О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50 гр. София, 10 юни 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, трето наказателно отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря и след становище на прокурор Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията ДАНОВА ч.н. дело № 543/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено разпореждане № 494 от 17.05.2016 г. по ч.н.д. 186/2016 г., по описа за 2016 г. на Районен съд /РС/ – гр.Балчик, с което е повдигнат спор за подсъдност между РС – гр.Балчик и РС – гр.Варна във връзка с разглеждане на предложението на прокуратурата за прекратяване на принудителното лечение на И. Р. Я. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на РС – гр.Варна. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В РС – гр.Варна е постъпило предложение от прокурор при ВРП за прекратяване на принудителното лечение по реда на чл.89 б. „б“ от НК по отношение на И. Р. Я.. Към предложението е приложена съдебно-психиатрична експертиза на освидетелстваното лице И. Я., намиращ се на лечение в Държавна психиатрична болница /ДПБ/ /наименование/, обл.Д.. Според експертното заключение, към настоящият момент поведението лицето не е болестно мотивирано и не са налице медицинските основания за продължаване на принудителното му лечение по чл.89 б.“б“ от НК. С разпореждане № 5111 от 12.05.2016 г. по ч.н.д. № 2349/2016 г. на РС – гр.Варна, производството по делото е прекратено, с аргументи, че разпоредбата на чл. 428 от НПК предписва разглеждане на делото от съда по местоживеене на лицето, а в настоящият случай И. Я. се намира в ДПБ /наименование/, поради което компетентен да разгледа делото е РС-Балчик. В съдебният акт е отбелязано ,че в посочения смисъл е и решение на ОСНК на ВКС от 11.02.2016 г. С разпореждане № 494 от 17.05.2016 г., по ч.н.д. № 186/2016 г., на РС – гр.Балчик е прекратено производството по посоченото дело и е повдигнат спор за подсъдност. Посочено е ,че компетентният съд се определя съобразно разпоредбата на чл.428 от НПК и това е районният съд по местоживеене на лицето, а местоживеенето се определя от постоянния и настоящ адрес, а не от адреса на лечебното заведение, в което то е настанено. Също така, се акцентира ,че решението на ОСНК на ВКС от 11.02.2016 г. няма задължителна обвързваща сила относно останалите съдилища, тъй като не представлява тълкувателно решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че горепосоченото дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС – гр.Балчик. Буквалното тълкуване на правните норми на чл. 428 - чл. 431 от НПК обосновава заключение, че съдът по местоживеене на лицето е всякога компетентен при прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК. Но това е само при първоначалното вземане на такива мерки. След изтичане на шест месеца от настаняването на лицето за принудително лечение, съдът служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на медицинската мярка. По пътя на граматическо и лексикално тълкуване на релевантните правни норми се стига до заключението, че съдът е посочен като родово определено понятие, тъй като само и единствено съд може да се произнася по вече произнесени от друг съд въпроси. Законът не предпоставя изрично изискването това да бъде съдът, постановил първоначално въпросните медицински мерки, нито пък съдът по местоживеенето на лицето. Видно от материалите по делото, И. Р. Я. е лекуван, съответно е пребивавал на територията на медицинско заведение с местонахождение, различно от неговото местоживеене в страната преди извършването на общественоопасното деяние. Безспорно, най-пълна информация за медицинското състояние на лицето, подложено на принудително лечение, може да бъде дадена от специалистите, а именно: лекари-психиатри, под чието медицинско наблюдение и лечение е било поставено последно, поради което законодателят е предвидил, в нормата на чл. 432, ал. 3 от НПК, съдът да взима първо мнението на съответното лечебно заведение и експертното заключение на вещо лице – психиатър. Казаното, представляващо изследване на целта на законовата норма (телеологично тълкуване на правната норма на чл. 432 от НПК), води до логически обоснован извод, че при разглеждане на принудителната медицинска мярка по чл. 91 от НК подсъдността следва да се определи съобразно местонахождението на лечебното заведение, в което се осъществява принудителното лечение. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА ч.н.д. № 186/2016 г. за разглеждане на Районен съд – гр.Балчик. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – гр.Варна за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................. ЧЛЕНОВЕ:1.................................. 2...................................