Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 27.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1750/ 2013 година Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, образувано по молба на ЗАД [фирма] - [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение №5 от 20.12.2010 г. по т.д.№ 739/2010 г. на Пернишки окръжен съд, с което е обезсилено Решение №5 от 09.04.2010 г. по гр.д.№ 10 028/ 2009 г. на Пернишки районен съд и е прекратено производството по делото, с което решение К. А. С. от [населено място] и [фирма] - [населено място] са осъдени солидарно да платят на ЗАД [фирма] - [населено място] 264.62 лв. - регресна претенция по имуществена застраховка, със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК и е отхвърлен искът за 141.54 лв. - изтекли лихви, като погасен по давност. Молителят излага, че неправилно въззивният съд е приел, че между същите страни за същото вземане и на същото основание е налице друго влязло в сила решение по ч.гр.д.№ 15 039/2009 г. на СРС, 27 с., въпреки че заповедта за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо. Счита, че заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение, не е самостоятелно изпълнително основание, а заповедното производство и последвалият го исков процес трябва да се разглеждат като едно общо съдебно производство, целящо установяване на съдебно предявеното вземане и че не може да се приеме, че заповедта за изпълнение е пречка да се предяви иск, тъй като именно възражението срещу заповедта е основание за образуване на исково производство. Молителят представя копие от Определение от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 15 038/ 2009 г. на СРС, 27 с., с което заповедта е обезсилена, и иска на основание чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК да се отмени въззивното решение и делото да се върне за разглеждането му по същество. Ответниците по молбата за отмяна К. А. С. - от [населено място] и [фирма] - [населено място] не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на молителя във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С решението, чиято отмяна се иска, е прекратено производството по делото и е обезсилено първоинстанционното решение, с което е уважен солидарно срещу К. А. С. от [населено място] и [фирма] - [населено място] осъдителен иск, предявен от ЗАД [фирма] - [населено място] за 264.62 лв. - регресна претенция по имуществена застраховка, със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК и е отхвърлен осъдителен иск за изтекли лихви. Въззивният съд е приел, че има издадена по гр.д.№ 1538/2009 г. на СРС в полза на застрахователя срещу двамата длъжници заповед по чл. 410 ГПК, срещу която те са подали възражения и заповедта не може да породи правни последици, затова ищецът има правен интерес да предяви установителен иск за вземането си по чл. 422 ал. 1 ГПК, а не осъдителен, който като повторно заявен, е недопустим. Молбата за отмяна с дата 17.01.2013 г. е допустима, като подадена в срок. Молителят иска отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК на влязло в сила решение от 20.12.2010 г. по гр.д. №739/ 2010 г. на ПОС, на основание Определение от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 145038/2009 г. на СРС, 27 с., с което е обезсилена издадената заповед по чл. 410 ГПК, поради което тримесечният срок по чл. 305 ал.1 т. 3 ГПК, считано от датата на акта за отмяна, е спазен. Молбата за отмяна е основателна, тъй като е налице изискването на чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК - иска се отмяна на влязло в сила решение, основано на заповед по чл. 410 ГПК, която е обезсилена. С първоинстанционното решение са разгледани осъдителни искове, което решение въззивната инстанция е обезсилила, като недопустимо, по съображения, че ищецът няма правен интерес за предявяването им с оглед издадената заповед по чл. 410 ГПК, която обуславя предявяване от ищеца на установителен иск за вземането си по чл. 422 ГПК. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са се произнесли по искането на ищеца за изменение на предявените осъдителни искове в установителен иск по чл. 422 ГПК. С Определение от 17.09.2012 г. по гр.д.№ 15 038/ 2009 г. на СРС, 27 с., е обезсилена заповедта по чл. 410 ГПК поради непредявяване от ищеца в срок на иск по чл. 422 ГПК, поради което следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 303 ал.1 т.3 ГПК - въззивното решение е основано на заповед, която е обезсилена след влизането му в сила, така решението е обусловено от обезсилване на заповедта с посочения съдебен акт, което прави допустими предявените осъдителни искове. Заповедта по чл. 410 ГПК е обосновавала решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на предявените осъдителни искове, с необходимост от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, но определението за обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК, обосноваващо решаващия извод на съда за допустимост или недопустимост на предявените искове, събаря основата, върху която е изградено въззивното решение. Обезсилването на заповедта по чл. 410 ГПК с акта на съда, се отразява на допустимоста на предявените осъдителни искове и обосновава допустимостта им - налице е акт на съда, с който е обезсилена заповедта по чл. 410 ГПК, на която е основано решението, чиято отмяна се иска - основание по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед изложеното влязлото в сила въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, следва да се отмени и делото - да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявените осъдителни искове. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК влязлото в сила Решение №5 от 20.12.2010 г. по т.д.№ 739/2010 г. на Пернишки окръжен съд, с което е обезсилено Решение №5 от 09.04.2010 г. по гр.д.№ 10 028/ 2009 г. на Пернишки районен съд и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за разглеждане на предявените от ЗАД [фирма] - [населено място] срещу К. А. С. от [населено място] и [фирма] - [населено място] осъдителни искове: за 264.62 лв. - регресна претенция по имуществена застраховка, със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК и за 141.54 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 30.04.2005 г. - 13.03.2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: