Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 16.03.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 61/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба от подсъдимия В. А. М. чрез защитника му – адв.С. срещу присъда № 79 от 16.11.2016 г. на Видинския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 215/2016 г. по описа на същия съд. В касационната жалба от защитника на подсъдимия М. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като са изложени твърдения за несъответствие на присъдата със събраните по делото доказателства, водещо до противоречието й със закона, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото още от досъдебното производство, включително и в производството пред окръжния съд. Към жалбата адв.С. е представил и допълнение, в което оплакването за допуснати от ОС–гр. Видин съществени процесуални нарушения е конкретизирано с твърдения за липса на мотиви към постановената от него въззивна присъда предвид едностранния анализ на доказателствата, в резултат на който се кредитират единствено тези, които подкрепят обвинителната теза и се дава превратна оценка на всички, които я разколебават. В подкрепа на тази теза се предлага подробен анализ на гласните доказателствени средства, който защитата намира, че следва да бъде приет от ВКС вместо този, съдържащ се в атакуваната присъда на окръжния съд. Сочи се още и наличие на процесуално нарушение от категорията на тези по чл.348 ал.3 т.1 от НПК, изразяващо се в отнемане правото на подсъдимия и неговия защитник да участват пълноценно в съдебното заседание и по конкретно в разпита на свидетелите и при провеждане на очните ставки, като не им е предоставена възможност да задават въпроси. Въз основа на изложените доводи, от адв.С. към ВКС се отправят искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивната присъда на ОС–гр. Видин по ВНОХД № 215/2016 г. изцяло и признаване подсъдимия М. за невинен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият М., редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му - адв.С., който поддържа касационната жалба и допълнението към нея, като наред с изложеното в тях допълва оплаквания за необоснованост и недоказаност на обвинението. Във връзка с изложените доводи поддържа и исканията, формулирани в жалбата. Частният обвинител и граждански ищец по делото Г. М. В. и неговият повереник – адв.А., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваната въззивна присъда на Видинския окръжен съд като правилна, законосъобразна и справедлива. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 24 от 26.01.2016 г., постановена по НОХД № 484/2015 г., Видинският районен съд е признал подсъдимия В. А. М. за невинен в това, на 19.01.2014 г. в близост до язовир „К.“ в землището на [населено място] да се е заканил с убийство на Г. М. В., Е. В. А. и В. В. А. и това заканване да е възбудило у тях основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК, като отхвърлил и предявения от Г. В. граждански иск за причинени му неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. По протест на прокурор от РП–Видин и жалба от частния обвинител и граждански ищец Г. В., било образувано ВНОХД № 39/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд, който с решение № 25 от 06.04.2016 г. отменил изцяло присъдата на ВдРС поради допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на тези по чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. При повторното разглеждане на делото, РС–гр. Видин, с присъда № 324 от 12.07.2016 г. признал подсъдимия В. А. М. за невинен в това, на 19.01.2014 г. в близост до язовир „К.“ в землището на [населено място] да се е заканил с убийство на Г. М. В., Е. В. А. и В. В. А. и това заканване да е възбудило у тях основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК, като отхвърлил и предявения от Г. В. в това производство граждански иск за причинени му неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. Отново по протест от РП–Видин и жалба от частния обвинител и граждански ищец Г. В. било образувано ВНОХД № 215/16 г. по описа на ОС–гр. Видин, който с присъда № 79 от 16.11.2016 г. признал подсъдимия В. А. М. за виновен в това, че на 19.01.2014 г. в близост до язовир „К.“ в землището на [населено място] се заканил с убийство на Г. М. В., Е. В. А. и В. В. А. и това заканване възбудило у тях основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК го осъдил, като при условията на чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. С посочената присъда ОС Видин осъдил подсъдимия М. да заплати в полза на Г. В. обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда/ лева, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния му предявен размер от 7 000 /седем хиляди/ лева гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото, включително тези, направени от частния обвинител и граждански ищец, както и държавната такса върху уважения граждански иск. Касационната жалба на подсъдимия М. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Основните възражения, отправените срещу въззивната присъда по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Видинския ОС, въз основа на които са формирани изводите за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 от НК, довели до осъждането на подсъдимият М.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи от неговия защитник в подкрепа на поддържаната теза за необоснованост и недоказаност на това да е извършил инкриминираното му престъпление, мотивирана със съществени процесуални нарушения в процеса на събиране, анализ и оценка на доказателствата при постановяване на въззивния съдебен акт. С оглед отправеното от адв.С. към настоящата инстанция искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия М., същият на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Доколкото обаче българският процесуален закон е отредил на ВКС ролята на „съд по правото“, от неговата компетентност е изключена възможността да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното – правомощията му са насочени към проверка на законосъобразността в осъществяваната от инстанциите по фактите доказателствена дейност и за спазване на наказателнопроцесуалните норми, регулиращи и гарантиращи правилността на вътрешното им убеждение. За това то може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са констатирани нарушения в законово регламентирания процес за формирането му. