той е оценяем, е равна на вземането по заповедта за изпълнение (чл. 68 и 72 ГПК). Държавната такса е 4 %, но не по-малко от 50.00 лв. (чл. 73, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК). Различните групи обстоятелства не водят до кумулативно обективно съединяване. Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответниците е да докажат, че правото на принудително изпълнение съществува. Цената, а и такса по този иск, не се повлияват от твърденията на длъжника, че част от дълга е събран и преведен по изпълнителното дело. Чл. 118 ЗЗД се прилага за доброволното, но не и за принудителното изпълнение на погасеното по давност вземане.
Допустимо е длъжникът да го съедини с иск за връщане на сумите, събрани и платени по изпълнителното дело. Чл. 439 ГПК не предвижда възможност длъжникът да се снабди с (обратен) изпълнителен лист. Възможността по чл. 245, ал. 3 ГПК, към която препращат и други разпоредби (чл. 285, ал. 6, чл. 309, ал. 2 и чл. 422, ал. 3 ГПК), възниква когато по надлежен ред се установи, че правото на принудително изпълнение не е възниквало. Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че правото на принудително изпълнение е възникнало, но новите обстоятелства (настъпилите след изпълнителното основание) са го погасили или изключват правоприемство в изпълнителния лист. Не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2 ЗНА чл. 245, ал. 3 ГПК да се приложи по аналогия.
Когато длъжникът претендира връщане на събраните и платени суми по изпълнителното дело от първоначалния и от заместилия го взискател, той следва да посочи получените суми от всеки от двамата ответници. Когато обаче длъжникът предявява осъдителен иск само срещу единия, той е длъжен да уточни сумите, изплатени по изпълнителното дело само на този ответник. Искът е евентуален под положително процесуално условие – основателност на иска по чл. 439 ГПК. Правният интерес за длъжника от исковете е различен. С иска по чл. 439 ГПК той оспорва изпълнението, за да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК), а осъдителният е за снабдяване с изпълнително основание. Следователно по евентуалния осъдителен иск също се дължи държавна такса – 4 % от претендираните суми, но не по-малко от 50.00 лв.
Касационният състав намира частната жалба за основателна.
В исковата молба Г. Ж. се е позовал на факти, настъпили след 17.11.2011 г., когато като последица от неподадено възражение по чл. 414 ГПК е влязла в сила издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 23 768.52 лв. – лихвоносно вземане за връщане на банков кредит с разноски. Длъжникът е твърдял, че по изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело, а съдебният изпълнител по договор за цесия от 26.03.2013 г. е конституирал като взискател на мястото на Банката цедента Факторинг. Длъжникът е оспорил изпълнението с твърдения, че вземането е погасено по давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, договорът за цесия не е за вземането по нея и цесията не му е съобщена от Банката. Следователно искът е предвиденият в чл. 439 ГПК, а надлежни ответници по него са Банката и Факторинг. Като е приел, че само Факторинг, но не и Банката е надлежният ответник, въззивният съд е приложил неправилно чл. 130 ГПК.
Неправилно въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция, че след като длъжникът оспорва изпълнението при различни групи обстоятелства, налице е кумулативно обективно съединяване на искове по чл. 439 ГПК. Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответниците е да установят, че правото на принудително изпълнение съществува. Неправилни са и изводите на въззивният съд, че санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК е приложена правилно. Указанията на първата инстанция са ищецът да представи доказателства за внесена държавна такса от 1 901.48 лв., каквато той не дължи за разглеждането на иска по чл. 439 ГПК. Предявеният е оценяем, но неговата цената е равна на вземането по заповедта за изпълнение. С твърденията за погасителна давност длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение в максимален обем. Чл. 118 ЗЗД не се прилага при принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, респ. твърденията за събрани и преведени по изпълнителното дело суми на първоначалния взискател (на Банката) не сочат на различна (по-ниска) цена на отрицателния установителен иск. Надлежните ответници по него са двама, но правния интерес на длъжника не надхвърля паричната оценка на оспореното право на принудително изпълнение (чл. 68 и чл. 72 ГПК). По иска по чл. 439 ГПК държавната такса е за сумата 950.75 лв. = 4 % х 23 768.52 лв., а не за сумата 1 901.48 лв., за внасянето на която са дадените указания. Следователно въззивният съд неправилно е приел, че санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК е приложена правилно.
Неправилно въззивният съд е приел за недопустимо съединяването на осъдителния иск, с който Г. Ж. претендира от Факторинг сумата 7 790 лв. – връщане на събраното и изплатеното на този ответник по изпълнителното дело. От чл. 210 ГПК или друга процесуална разпоредба не произтича недопустимост да бъде разгледан с иска по чл. 439 ГПК. Неправилно въззивният съд е приел, че за осъдителния иск срещу ответника Факторинг са от значение и сумите, събрани и изплатени на първоначалния взискател по изпълнителното дело (на Банката), а след като ищецът не е уточнил размера на тези суми, за което първата инстанция му е дала указания, исковата молба подлежи на връщане (чл. 129, ал. 3 ГПК).
Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното определение, с което въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба на Г. Ж. срещу Банката и Факторинг. При връщането на делото първата инстанция е длъжна да зачете надлежната легитимация и на двамата ответници по иска по чл. 439 ГПК, да съобрази, че осъдителният срещу ответника Факторинг е съобразен с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК и да даде указания и срок ищецът да представи платежен документ за (до)внесена държавна такса от 430.82 лв. Както се посочи, държавната такса по иска по чл. 439 ГПК е 950.75 лв. = 4 % х 23 768.52 лв., по осъдителния е 311. 60 лв. = 4 % х 7 790.00 лв., а ищецът е внесъл 831.53 лв. = 335 лв. + 496.63 лв.
При тези мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г. В. Ж. срещу определение № 1008/ 07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1495/ 2019 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 3053/ 29.08.2019 г. по гр.д. 4223/ 2019 г. на Старозагорски районен съд.
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1008/ 07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1495/ 2019 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 3266/ 12.09.2019 г. по гр.д. № 4423/ 2019 г. на Старозагорски районен съд, неточно именувано „определение“.
ОТМЕНЯ определение № 1008/ 07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1495/ 2019 г. на Старозагорски окръжен съд в допуснатата до касационно обжалване част и потвърденото разпореждане № 3266/ 12.09.2019 г. по гр.д. № 4423/ 2019 г. на Старозагорски районен съд.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за извършване на дължимите процесуални действия.
Определението може да се обжалва в първата част с частна жалба от Ж. пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а в останалите части е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.