4 Р Е Ш Е Н И Е № 167 [населено място], 19.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 62 по описа за 2012 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. В. А. Н. претендира отмяна на две влезли в сила решения: решение № 224 от 16.03.2009г. на СРС, 29 състав по гр.д. № 3669/2005г., влязло в сила на 17.05.2010г. и решение от 29.03.2011г. на СГС, ІІ-в състав по гр.д. № 6609/2009г., влязло в сила на 09.08.2011г. С първото решение е уважен установителен иск за собственост на Н. Н. К. против молителя В. А. Н. относно * ид.ч. от недвижим имот - празно дворно място в [населено място], съставляващо имот пл. № * от кв.* по плана. С второто решение е уважен и предявения със същата искова молба иск на Н. Н. К. против В. А. Н. и С. Г. М. по чл. 33, ал.2 ЗС за изкупуване на * ид.ч. от имота, която е прехвърлена от С. М. на В. Н. с договор за покупко-продажба от 17.09.2009г. Изложени са основания за отмяна по чл. 303, ал.1,тт.1, 4 и 5 ГПК. Твърди се, че решението на Софийски районен съд относно правото на собственост върху имота на Н. К. е постановено при неустановена пасивна легитимация на ответника, тъй като предявеният от него установителен иск е недопустим, след като не е във владение на имота и разполага с осъдителен иск. Представят се нови доказателства - писмени свидетелски показания относно упражняваното от молителя владение. По този начин е обосновано основанието по чл. 303 ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал.1,т.4 ГПК се свързва с наличие на друго влязло в сила решение - решение на СГС по гр.д. № 2447/2003г., с което е установено по отношение на С. Г. М. - праводател на молителя, че Н. Н. К. и М. К. К. притежават съвместно * ид.ч. от имота, а с решението на Софийски районен съд по гр.д. № 3669/2005г. е установено по отношение на молителя, че само Н. К. е собственик на * ид.ч. от същия имот. Затова според него е налице противоречие между двете решения. Основанието по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК молителят обосновава с факта, че по делото на Софийски районен съд не е бил призован от служебния си адрес, известен на ищеца, а му е назначен служебен защитник, с което е накърнено правото му на участие в процеса. Ответникът Н. Н. К. в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. Ответницата С. М. не е взела становище. С определение № 46 от 06.02.2012г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата на В. А. Н. за допустима. Молбата за отмяна, подадена от М. Г. Н., е оставена без разглеждане и определението в тази част е влязло в сила. По основателността на молбата съдът намира следното: По основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Обект на отмяната е Решението на Софийски районен съд по гр.д. № 3669/2005г., с което е признато по отношение на молителя, че собственик на * ид.ч. от имота е Н. Н. К.. Предявеният в същото производство иск по чл. 33, ал.2 ЗС е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, но е уважен от втората инстанция Софийски градски съд с решение от 29.03.2011г. по гр.д. № 6609/2009г. За да уважи иска за собственост съдът се е позовал на силата на присъдено нещо на предходно решение - решение от 08.09.2006г. по гр.д. № 2447/2003г. на СГС, с което е признато за установено по отношение на С. М. - праводател на В. Н., че съсобственици на имота са М. К. и Н. К.. Впоследствие е установено, че прекият наследодател на М. К. С. К. се е отказал от наследството на общата наследодателка Е. А. К., поради което единствен наследник и съответно собственик на * ид.ч. от имота се явява ищецът по иска Н. К.. Тъй като праводателката М. е прехвърлила на молителя В. Н. повече права отколкото има, то съдът е счел, че Н. не може да се легитимира като собственик на целия имот, а само на * ид.ч. от него и съответно, че собственик на другата половина е ищецът Н. К.. Наведените доводи от молителя са за недопустимост на решението поради липса на правен интерес за ищеца от установителен иск след като не е във владение на имота. Сочат се като нови доказателства писмени свидетелски показания за владението, каквито молителят не е могъл да ангажира по време на производството поради фактическото си неучастие. Съгласно чл. 303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените с молбата писмени декларации нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. Касае се до декларации с нотариална заверка на подписа, изходящи от лица, които имат възприятия за осъществяваната фактическа власт върху имота, т.