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт, който може да бъде проверяван единствено от гледна точка на юридическата му правилност съобразно изложената в него фактическа обстановка. С оглед на това ВКС обсъди възраженията на подсъдимия М. и защитника му единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от окръжния съд фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу присъдата на ОС–гр. Видин се свеждат до оплакванията, че въззивният съд необосновано е кредитирал показанията на свидетелите, които на 19.01.2014 г. са били заедно с пострадалите Г. В., Е. А. и В. А. и които са били в зависимост от първия от тримата. В същото време неоснователно не е дал вяра на показанията на свидетелите И. И., А. Н., П. М. и А. А., установяващи присъствието на подсъдимия в дома му към момента на инкриминираното деяние, както и на тези, депозирани от свидетелите Н. Н. и И. Н., които изясняват часовия диапазон, в който пострадалите и техните близки са се намирали в района на местопрестъплението. Макар това възражение да сочи на оплакване за необоснованост на атакувания съдебен акт, доколкото същото е мотивирано с процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна интерпретация на доказателствените материали по делото, настоящият касационен състав го обсъди и намери за неоснователно. В мотивите към въззивната присъда е направен обстоен анализ на двете групи гласни доказателствени средства, като същите са съпоставени и с приобщените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – електронен носител CD, съдържащ копия от електронните картони с данните за инцидента и записи на проведените разговори, записани в регистъра на спешните повиквания с отразени основни данни в справка от „Районен център 112“ – Монтана към Дирекция „Национална система 112“; фиш за спешна медицинска помощ на Г. М. В. от ЦСМП – Видин, филиал Белоградчик, с отразени дата и час 19.01.2014 г. 16,30 ч.; искане за образно изследване – рентгенография на лява зигоматична кост на пациент Г. М. В. от 20.01.2014 г., медицинско свидетелство на Г. М. В. от 20.01.2014 г. за нанесен му побой на 19.01.2014 г. Достигнатите в резултат на този анализ изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Допълнително следва да се отбележи, че съдържащата се в писмените и веществени източници на доказателства информация, която вероятно е убегнала от вниманието на защитата, но надлежно анализирана от окръжия съд напълно в унисон с изискванията за всеобхватност на анализа и оценката на доказателствената съвкупност, му е дала основание да оцени показанията на пострадалия Г. В. и на останалите свидетели от тази група като заслужаващи доверие, в резултат на което е поставил тъкмо тях в основата на постановената от него осъдителна присъда. Изводът на въззивния съд за това, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, е направеният въз основа на прецизния анализ на цялата доказателствена маса, изложен по надлежен ред в мотивите към атакуваната присъда, поради което оплакването за допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК (липса на мотиви), настоящият касационен състав намери за неоснователно и прие, че следва да бъде оставено без уважение. Такова е становището на касационната инстанция и по отношение възражението за ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник в производството пред въззивния съд, изразило се в отнемане възможността им да задават въпроси при разпита на свидетелите и в хода на проведените очни ставки. Това твърдение не може да бъде възприето, тъй като видно от протоколите на проведените съдебни заседания председателят на състава, който определя как да бъде воден протокола, е избрал да не се записват както въпросите, така и техният автор, а единствено дадените отговори от разпитваните свидетели и съпоставените лица. При така оформеното съдържание на съдебните протоколи, не само по отношение на подсъдимия и неговия защитник, но също така и по отношение на прокурора, на частния обвинител и неговия повереник, и дори на съда не е отразено да са задавали въпроси към свидетелите при разпитите им и очните ставки. В същото време от съдържанието на показанията, давани от свидетелите и съпоставените лица става ясно, че са отговаряли на въпроси на страните и съда. Липсата на възможност да се провери дали на всички страни в процеса е била предоставена равна възможност да участват активно в него предвид начина на изготвяне на протоколите от съдебните заседания безспорно е нарушение, но то в никакъв случай не е от естество да повлияе правилното решаване на делото, поради което не може да послужи за основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Още повече, че в хода на въззивното производство нито подсъдимият, нито неговият защитник са правили искания за събиране на допълнителни доказателства или проверка на вече събрани такива, поради което оплакването им за ограничаване процесуалното им право за активно участие в процеса следва да се оцени като неоснователно. В касационната жалба от защитника на подсъдимия М. не се съдържа изрично оплакване за явна несправедливост на наказанието. Независимо от това и доколкото е оспорено изцяло ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, ВКС извърши проверка и на тежестта на тази отговорност в контекста на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, макар в жалбата да не са изложени конкретни доводи, които касационната инстанция да обсъди. При индивидуализацията на наложеното наказание на подсъдимия М. въззивната инстанция е обсъдила всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства по чл.54 от НК, като му наложила наказание „лишаване от свобода“ в размер, близък до минималния на предвидената в закона санкция, а именно 6 /шест/ месеца. Така отмерено, наказанието е при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, изразяващи се в чистото му съдебно минало и осъществяваната от него превенция срещу незаконни посегателства спрямо чужда собственост. В същото време интензитетът на физическата и вербална агресия и употребата на огнестрелно оръжие, отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства, които завишават степента на обществена опасност на деянието в сравнение с други деяния от този вид, не дават основание за допълнително смекчаване на определеното по вид и размер наказание. Законосъобразно и в съответствие с отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства е приложен институтът на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК, като изтърпяването на наказанието е отложено с минималния изпитателен срок от 3 /три/ години. С оглед изложеното ВКС намира, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия М. изпълнява целите по чл. 36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 79 от 16.11.2016 г., постановена по ВНОХД № 215/2016 г. по описа на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.