е. те представляват свидетелски показания в писмена форма, а не писмени доказателства и като такива са недопустимо доказателствено средство в гражданския процес. Отделно, преценката за допустимостта на иска с оглед правния интерес на ищеца се извършва въз основа на изнесените в исковата молба обстоятелства, а не след събиране на свидетелски показания. Поради изложеното не е налице визираното основание за отмяна. По основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Молителят твърди, че е налице противоречие между две влезли в сила решения, а именно: решение от 08.09.2006г. по гр.д. № 2447/2003г. на СГС, ІІ-в състав, с което е признато за установено по отношение на С. М., че собственици на * ид.ч. от имота са Н. К. и М. К. и решение № 224 от 16.03.3009г. по гр.д. № 3669/2005г. на СРС, 29 състав, с което се признава за установено по отношение на молителя В. Н., че собственик на * ид.ч. от имота е единствено Н. К.. Визираната хипотеза на отмяна на влязло в сила решение изисква между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на атакуваното. В случая от една страна липсва изискването на чл. 303, ал.1,т.4 ГПК за идентичност на делата от обективна и субективна страна - ответник по първото дело е С. М., а молителят не е участвал в него, въпреки че като правоприемник, придобил в хода на делото, е обвързан от силата на присъдено нещо на решението. От друга страна, различието между двете решения няма отражение върху правата на молителя. Дали ищецът К. е самостоятелен собственик на * ид.ч. от имота или е съсобственик на тази * ид.ч. заедно с М. К., е без значение за правната сфера на молителя, тъй като и в двата случая неговите претенции върху спорната * ид.ч. са отречени. Ето защо предявената от него молба за отмяна съставлява упражняване на чужди права /тези на М. К./, което е недопустимо. По основанието по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди се нарушаване правото на участие на молителя в процеса поради това, че не е бил призован на известния на ищеца адрес по месторабота, а съдът е приложил хипотезата на чл. 50 ГПК/отм./ като го е призовал чрез публикация в Държавен вестник. Видно, че в исковата молба е посочен адрес на ответника на [улица]; призовката от този адрес е върната в цялост с отбелязване, че няма такъв номер; след това съдът е изискал и ищецът е представил удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответника на [улица], ет.6 /л. 62 и 117 от делото/. От този адрес двукратно призовката е върната в цялост като е отразено, че ответникът не живее на адреса по сведение на Я. П. от ап.3 и П. О. от ап.2 - виж призовките на л.60 от 30.01.2006г./преди спиране на производството/ и на л.122 от 04.09.2008г./след възобновяване на производството/. Във втората призовка констатациите на длъжностното лице по призоваване са удостоверени с подпис на свидетел с посочени три имена и адрес. Въз основа на тези данни съдът е пристъпил към призоваване чрез публикация в Държавен вестник и е назначил на ответника Н. представител по чл. 50, ал.2 ГПК/отм./, който го е представлявал в първоинстанционното и във въззивното производство. При така установените обстоятелства настоящият състав счита, че не е допуснато нарушение на правото на участие на молителя като разпоредбата на чл. 50 ГПК /отм./ е приложена правилно. Надлежно е удостоверено, че молителят не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес, поради което призоваването му от този адрес е невъзможно. Фактът, че адресът на свидетеля подписал призовката, съвпада с адреса на Софийски районен съд не опорочава отразените обстоятелства, а и са посочени имената и адресите на съседите, дали сведение. Отделно, молителят не твърди, че се е намирал на адреса и удостовереното е невярно. Тезата му е, че ищецът е знаел неговия служебен адрес. На първо място, няма данни, че на ищеца е бил известен служебния адрес на ответника още в началото на процеса - изпратената нотариална покана на този адрес е едва след влизане на решението в сила предвид необходимостта от извършване на плащане в предвидения в чл. 33, ал.3 ЗС едномесечен срок. На второ място, няма задължение в закона за посочване на адрес по месторабота и призоваване от него - това е само една допълнителна възможност, предвидена в чл. 49 ГПК/отм./. Въз основа на горното не се установява наличие на посочените основания за отмяна по чл. 303, ал.1, тт.1, 4 и 5 ГПК, поради което подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата Н. К. има право на направените разноски в производството, които възлизат на 750лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. Н. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 4 и 5 ГПК на решение № 224 от 16.03.2009г. на Софийски районен съд, 29 състав по гр.д. № 3669/2005г. и решение от 29.03.2011г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав по гр.д. № 6609/2009г. ОСЪЖДА В. А. Н. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. Н. К. от [населено място], [улица] сумата 750 /седемстотин и петдесет/лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.